Много богати държави изпращат за рециклиране в чужбина боклуците, които произвеждат, тъй като това е евтино, помага им да постигнат целите си за обработка на отпадъците и намалява сметищата на територията им. А за развиващите се страни, приемащи боклуците, това е ценен източник на приходи. Замърсената пластмаса и отпадъците, които не могат да бъдат рециклирани, обаче често се смесват и се събират в незаконни центрове за преработка. Къде се случва това и защо е време да бъдат предприети действия?

Европейският съюз е най-големият износител на пластмасови отпадъци, а САЩ са лидер по този показател в класацията на държавите. Само малка част от всички пластмаси, произведени някога, се рециклират. Често материалите не могат да бъдат рециклирани и незаконно се горят, изхвърлят се в сметища или плавателни канали, което

създава рискове за околната среда и общественото здраве

Притесненията, че могат да получат подобни отпадъци, принуди страните да предприемат действия. Филипините наскоро върнаха на Канада тонове боклуци, които според властите в Манила неправилно са били обозначени през 2013 г. и 2014 г. като подлежаща на рециклиране пластмаса. Малайзия също върна на Испания пет контейнера с изхвърлени пластмаси, след като установи, че те са замърсени. Властите в Куала Лумпур заявиха, че 3000 тона отпадъци предстои да бъдат изпратени обратно във Великобритания, САЩ, Япония, Китай, Канада, Австралия, Холандия, Германия, Саудитска Арабия, Сингапур, Бангладеш, Норвегия и Франция.

За да разберем защо тези страни са затрупани с толкова много отпадъци, трябва да погледнем към Китай. До януари 2018 г. Китай внасяше най-много от световните пластмасови отпадъци. Заради притеснения от замърсяване обаче Пекин обяви, че повече няма да изкупува рециклиран пластмасов скрап, ако няма 99.5% гаранции, че е чист. В резултат на това китайско решение глобалният износ на пластмасови отпадъци намаля почти наполовина до края на 2018 г., сравнено с нивата му от 2016 г., сочи анализ на природозащитната организация „Грийнпийс“. Появиха се съобщения, че пластмасови отпадъци, готови за износ, се складират, и че някои от тях са изпратени към други държави. Малайзия, Виетнам, Тайланд, Индонезия, Тайван, Южна Корея, Турция, Индия и Полша се съгласиха да приемат чужди боклуци.

Малайзия пое най-голяма част – внесените пластмасови боклуци от 10 държави само за първите 6 месеца на 2018 г. бяха колкото общото количество, доставено през 2016 г. и 2017 г. Отпадъците, пристигащи в тези държави, обаче не могат да бъдат рециклирани и това създава проблеми. Малайзийското правителство например сигнализира за това властта в Лондон. „Това, което британските граждани смятат, че изпращат за рециклиране, тук, в нашата страна, се изхвърля на сметищата“, обяснява малайзийският министър на околната среда Ео Би Ин.

Страните - вносителки на боклук, отчитат увеличаване на отпадъците, които са сложни за управление, и това

води до въвеждането на нови правила в някои държави

Полша например преди година обяви по-строги мерки, след като избухнаха пожари на сметища. Те също така направиха връзка между увеличаването на незаконния внос на боклук и въведената от Китай забрана. Тайланд временно забрани вноса на пластмасови отпадъци и заяви, че ще въведе пълна забрана до 2021 г.

Малайзия отмени разрешителните за внос и ограничи нелегалните обработващи предприятия. Виетнам вече не издава нови лицензи и ще забрани вноса на пластмасов скрап до 2025 г. През октомври Тайван обяви, че ще внася само един източник на пластмасови боклуци, а през март т.г. Индия удължи забраната за внос на твърди пластмасови отпадъци.

Въпреки това все още има огромно търсене на места, където да се изпращат пластмасите и други боклуци за рециклиране. Остава и предизвикателството по какъв начин да се премахнат. Има индикатори, че след първоначалния успех на ограниченията за внос тези държави отново са започнали да приемат по-големи количества отпадъци. Глобалният алианс за алтернативи на изгарянето на отпадъци заяви, че след отчетливо намаляване „вносът отново е започнал да се увеличава в последното тримесечие на 2018 г., което поставя на изпитание прилагането на въведените в страните забрани“. През 2016 г. количеството на пластмасовите отпадъци е било 235 милиона тона годишно и може да напълни 4.8 млн. плувни басейна с олимпийски размери. Те ще достигнат 417 млн. тона годишно до 2030 г.

СКАНДАЛ

Решението на Филипините да бъдат върнати на Канада тоновете отпадъци предизвика дипломатически търкания между висшите представители на двете държави. Президентът на Филипините Родриго Дутерте дори каза, че е готов „да обяви война“ на Канада заради случилото се. Канадците обещаха, че ще поемат всички разходи по връщането на пластмасата. Това трябва да се случи преди края на юни.

СЪГЛАСИЕ

187 държави се съгласиха през миналата година да включат пластмасата в Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане.