- Г-н Ангелов, европейските партньори отново не ни пуснаха в „чакалнята" за еврото? Защо не ни искат?

- Защото не искат разширяване на еврозоната. Факт е, че в последните 13 години никой не е влязъл в чакалнята. Кризата разкри, че еврозоната не може да се справи дори със сегашните членове. Някои от тях бяха влезли неподготвени, остават неподготвени и дори се влошиха. Затова еврозоната се фокусира върху това да си реши собствените проблеми. Точно затова създаде Европейския банков надзор, спасителния фонд, фонда за преструктуриране и продължават да се обсъждат реформи. Тезата на френския президент Еманюел Макрон е много ясна - никакви нови членове в еврозоната, докато не приемете моите реформи – финансов министър на еврозоната, бюджет на еврозоната, единна система за гарантиране на депозитите.

За нас важното е, че получихме списък от реформи. Това изглежда като открехване на вратата. И се случи главно защото в последните 20 години България има дисциплинирана фискална политика и вече отговаря на всички критерии от Маастрихт. И така стигаме до парадокс: фактът, че изпълняваме критериите, ни пречи за влизане в чакалнята. Защото, като престоим две години там, би трябвало веднага да ни приемат в еврозоната. Само че не искат. И това не се отнася само за нас и не е само за еврозоната. По принцип има съпротива срещу всяко разширяване. Видяхме как отрязаха Македония и Албания - отложиха им с една година старта на преговорите за членство в ЕС. Вместо това и на тях им дадоха пътна карта.

- Какво точно включва нашият списък с реформи?

- Едно от най-важните неща е реформата в управлението на държавните предприятия. За целта ще получим техническа помощ от ЕК и от ОИСР, които са разработили наръчник за добрите практики и от нас ще се очаква да ги въведем в България. За да не се повтарят такива катастрофични действия като АЕЦ „Белене“, където се оказа възможно един чиновник да си сложи подписа под заробващ договор за 12 млрд. евро. Или като БДЖ, където също виждаме страховити безобразия - облигационните заеми, заради които правителството отпуска нови и нови помощи на държавното жп предприятие. БЕХ, НЕК са подобни случаи. Може да  изглежда странно, че тази реформа е условие за еврозоната, но е много добре за нас, данъкоплатците, защото засяга един отдавна тежащ проблем.

- Всъщност е задълбочаващ се проблем, като имаме предвид апетита на ГЕРБ да прави нови държавни предприятия и да налива огромни средства в съществуващите?

- Така е. А опозицията е още по-етатистки насочена и ако дойде на власт, ще стане още по-зле. Затова е важно да се сложат рамки, които да ограничат риска грешките в управлението на държавни предприятия да обременяват държавния бюджет.

- Наскоро правителството даде колосалната сума от половин милиард лева за ремонт на язовири на странното предприятие „Държавна консолидационна компания“ ( ДКК) – мегахолдинг, в който бяха прехвърлени акции на държавни фирми, там има и военни заводи като ВМЗ и „Авионамс“.

- Тази ДКК е някакъв странен мегахолдинг. Никой не знае какво се случва там. Впрочем миналата година беше изключителна за военната индустрия – със свръхпоръчки, огромни обороти и печалби. Правителството пропусна златна възможност да приватизира военните заводи за милиарди. За съжаление тази година поръчките са много по-малко - износът на оръжие намалява, оборотите спадат, започват съкращения на персонала. Изпуснахме момента. Управляващите се сещат за приватизация, когато предприятията закъсат, само че тогава никой не иска да купува. Както беше с ВМЗ - беше свръхзадлъжняло, кредитори искаха фалита му. Тогава щяха да го продават, само че никой не го искаше. После цикълът се промени, проблемите отшумяха и приватизацията бе забравена. Всъщност в добрите времена, когато е във възход един бизнес, можеш да потърсиш добър инвеститор и да вземеш много пари.

- В списъка ни за реформи за допускане в еврочакалнята влиза и присъединяване към Европейския банков съюз. По този повод високопоставен представител на ЕК коментира пред Ройтерс, че "България е в ролята на опитно зайче". Така ли е?

- В някакъв смисъл е така. Никой досега не е влизал първо в банковия съюз, а после в еврозоната. Сега в решението на министрите от еврозоната пише, че това е пътят, който всяка следваща кандидатка за еврото ще трябва да извърви. И ние сме първи. Преди кризата всеки, който поискаше, беше допускан в чакалнята. Нямаше пътни карти, нямаше допълнителни условия. Гърция, Италия, Белгия, Португалия не бяха готови, но престояха две години в чакалнята и автоматично влязоха в еврозоната. През 2004 - 2005 г. всички новоприети в ЕС, които поискаха, бяха допуснати в ЕРМ 2 - и то буквално за дни - подаваш молбата и те канят в преддверието. Така стана с балтийските страни. Сега обаче, поучена от проблемите с Гърция, еврозоната въведе допълнителни изисквания и ние се оказваме първата страна, която трябва да ги изпълни още преди влизането в чакалнята.

- Но честно ли е това - при положение че банковият съюз всъщност е полуизграден?

- При създаването на банковия съюз бе предвидено участието в него да е задължително за страните от еврозоната, а останалите членки на ЕС да могат да се присъединят по желание. Е, вече пет години доброволци няма и това е показателно. Желаещи няма, защото от трите стълба на съюза само един е изграден - единният банков надзор, но дори и той не е това, което беше замислено. При общо над 3000 банки в еврозоната ЕЦБ осъществява надзор само върху 120-те най-големи. Най-важният стълб - единният фонд за гарантиране на депозитите, още не съществува. Идеята е той да предотвратява кризи, каквито се случиха в Гърция, в Кипър. За да не може една банкова криза да доведе до фалита на цяла държавата или обратното - фалитът на държавата да повлече банкова криза. Идеята е всички членки на еврозоната да имат стабилна банкова система - независимо какво се случва с техните правителства.

Защото надзорът може да е наред, банките - също и въпреки това да се стигне до криза. Например, ако фалира държавата, както стана в Гърция, банките, които държат държавни ценни книжа, също закъсват. Така пострадаха и банките в Кипър - те държаха гръцки ДЦК и когато Гърция фалира, повлече и тях. Подобен е случаят на Италия. Държавата е свръхзадлъжняла и това е основният риск там. Сега, при нулеви лихви, държавата успява да си обслужва задълженията, но какво ще стане, когато лихвите започнат да растат?

- Значи отново опираме до грешките на държавното управление - оттам идват всички злини?

- Именно. Затова Германия и северните страни казват - нека първо правителствата да овладеят дълга, да сложат бюджетите под контрол. И едва когато рисковете са минимизирани, да се върви към общ фонд за гарантиране на депозитите. Което може да стане някъде към 2024 г.

- Кога според Вас е реалистично да станем част от еврозоната?

- Няма да е скоро. Мисля, че всяка следваща страна кандидатка ще стои десетилетие в чакалнята - под наблюдение. Вижте балтийските страни, те престояха там близо десетилетие, за да се подготвят, да забогатеят. И на нас вероятно ще ни трябва подобно време. Да не забравяме, че си оставаме най-бедната държава в ЕС. Трябва да постигнем някакво ниво, някаква конвергенция. Всъщност това е неформалното изискване към нас - да правим реформи, които водят до висок икономически растеж, така че да настигаме по-развитите и по-богатите.