"Клас стани!", казва учителката и 9-те първолачета скачат. Същото правят и второкласниците, които сядат по чиновете чак след втората подкана от госпожата. Деветокласниците не стават, но за сметка на това поздравяват. Картината е някак нереална - никак не пасва на обичайните представи за училище, където всичко живо бяга, скача, блъска се и крещи. Още повече пък за "циганско училище", както всички в околността наричат обединеното училище "Н. Й. Вапцаров" в с. Вълчитрън, Плевенско. За разлика от много по-елитни училища обаче тук дисциплината е желязна, истинска е и грижата за децата, която почва от махането на въшки и стига до допълнителното ограмотяване. За издирването на отпадналите ученици тук не чакат т.нар. механизъм на МОН, а го правят още от далечната 2003 г. по техен си начин.

"През 2002 г. искаха да ни затворят. Тогава обаче училищното настоятелство ни купи автобус мерцедес и започнахме да обикаляме махалите. Събрахме 135 деца, които не бяха стъпвали в училище", спомня си директорът Детелин Лунголов, който вероятно е единственият у нас, който кара училищен автобус. Заради това и често е вземан на подбив: "Ей, още ли си возиш циганчетата?", питали го редовно из Плевен. Вече 16-а година обаче той и заместничката му Анжела Илиева вземат децата от домовете им и след училище ги карат обратно към родителите им. "Буквално влизаме в къщите на хората и измъкваме децата от юрганите", казва Илиева. Сутрин в 6.30 ч. са на Бала баир, ромската махала в Плевен. После потеглят за бул. "Г. Кочев", бул. "Хр. Ботев" и х-л "Балкан". Следват селата Згалево, Дренов, Одърне, Катерица. Минават и през Пордим и Буковлък. В училище трябва да са в 8 ч. През лютите зими се е случвало да правят пъртина и да помагат дори на полицията.

В момента в школото се обучават 130 деца, 103 от които са пътуващи. Българчетата са 16. "Тук

не ги делим на българчета и циганчета

Всички се учат заедно", казва директорът. В училището му попадат доста проблемни деца, които други учебни заведения не желаят. Още от 2003 г. от Плевен му изпращали учениците роми, "за да не им изгонят българчетата". Тази практика продължава и досега въпреки десетките стратегии и планове за десегрегация. От школото нямат нищо против, защото виждат смисъл във всяко "посято зрънце".

За да засеят "семената" и най-вече за да мотивират родителите, от училището осигуряват тетрадки и химикалки, безплатни учебници на всички, безплатен обяд за началния курс. Месят и пекат закуски на място - закуска "Будапеща" струва 30 ст., принцесите са по 60 ст. Обядът за по-големите ученици е 1 лев. Със собствени средства школото е обзавело цветна стая за следобедната занималня на най-малките, има и кабинет по готварство за новоразкритата професионална паралелка. С проект на екоминистерството са си направили външна градина с беседка, в която учениците садят цветя, а със 150 хил. лв. от МОН са ремонтирали всички учебни кабинети. Имат 3 автобуса и един, който стои в "бойна готовност", в случай че останалите се повредят. От време на време получават дарения, но в натура - учебни пособия, дрехи, обувки за децата и др. Как се постига толкова приличен външен вид с 300 хил. годишен бюджет? "Въпрос на менажерство. Купихме например лампи от Китай, по-евтини са", казва Лунголов. Определено обаче е и въпрос на всеотдайност и воля.

Когато в едно обикновено училище намерят на дете въшки например, то веднага се експедира вкъщи. Тук обаче медицинската сестра запрята чевръсто ръкави, намазва го обилно с лосион, закупен от училището, къпе го в банята, в която има и пералня, и го връща като ново на родителите му. За жалост на другия ден то "цъфва" в същия вид. Все пак средата може би променя - родителите на чистите и спретнати ученици стават все по-малко толерантни към тези, които нехаят за външния вид на децата си.

Тази година по механизма на МОН за издирване и връщане в клас на отпадналите ученици в "Н. Й. Вапцаров" са върнати 8 деца, някои от които са

гурбетчийствали с родителите си

Училището обаче работи в тази насока от 16 години. "Сами си ходим из махалите, обикаляме и връщаме деца. След това постоянно сме в контакт с родителите", казва учителката на първокласниците. "За мен не е трудно - всички ученици идват редовно на занятия. Като си строг, точен и не се даваш, намираш езика им", споделя преподавателката на второкласниците. "Ние сами сме си механизмът", казва зам.-директорката Анжела Илиева. Според нея, ако бяха чакали полицията и другите институции да се включат в търсенето, днешните резултати нямаше да ги има.

"Не! Не ни помагат особено", категорична е Илиева, която признава, че даже и от "Закрила на детето" вече започнали да не приемат многото им писма, а да ги връщат на директора. "Училището е до оградата, оттам нататък всички трябва да сме екип, а не сме", казва зам.-директорката. Въпреки това тяхното е може би единственото училище в околността, което е сезирало инспекцията по труда, че някои деца работят нощем, въпреки че всички учители знаят за това. "Всички казват: "Обръщай се към РУО-то". Обаждам се аз, идва инспектор, но не да помага, а да ни проверява защо не всички деца по списък са в клас. Като му показах едно дете, в чиято глава въшките си правеха състезание, разбра защо", възмущава се зам.-директорката. "Не искаме овации, а да не ни унижават", добавя тя.

"Ти го хващаш, връщаш го в училище, но той не осъзнава, че това е важно за него. Работата с тези деца трябва да почне от най-ранна детска възраст, още от детската градина", подема и директорът, който вижда огромна разлика между децата, които са посещавали забавачка, и тези, които стъпват в образователна институция едва на 7 г. Според него по-важно от връщането на учениците в клас е тяхното задържане, защото много често те се записват в началото на годината, ходят 1-2 дни на училище,

след което изчезват

Останалото е училищна стъкмистика

Екипът на "Н. Й. Вапцаров" не просто познава по име всеки един от учениците си, но знае и личната му история. "Ето това е Ангел. От 4-ти до 8-и клас беше при нас, после замина в техникума в Долни Дъбник, където беше стъпвал само 1-2 пъти. Сега по механизма си го върнахме в девети клас", разказва зам.-директорката. "Не ми се ходеше там. Тука е по-така", обяснява младежът. "Този до него уж ходи редовно на училище, а по 1-2 дни го няма, не може да стане от леглото", казва Илиева за съученика му. "А Пепа? Щяха да я омъжват като сестра й, но с механизма я спасихме", продължава тя. Девойката обаче мълчи - не е съвсем ясно дали е толкова доволна от новата насока в живота й. За разлика от съучениците й - един иска да стане полицай, друг - шофьор, трети - готвач. "Ето този ученик, виждате ли го. Не идва в училище без гел на косата. Но как хубаво миеше чинии онзи ден по време на часа по готварство. Значи, трудът ни не е бил напразен", увлича се зам.-директорката. Въпросният ученик е от семейство с осем деца, всички от които са учили в училището във Вълчитрън и до един са си намерили работа. "Ето, тези двамата са по таратора. Да ги бяхте видели как пекат орехи, как ги режат... както са гледали, че се прави по телевизията", казва и директорът. 

Двамата са преживели толкова житейски истории, че се шегуват, че имат материал за цял роман. Завръщали са от улицата ученички, пратени от близките им да проституират, обучавали са "първолаци с мустаци", които сега са в затвора. И сега имат деца от много проблемна среда, цели семейства от другата страна на закона. "Всички знаят за какво става дума, но никой не предприема нищо. Прокурорът казва: "Айде да не го вкарваме в ТВУ, пратете го на психолог", и си измива ръцете. И за какво да сигнализираме, като нищо не следва?", питат се от училището.

Лунголов и Илиева са категорични, че не са виновни децата, а родителите им, към които държавата трябва да е безкомпромисна. Илиева разказва как попитала майката на нейни ученици защо не се омъжи. "Ма, как ще се омъжа, ма, нали ще ми спрат детските", отговорила й тя. Според зам.-директорката някои от въпросните "самотни" майки вземат по 1200-1500 лв. помощи, включително за ТЕЛК за здрави и прави деца, които учат в тяхното училище. Има ученици, които разполагат с по 10 лв. джобни на ден. "Питам ги, откъде ги имате, след като и майка ви, и баща ви са безработни?". "Имаме си ги, госпожо", отговарят те. "Докато това не се пресече, никакъв механизъм няма да проработи", убедена е Илиева. Строги наказания за родителите, хармония между институциите, горещ телефон за сигнали и ангажимент на всеки гражданин да сигнализира, ако види дете по улиците - това е нейната рецепта за задържане на учениците.

В училището са безкомпромисни и с медицинските бележки. "Ето, вижте тази бележка, няма данни за лекаря, нито години и адрес на ученика. Как да я приема? Сега имам възможност да я кача в информационната система на механизма и тя да се провери на национално ниво, иначе как да ги задържим? Бих я пратила дори на здравния министър Ананиев", казва зам.-директорката. И разказва как видяла свой ученик

да проси пред църквата,

а на следващия ден й донесъл бележка за остра вирусна инфекция. След като си поговорила с доктора му, той спрял да издава незаконни бележки. Бащата обаче отписал детето от тяхното училище... "Да, това е постижение. Но загубихме детето за образованието, защото сега то е в училище, където само се води по списък. Не е ясно кой кого лъже", заключава горчиво тя.

Заради безкомпромисното отношение Илиева си е спечелила славата на "учителката, която спира детските". Наскоро престояла заключена 2 часа в кабинета си от страх пред агресивни роми, недоволни, че не им издава нужните документи, на които според нея те нямат право. "Всеки ден работим с риск за живота си, сутрин в тъмното редовно се обръщам назад да видя дали някой не се ли спотайва в тъмното", признава тя. Затова и едно от нещата, които иска от държавата, е да осигури охрана за училището.

Според директора напоследък се забелязва известно напрежение сред ромите - ако доскоро са били по-сговорчиви и податливи на обучение, сега, след падането на ДПС от власт, са станали по-агресивни, повече чупят, рушат, вандалстват. "Като че ли в махалите имат някой образован човек, който ги подстрекава, информира ги за правата им, но не и за задълженията", казва Лунголов. "Оказахме се костелив орех. Страхуваме се, но не се предаваме", добавя Илиева.

Насред тежката работа за капак напоследък плевенски школа започнали да им "крадат" ученици. Наскоро майка искала да отпише децата си и да ги запише в плевенско училище. Дошла при тях лично с колата на учителите от Плевен. "Каза, че едната учителка била леля на децата й, но от пръв поглед се виждаше, че тя няма нищо общо с тях", споделя зам.-директорката. По същия начин баща пожелал да отпише трите си деца. В актовете им за раждане пишело "баща неизвестен", поради което единственият, който има права над тях, е майката, която обаче проституирала в Германия. "След голяма борба децата останаха тук. Аз дете трудно давам, още повече като знам, че в другото училище то ще се води там само по списък, а иначе цял ден ще скита по улиците", казва Илиева.

Все пак от училището продължават да вярват, че ако всички са "единни, съпричастни и съзнателни", нещата ще се подобрят. "Не ни дава сърце да оставим всичко, което сме постигнали с толкова труд. Все едно да изневериш на семейство след 16 г. брак", обяснява мотивацията си Илиева. Не на последно място тя се опасява, че училището ще бъде разграбено от общината, от която по думите й не са получили и един лев през всичките години. "А едно село остане ли без училище, загива. Знаете ли каква икономика правят децата в селските магазини", казва тя. И се провиква към един ученик: "Ей, ти, задължително днес да отидеш на лекар, много лошо кашляш". Детето се обръща и тръгва към дома си. Макар че по всичко е видно, че това училище тук е като втори дом за него.