Медия без
политическа реклама

На Шан-з-Елизе Коледата стана невъзможна

Туристи от цял свят гледат възстановки от френската бунтовна история

EПА/БГНЕС
Кола гори на 1 декември пред Триумфалната арка в Париж.

Парижката кметица Ан Идалго несъмнено има пророчески способности. Миналата година разгневи парижани, като отмени традиционния коледен базар на Шан-з-Елизе, защото създавал панаирджийска атмосфера. И добре направи, тъй като само той липсваше тази година там.

Вместо него тя въведе тържествено запалване на светлинните гирлянди, които украсяват двете редици от 400 дървета. По нейно виждане така вместо кич се внася шик на най-красивия булевард в света, който посреща през седмиците около Коледа 15 милиона туристи.

Базарът бе натирен в градините на омразния на левицата (от чиито среди произлиза г-жа Идалго) дворец Тюйлери, който не съществува след палежа по времето на Парижката комуна (1871 г.). Нека простолюдието безобразничи там и остави изисканите хора да се разхождат спокойно край празничните витрини на луксозните магазини по Шан-з-Елизе! За по-голяма феерия тази година светлините на гирляндите бяха запалени от модния ас Карл Лагерфелд. Тържеството бе на 22 ноември (четвъртък).

По това време пети ден на различни места във Франция, включително и в Париж, се събираха

 

странни хора с жълти светлоотразителни жилетки,

 

каквито задължително има във всяка кола. Шофьори някакви, при това предимно собственици на дизелови коли, чиито пушеци замърсяват въздуха с фини прахови частици. Заради тях правителството реши да въведе от 1 януари 2019 г. въглероден данък от 7.6 евроцента (15 стотинки) на литър върху дизеловото гориво. При цена от 1.7 евро на литър новата екотакса щеше да натежи с 4.5%. Никой не подозираше, че кроткият протест, започнал спонтанно по призиви във "Фейсбук" и други социални мрежи, може да се превърне в нещо сериозно. Партии, синдикати и потребителски организации бяха безразлични. Властите не направиха опит да отклонят протестиращите, когато на 24 ноември (събота) се насочиха към Шан-з-Елизе - два дни след запалването на гирляндите.Тогава дойде изненадата. Пламнаха леки коли и строителни машини, използвани за текущи ремонти.

Мирният протест премина във вандализъм. Сред демонстрантите се бяха смесили, по обяснение на полицията, познати разрушители (casseurs) от предградията. Властите бяха заподозрени, че съзнателно са си затворили очите, за да дискредитират бързо-бързо надигналия се протест и да си спестят нови главоболия преди Коледа. Отговорът бе решителен – гранати със сълзотворен газ, бой с палки, отблъскване с мощни водни струи. Както и много арестувани. Кой би посмял да се върне заради някакви стотинки?

Два дни по-късно булевардът изглежда съвсем прилично. Широко усмихнат афрофранцузин ме пита дали и аз съм се върнал от любопитство „на бойното поле“. Пред нас има натрупана купчина от стотици павета, които работници трескаво редят. В много неподходящ момент те са правили ремонт на настилката и демонстрантите са се възползвали от недомислието на властите. По принцип се знае, че

 

масовото оръжие на парижани

 

винаги е подръка, или по-точно под краката  им. Затова след младежките бунтове през 1968 г. повечето павирани улици са покрити набързо с асфалт, за да се затрудни изваждането на паветата. По Шан-з-Елизе обаче паважът е запазен, за да не се промени типичният му исторически облик.

Кметицата е пратила стотици служители да заличават ден и нощ следите от сблъсъците. Скоро туристите пак се разхождат както обикновено и си правят селфита точно по осевата линия на булеварда, за да хванат централно в кадър Триумфалната арка. Чисто е. По-информираните се вглеждат, за да видят следите от битките. Близо до Рон поан (кръговото кръстовище встрани от Гран пале) мотокар стои обгорял върху тротоара. Тежък е и не може да бъде избутан. Нагоре към арката автокран е опожарен пред обновения след дълъг ремонт магазин „Монопри“. Върху неговите витрини, както и върху витрините на много други магазини, се виждат пукнатини като паяжини. Те са от дебело два пръста закалено стъкло и не се чупят на парчета, въпреки че са удряни с павета. Така хем предпазват магазините от проникване, хем са безопасни за хората, защото иначе биха се превърнали в стъклени гилотини.

Работници усърдно търкат каменните фасади, за да заличат обидни надписи срещу президента и съпругата му. Най-невинният от тях е

 

„Макрон демисион“ ("Макрон оставка")

 

Следите показват срещу кого се е насочила масовата омраза. На първо място са символите на лукса – скъпите магазини за дрехи, бижута и парфюми, в които повечето парижани не влизат никога през живота си. Потрошени са всички банкомати – същите, които така свидливо пускат пари на недоволните от доходите си. На други места по-далеч има разбити радари, заснемащи колите с превишена скорост и предизвикващи глоби. Очевидно бунтът не е само срещу екоданъка върху дизела. Поводът е отприщил много по-мащабен гняв – хората са недоволни от своята покупателна способност, от безчувствието на властите, от високомерието на привилегированите среди. Управляващите са объркани и не знаят как да реагират. Президентът Еманюел Макрон и премиерът Едуар Филип правят телевизионни изявления, които само разлютяват още повече „жълтите жилетки“. На 1 декември се стига до втора бойна събота на Шан-з-Елизе. Подпалени са още повече коли. Върнал се от срещата на Г-20 в Буенос Айрес, Макрон отива най-напред да види следите по Триумфалната арка, където неговото име е драскано с явно неуважение.

Проблемът е, че властите не знаят с кого да разговарят. „Жилетките“ нямат организатор, нямат говорител. Журналисти от петнайсетина държави, обединени в клуб "Голяма Европа", питат бившия кандидат-президент на левицата Беноа Амон какво става.

 

„Да живее популизмът! Вече няма ляво и дясно – има народ и елит“,

 

отговаря той. Общата конфедерация на труда - най-големият синдикат, който традиционно е близък до Френската комунистическа партия - се опитва да се присъедини към „жълтите жилетки“, за да не изтърве протестната вълна. Те остават безразлични, защото отхвърлят всякаква политическа обвързаност.

Триумфът на Макрон само преди година и половина от маргинализирането на традиционните партии се превърна в негов най-голям проблем. Той получи парламент без истинска опозиция вътре и сега безпартийната опозиция има само един шанс – да се излее на улицата. Исканията са дръзки: вместо Националното събрание да се свика Гражданска асамблея; да се разпусне Сенатът (горната камара); да се въведе редовно допитване до народа чрез референдуми; да се намалят данъците; да се премахнат привилегиите. Какви привилегии, нали Френската революция ги отмени? Анализаторът Еманюел Ривиер от института за сондажи на общественото мнение „Кантар пюблик“ обяснява: „Французите си мислят, че когато някой стане министър, се сдобива с привилегията цял живот да получава министерска заплата, защото обръщението към него остава „г-н министър“.

Макронистите се оплакват, че народът не ги разбира правилно. Министърът на икономиката и бюджета Бруно льо Мер изпраща началника на кабинета си Еманюел Мулен да даде разяснения на недоумяващите чуждестранни журналисти от клуб "Голяма Европа". Той разказва колко добре се развиват обещаните реформи на Макрон, но колко е нетърпеливо обществото. „Това е въпрос на усещане“, „Трябва ни още време“, „Грешката е в комуникацията“ и пр. – все фрази, които и в България са употребявани многократно, за да се смекчи общественото недоволство. Правителствената статистическа агенция „Франс стратежи“ спешно пробутва на медиите оптимистични данни: от 25 години средната заплата във Франция непрекъснато расте. Така например през 2005 г. е била 1904 евро, а през 2015 г. – 2250 евро. Минималната заплата е стигнала 1498.5 евро. Погрешното усещане за обедняване идвало от факта, че заплатата следва инфлацията плавно, а цените се променят на скокове. През 2016 г. доходите са се увеличили с 1.2%, а през 2017 г. – с 1.4%

А какво е положението с данъците, които според правителството намаляват? За проклетия Евростат публикува миналата седмица годишната си статистика:

 

Франция остава европейски шампион по данъци

 

Държавата иззема от брутния вътрешен продукт 48.4%, за да го преразпределя и да издържа институциите си. На второ място е Белгия с 47.3% данъци, а на трето – Дания с 46.5%. Миналата година френските данъци са се увеличили с още 0.7%. По-бърз темп е имало в Кипър, Люксембург, Словакия и Малта. Вярно е, че голяма част от парите се връщат на хората чрез социалните грижи, защото Франция е социална държава. Но това не означава, че нямат основание за оплакване онези, които твърдят, че не живеят, а преживяват, защото в края на всеки месец изпадат във финансово затруднение.

Макронистите са типични френски юпита, които трудно разбират как се оправят другите. Неназован министър от по-старото поколение политици бе цитиран от в. „Фигаро“ да недоволства: „Част от депутатите в управляващото мнозинство попълниха формуляри по интернет като кандидати за Националното събрание и след 48 часа Макрон им върна отговор в кой избирателен район ще се състезават“. 32-годишната Орор Берже, която е говорителка на групата на Макрон в парламента, показа какво е научила за 18-те месеца, откакто е там: „Французите са достатъчно големи да разберат какво правим за тях. Трябва да престанем да казваме на французите, които не знаят как да си оправят бюджета в края на месеца, че биха могли да получат премия, за да си купят лека кола“.

 

Сякаш се повтаря историята с кралицата Мария-Антоанета,

 

на която се приписва фразата: „Като нямат хляб, да ядат бриоши (козунаци)“. На нея това й е струвало главата преди повече от два века. Може би е чиста случайност, но единственият пострадал ресторант на Шан-з-Елизе се казва „Бриош доре“ ("Позлатен бриош").

Президентът Макрон твърди, че иска да продължи реформите си, за да превърне Франция в модерна и конкурентоспособна икономика. Подобни реформи Германия вече извърши през първото десетилетие след 2000 г. чрез забавяне темпа на растеж на доходите. Сега има търговски излишък за стотици милиарди евро. Нима Франция не се поддава на реформи? „Как да не се поддава?“ – отвръща пред клуб "Голяма Европа" Жан-Марк Шевоше, заместник главен редактор на в. „Курие Пикар“, който излиза в Амиен, родния град на Макрон. „През 1793 г. отрязахме главата на краля (Луи ХVІ), за да направим реформа от монархия към република.“

Британското списание „Икономист“ отбеляза в последния си брой, че на едно кръстовище в Южна Франция „жълти жилетки“ направили подобие на гилотина и сложили до него чучело на Макрон. За коментар добави думите на крайноляв депутат: „Когато хората щурмували Бастилията, този ден не им било съвсем ясно с каква цел го правят“.