facebook
twitter

Наблюдател

Монархията – нещо старо, нещо ново, нещо назаем и нещо синьо

Хабсбургската монархия, управлявала до 1918 г., е чудесен и невъзможен вариант за бъдещето на Европа
2972

Европейският континент е като мъж, комуто е омръзнала жена му – той всеки ден ѝ купува нови дрехи, купува ѝ нови бижута, помпа я със силикон, поръчва ѝ скъпи пластични операции, но тя не му става по-мила, любовта и страстта са си отишли. Нещо повече: европейският континент е мъж, чиято жена му изневерява. А той с тъпа упоритост се опитва да я поправи, вместо да я смени.

Тази жена е устройството на ЕС – охранена, мързелива и нахална. Европа сякаш най-сетне разбра, че трябва да смени жената. И затова някои уплашено се провикнаха: „Какво не ви харесва в една мирна, богата и просперираща Европа?“. „Напротив – ще отвърнем, ако решим, че въпросът е отправен към нас, – много ни харесва и искаме да си остане такава, но за да си остане, трябва да се промени“.

Има ли с какво Европа да смени модела си? Сякаш има. Ето, все повече се говори за Европа на отечествата и нациите: глобализмът е лош, следователно трябва да бъде сменен от своята противоположност – национализма; прекаленото омешване не е хубаво, следователно трябва да бъде лекувано с малки дози изолационизъм. Народите страдат от наднационална бюрокрация, следователно трябва да си вземат обратно суверенитета, възторжено апортиран в общото начинание.

Но дали обръщането от идеята за европейска свръхдържава обратно към система от отделни нации, велики всяка за себе си и подозрителни една към друга, не е отстъпление от постигнатото? Отстъпление е.

Тогава какво да правим, няма ли някакъв трети път между обезличаването на голямата и донейде изкуствена общност и параноята на националната изолация, пътя, по който да запазим постигнатото, без да загубим физиономията си? Има. И може да го види всеки, който не е заслепен от илюзията, че историята е непрекъснато движение от „старомодно“ към „модерно“, че изходът невинаги е нещо ново, а понякога може да бъде и нещо старо. Че неудачите на една революция не се поправят непременно с нова революция, а често контрареволюцията е истинският катарзис и покаяние за грешките.

Този трети път е връщането към монархията. Поне на мен ми се струва така

Монархията е по-добрата форма за Европа. Независимо от ударите, на които е подложена още от времето на френските революции, независимо от разгрома и трагедиите след Първата световна война, независимо от антимонархическия натиск на фашизма, националсоциализма и комунизма, и днес ¼ от държавите в Европейския съюз са монархии, макар някои от тях (напр. Швеция и Нидерландия) понякога да са в авангарда на най-причудливите иновации. Но то е не защото са монархии, а защото са такива само на думи.

С какво демократичната парламентарна монархия е по-добра от демократичната парламентарна република?

На първо място със своята легитимност. Това го е разбирал още Стефан Стамболов, който днес за преобладаващата част от българите, интересуващи се от политика и история, е държавник №1. За останалите е просто „голяма работа“! Легитимността означава неоспоримост. Едно е да получиш властта чрез миропомазване от патриарха, друго е да я спечелиш с подправени бюлетини и купени в знайни и незнайни махали гласове. Едно е да властваш по Божията воля, съвсем друго е да управляваш след съглашателства и компромиси с всичко, даже и със съвестта. Някой ще каже: „Стига глупости! Стига с тая „воля Божия“, кому е притрябвала тя, за кого има изобщо някакво значение?!“. Да, знам, че мнозина ще кажат така, но народ, за който волята Божия няма значение, него нито република ще го оправи, нито монархия; нито Ричард Лъвското сърце, нито Хари Потър, нито Илон Мъск.

 

Освен с легитимността монархията е ценна и с перспективата

 

В много републики, често и в нашата, историята сякаш започва с изборите и свършва с края на мандата. Смазващо близък хоризонт, отчайващо безвремие. Какво прави една партия? Мобилизира огромен ресурс, за да спечели изборите. Ако успее, през първата година задачата ѝ е да се справи с наследството на предишните – да изгони техните хора от администрацията и техните фирми от обществените поръчки. През втората година се опитва да захване някакви реформи, за да оправдае малко от малко предизборните си обещания. През третата година управляващите губят рейтинг, ремонтират кабинета и започват да мислят за следващите избори. Реформите се забавят още повече. През четвъртата година неофициално стартира новата предизборна кампания и реформите спират окончателно.

При монархията не е така. За нея освен присъщия дух на историчност и приемственост, е характерна и по-дълбоката перспектива в бъдещето. Един монарх царува често в продължение на цяло поколение и мисли не само за своето царуване, но и за царуването на децата си. Така той е склонен да обмисля начеването на действия, чийто резултат ще дойде след едно или две поколения, след половин или цял век. Хоризонтът на истинската политика трябва да е такъв.

 

Личностите на монарсите не са като тези на изборните политици

 

Те, дори и да се корумпират, се корумпират по друг, не толкова дребнав и просташки начин. Те не са хора, които не могат да повярват какво им се е случило и в какви висини ги е изстреляла сляпата съдба, не са „прогледало сляпо“, не треперят да не би да пропуснат перчема на джуджето бог Кайрос и гледат да осребрят незаслужения си късмет, преди колелото да се е завъртяло и да ги е върнало обратно в калта. Монарсите са родени да управляват и за тях управлението е задължение и отговорност, а не кьорава далавера.

Днешната европейска монархия не е като средновековната. Кралете не са мнителни главорези, затворени в замъците си, мислещи само как да заколят съседа, преди той да ги заколи тях. Днешните европейски монарси са роднини, нещо като семеен картел с предмет на дейност професионално упражняване на държавната власт. Професионалисти, заинтересовани да се договарят, а не да воюват. Техен недостатък е, че понякога са прекалени конформисти, готови да приемат дори и принципите на модерния свят, отричащ природата им, само и само да запазят някакво обществено влияние. Конформизмът им понякога стига дотам, че да забравят трансцедентния произход на своята власт, да се откажат от истинската ѝ, абсолютна легитимност за сметка на относителната обществена договореност. Но като цяло пазят духа на институцията и продължават да поддържат невероятни контакти на всякакви политически нива, основани на доверие и гаранции.

Миналата седмица се завърза дискусия около Хабсбургската монархия, която бях споменал между другото в предишен свой текст. Мнозина допускат грешката да мислят, че това е Австро-унгарската империя. Не, Хабсбургската монархия е негласен конгломерат от двайсетина държави, в които управляват хабсбургите до края на Първата световна война. Ето един възможен европейски проект, различен от „Съединени европейски щати“ и от „Европа на отечествата“ – завръщане към доброто старо монархическо устройство, където субектът на властта е общоприет и безспорен. И като казвам „общоприет“, нямам предвид да е приемлив хем за Нане, хем за Вуте, а да бъде признат и приет с доверие от другите държави. Европейските владетелски династии са ясни (поради което и легитични) и няма нужда да се преоткрива топлата вода.

Това ли е идеалното решение? Разбира се, че не е!

В този пропит от зло свят идеални форми няма. Осъществимо ли е? Едва ли. Но връщането към монархизма би отговорило с лекота на много изглеждащи нерешими днес въпроси – за отвореността на държавите една към друга, за опазването на идентичността, за яснотата на ценностите, за мира и диалога, за общия дом. Римските епископи са се стремили векове наред към глобален свят на координирани монархии, а папите може да са всякакви, но от политика разбират. Несъмнено съпротивата ще е огромна, защото ако се осъществи такъв проект, мнозина ще загубят власт и богатство; ще трябва да се положат титанични усилия за реабилитация на очернения от вековна пропаганда образ на монархията, но пък си заслужава. Най-малкото, защото това ще бъде краят на популизма. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

 

60

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Силата на демокрацията е само в свободата

25.05.2019

Петьо Цеков

1467
И в икономиката, и в културата има Бог
Набоков - гений или "безнравствен старец"

Коментари

Страници

wreckage
снимка на wreckage

Ф такива случаи д-р Димкоф препоръчва клизма с топла вода и лапи с С4.

ИлияНиколов

Че има ли чак толкова богати, независими и самостоятелни монарси?

Такива, с финансова империя зад гърба си.

joro taxi

  Предлагам да изчакаме, да видим какво ще стане с Велика ( примерно) Британия, пък тогава да решаваме. Щото нали ужким-божем монархия, а какви ги надробиха...

hamel

Легитимността означава неоспоримост.

Заподозрях, че тва е Сула.

А след това

Те, дори и да се корумпират, се корумпират по друг, не толкова дребнав и просташки начин.

бях сигурен, без да гледам афтора.

Авторе,

Легитимността е концепция за основите на политическия режим и неговите представители, които карат гражданите да приемат действията и заповедите им като законни и истинни. Легитимността произтича не от официалните закони и актове, а от общественото одобрение и приемливост, които държавното управление поражда в управляваните. Тя е резултат от нерегламентирани норми или ценности, които подлежат на съгласието и одобрението на повечето граждани.

Adolff

Tова го е разбирал още Стефан Стамболов, който днес за преобладаващата част от българите, интересуващи се от политика и история, е държавник №1. За останалите е просто „голяма работа“! 

 

Сульо,за мен Стамболов нито е държавник номер 1,нито е голяма работа,аз от кои съм.

Памфуций
снимка на Памфуций

... от Ивохристовите 80%. 

RanBosilek
снимка на RanBosilek

... от Ивохристовите 80%. 

Точно. Там попадат и тези, дето не им стига интелект да сработят къде се слагат запетайки, интервали и прочие препинателни знаци, както и останалите полу- или напълно неграмотни.

Памфуций
снимка на Памфуций

Днешната европейска монархия не е като средновековната. Кралете не са мнителни главорези, затворени в замъците си, мислещи само как да заколят съседа, преди той да ги заколи тях. Днешните европейски монарси са роднини, нещо като семеен картел с предмет на дейност професионално упражняване на държавната власт. Професионалисти, заинтересовани да се договарят, а не да воюват. 

Подобни мантри има в навечерието на Първата световна война. ВВС бяха направили един приличен филм по темата:
https://www.youtube.com/watch?v=G5QmtuOZmsY

 

На първо място със своята легитимност. Това го е разбирал още Стефан Стамболов, който днес за преобладаващата част от българите, интересуващи се от политика и история, е държавник №1. За останалите е просто „голяма работа“! Легитимността означава неоспоримост. Едно е да получиш властта чрез миропомазване от патриарха, друго е да я спечелиш с подправени бюлетини и купени в знайни и незнайни махали гласове. Едно е да властваш по Божията воля, съвсем друго е да управляваш след съглашателства и компромиси с всичко, даже и със съвестта. Някой ще каже: „Стига глупости! Стига с тая „воля Божия“, кому е притрябвала тя, за кого има изобщо някакво значение?!“. Да, знам, че мнозина ще кажат така, но народ, за който волята Божия няма значение, него нито република ще го оправи, нито монархия; нито Ричард Лъвското сърце, нито Хари Потър, нито Илон Мъск.

 

Историческата неграмотност на Стамболов-Сула по въпроса за Стамболов и монархията е поразяваща. Отдавам горецитирания BS на историческа неграмотност , защото Стамболов-Сула твърди, че е богобоязлив християнин и не би лъгал в матрялчето като дърт циганин. 

Cixi 2

Абе царят нали вече ни оправя 800 дни, пак ли от същото?

protor

- Бай Сула! Когато се освободи Европа, кого ще си турим цар?

 

- Ами ти каква служба ще вземеш тогава?... Зер, пада ти се най-първа служба.

Neopol

Май авторът има нужда да си попълни знанията, за да не залита така смешно във фалшиви "факти". 

Да почна от най-лесното - Стамболов. Стамболов търси княз не щото обича монархията, а защото има един Берлински договор, където се казва, че България е трибутарно (не независимо) княжество. Самото съществуване на България зависи от запазване на атрибутите на Берлинския договор, какъвто е княза. При това княза не може да е българин, а трябва да е представител на вече изродените от кръвосмешения династични разклонения, които управляват Европа, която тогава се състои само от няколко големи държави. Монархията и династията, която успява да докара Стамболов му коства неговия живот, корумпиране на политическия модел с личния режим на монарха, три национални катастрофи, гражданска война между 1918 и 1962 г. с десетки хиляди жертви.

Neopol

Да мина към по-сложното - нациите. Нациите са явление на новото време. Те също са напълно изкуствен конструкт, плод на секуларизацията, призван на преформулира легитимността на владетеля от "дадена от Бога" към "дадена от Народа". Естествено, и че огромната част от "националните истории" са просто грижливо култивирани и налагани митове, чрез масовото образование и държавната култура.

Ако погледем западноевропейските нации, които са създавани от собствените им държави, то ще видим и до днес тяхната етнокултурна нееднородност. Те просто събират това което е било в държавните граници при възникването на идеята за нация през 17-18 век. Обратно - балканските нации създавани от външни империи за да обслужват завоевателните им планове са създавани, чрез нацепване на единното балканско етнокултурно пространство.

Та, по-същество - "Европа на нациите" е не по-различен лозуг от този за "Единен ЕС". Същността е еднаква, мащаба е различен. При тва в случая, поради настъпващата глобална криза поради изчерпване на капитализма, несъответствието между алчност и възможности за задоволяването й, егоизма ще подтиква към все по-голямо раздробяване и противопоставяне.

Neopol

Третото. Не бива да се подменя същността с формата. Когато успешна същност е налична никой не се сеща за формата. Въпроса възниква, когато същността е неуспешна и тогава се пита, коя форма може с по-голяма вероятност да роди и задържи по-дълго  полезна същност и да предотврати вредна. 

Преведено - когато начело на държавата (или каквато и да е общност) има силен и успешен лидер, то никой не се интересува дали той е монарх, президент, водач или дори няма формална държавна длъжност. Когато начело, обаче се окаже слаб и некадърен управник, то възниква въпроса защо се е появил и как да го сменим. 

При монархията играем тото. При това такова с доказано влошаване на гените. На един успешен монарх се падат поне 10 неуспешни и 5 катастрофални. И обществата са с вързани ръце да ги сменят. Поне без да ги убият. 

При републиките не е така. Може кандидатите да лъжат, може пиара да ги излъсква, но все пак изборът не е оставен сляпо на съдбата. Дори и да се окаже слаб управник, то в най-лошия случай му изтича мандата и си отива, без нужда да бъде убиван.

Neopol

"Най-малкото, защото това ще бъде краят на популизма."
Първо, популизма не е синоним на демагогия, колкото и някои да се опитват да му наложат такова зачение. Популизма е опозицията на елитарима. Коцепции с дълга история, но добиващи все повече основно значение в днешния и утрешен ден, поради социалната поляризация, деградирането на елита и атомизирането на популуса. 

Второ, монархизма и популизма не само, че не си противостоят, но точно обратното. Монархът за да противостои на олигархията има нужда от социална опора. И я намира точно в популуса. Като започнем от ролята на защитник на народа, включително срещу  бароните, която си приписва и свършим с историческия опит - от Цезар, през Наполеон, та и до Борис III, дето кара влакове.

Минал оттук

Абе иска му се на човека да живее при царя, та дори и до него-да го съветва и да свети с неговата неоспорима и ненаказуема легитимност. Това е положение. Нищо повече. 

Хр_Атанасов_2

Хммм... Монарсите май само царуват. Те не управляват. Поне в съвременна Европа.

Извън Европа - там е друга бира. Единение на двете функции до момента, в който пристигнат 2 жипки със войници (Африка); в Близкия Изток и в Азия - по примерите от Европа тук-таме има положителен ефект, но времевият отрязък за съществуването им е доста ограничен. Северна и Южна Америка са отчаяни републиканци...

 

За България - величаем Левски и идеалите му, а след смъртта му станахме Царство България и парламентарна република... УжасТ идеологический - 240 от кол и въже събрани "избраници" да управляват...

 

Затуй - анархическа република с вечен просветен монарх. И поне Картаген няма да бъде разрушаван...

 

 

Herrvasko

В най-истинската кнга пише, че Бог царува на небето, а кесаря на земята.Другото е от Лукавия.

Памфуций
снимка на Памфуций

Айде, сега пак глупости. 

В същите книги пише също , че всяка власт е от Бога, без да се уточняват формите и. В същите книги  пише, че и робите следва да почитат господарите си, но това не означава, че ппрогласява робовладелството като единствена валидна форма на обществена организация. 

 

Н. Бердяев има прекрасно изложение по темата в Царство духа и царство кесаря. 

mi6osp.

Сульовщините са част от близ-ването на "Сега".

Конкретно тази отразява сокака, в който са десните , липсата на работещи идеи за бъдещото развитие на обществото.

protor

Сула и на халиф ще кандиса само и само да не е Костов.

Стоф

Това писание явно е по поръчка на Крадлив Дедо. Сула като Сульо. 

RanBosilek
снимка на RanBosilek

Доста слабо, постничко писание този път. Имахте ли нещо да кажете, или трябваше да запълните колонката и тази седмица, г-н Сула?

Yantar

Това си е толкова не на място, колкото и самата статия... добре де, може би не баш колкото нея, но пак не на място. 

Yantar

Вижте и аз съм за монархия, ама само при едно условие - аз да съм цар. 😉

*

Иначе нека да разясня някои подробности на Сульо:

 

- Най-способния държавник на България по резултати е Живков. По общи приказки може да е друг. Стамболов дори не е на второ място, защото трябва да се конкурира с Каравелов и Стоилов. Дори управлението на Д. Петков е по-успешно.

 

- От монархията България преживя три (3) национални катастрофи - всяка, ама всяка, от които можеше да се избегне при водеща роля на парламент вместо на монарх. Наследството на монархията са стотици иляди избити, войни срещу половината човечество, всеобща бедност и ширеща се неграмотност. Да говориш за връщането на монархията в България е все едно да говориш за връщането на нацизма в Германия.

 

- Аствро-Унгария наистина е Хабсбургската империя, защото когато тя се създава, в общи линии само това е останало на Хабсбургите. А това за "негласния конгломерат от държави" сигурно важи за Свещената Римска Иперия, при все че нищо негласно няма - просто не са му ясни понятията.

 

- Тоз "картаген" за който все разправя да не е кварталната му кръчма? 

 

#80%+ (чете се хаштаг осемдесет процента плюс)

 

Mrx

 

 Монархическата власт е характерна за феодализма. Има и монарси и сега, но те имат само представителни функции. Те са като апандеситът на човека, не е ясно защо още съществуват. Пък., ако Европа трябва да става монатхия, то трябва да се намери Император, защото тя ще стане империя. Нещо, като Свещенната Римска империя на германската нация. Пък има ли някой да вярва, че монархическата власт се дава от Бога?  Май само Сула си вярва в тази галимация. . Енгелс е описал как е ставало това. Имало е водачи на селото, които били обявявани за старейшини (куна на старо-германски, от където произлиза сегашното немско кьониг). Например Давид от Библията е бил такъв,, яздел е магаре. Той убил с прашка Голиат и станал старейшина. (междувпрочем, същия този Голиат е бил убит повторно от друг, пак в Библията). След известно време те  са разширявали собствеността, завземайки съседни селища и така се получили държавите. Всичко на земята е еволюция. Така те станли крале (kings, koenigs, rex, rois, или на славянски князе). Цар означава император, както и кайзер-те идват от Цезар.  Монарххите са претърпяли своята еволюция до абсолютни монархии- Henry VIII в Англия, Романовите в Русия, Lui XIV-Lui X VI във Франция др, които са били смъкнати с доста кървави революции.  Сега да връщаме монархиитре като институции на властта е все едно да връщаме феодализма. 

ЗИП
снимка на ЗИП

Стамболов е главния виновник за двете национални катастрофи щото той довежда швабата Фердинанд в България.

 

Един "женчо" който по време на Априлското въстание се крие при неква проститутка....

 

Толкоз с неговите "заслуги" за България.

 

Иначе монархията си има и плюсове и минуси.

 

Света познава и свръхразвити републики и свръхразвити монархии. 

 

Явно проблема не е във формата на държавно устройство а в народонаселението, което обитава дадена територия....

 

:)

 

 

ИлияНиколов

Прощавай, Стамболов ли довежда Фердинанд или Хаджикалчов, Стоилов и Греков?

emo1971

Дощя ми се на мен пък да напомня на автора, че най-великият и несъмнено най-могъщ всред Хабсбургите... сам по себе си превърнал се в еманация на идеята за всеобща европейска монархия- Карл V Хабсбург... толкова е ненавиждал най-главната съставляваща на империята му... германците, че веднъж съвсем преднамерено е изстърсил- С мъжете разговарям на френски, с любовниците си на италиански, с Бог на латински... и единствено с конете си на... германски... Та пита се, за кой ли би ни бил на нас... такъв общоевропейски монарх... предвид как западноевропейците гледат на България?

Yantar

Евгений Минчев? Нали е лорд.

Hateras
снимка на Hateras

Що ли се присетих за Скалоликия Ваймс?

Страници

Влез или се регистрирай за да коментираш

×