Чешкият премиер Андрей Бабиш заплаши, че ще наложи вето върху целта до 2050 г. Европа да е първият континент с климатичен неутралитет. Бабиш е поредният в нарастващия хор на недоволните. Лидерите на ЕС се подготвят за разгорещени дискусии за климата по време на срещата на върха в Брюксел тази седмица.

В писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен Бабиш казва, че все пак може да промени решението си в замяна на по-висока финансова подкрепа от ЕС и по-добри инвестиционни условия за ядрена енергия.

Частните инвеститори не са склонни да влагат пари в нови атомни електроцентрали,

които са изправени пред нарастващи разходи и все по-голямата конкуренция от евтини ВЕИ. Новите централи зависят от държавната подкрепа. А тя може да бъде дадена само след одобрение от Главна дирекция "Конкуренция" на ЕК.

"Изграждането на ядрени централи може да изисква промени в правилата за държавна помощ", пише Бабиш до председателя на ЕК, твърди чешкият всекидневник "Хосподарске новини".

Финансирането на нови ядрени централи също е проблем за Полша, една от последните останали държави от ЕС, които се противопоставят на предложената цел за неутралитет на климата за 2050 г. На последната среща на върха на ЕС през октомври Варшава призова за "значително по-големи" суми финансиране в рамките на следващия дългосрочен бюджет на ЕС, преди да одобри целта за 2050 г.

Съпротива има и на регионално ниво. По време на дискусия с Франс Тимерманс, заместник-председателя на Европейската комисия, отговарящ за Европейската зелена сделка, местните представители предупредиха, че са против приемането на „нереалистични“ климатични цели за 2030 г. Те изтъкнаха, че има риск 50-55% намаляване на парниковите газове, предвидено от новата Европейска комисия, да навреди на местния бизнес.

Тимерманс отговори със строго предупреждение. "Ситуацията с климата е извънредна", каза холандецът. И допълни, че изменението на климата е "като комета", заплашваща да удари Земята след 30 години. "Не е хубаво да го правим, но трябва", каза той и призова бизнеса да се адаптира.

"Между другото, повечето представители на бизнеса абсолютно разбират това", продължи Тимерманс. И дори допълни, че чувството за неотложност, особено сред големите бизнеси, е по-силно, отколкото в политиката.

"Реалистично" е, че имаме климатична криза. "Реалистично" е, че ако не зададем темпото, то ще бъде диктувано от други континенти и ще оставим Европа в зависимост от технологиите, внесени от Китай и другаде", предупреди Тимерманс.

"Трицифрен" фонд за преход

Планираният Фонд за справедлив преход, който е насочен към подпомагане на регионите, най-засегнати от енергийния преход, се смята за ключов инструмент за убеждаване на държавите, които отказват да се съгласят с целта за 2050 г.

Очакваше се предложението на Комисията за създаване на фонда да бъде прието преди срещата на върха на ЕС през следващата седмица. После остана за януари. Това породи съмнения, че през декември може да бъде постигната сделка по целта за 2050 г.

Но Тимерманс предположи, че фондът може да бъде значително увеличен, за да спечели Полша и Чехия, евентуално достигайки до "трицифрената зона", каза той на брифинг  на 5 декември.

Междувременно и в банковия сектор има недоволство. Европейската комисия настоява за устойчива програма за финансиране, предлагайки и класификация за зелено финансиране.

"Платежоспособните и печеливши банки" са предпоставка за зелено кредитиране, заяви Жозе Мануел Кампа, председател на Европейския банков орган, който отговаря за банковото регулиране. „Ако кредитирането на тази „зелена“ част от икономиката представлява определен риск, банките се нуждаят от адекватни капиталови резерви за тези рискове“, каза Кампа за EURACTIV, обсъждайки потенциален удар върху плановете на комисията за подкрепа на зелените финанси.