Медия без
политическа реклама

Конграчулейшън, моите цветя са хубави !

Българският премиер избра благоуханна политика към САЩ

Карикатура: Христо Комарницки

Когато премиерът Бойко Борисов говори с американци, връща спомените ми за френската кинокомедия от 1965 г. "Полицаят в Ню Йорк". Тя бе много популярна в България през Студената война. Сюжетът разказва как жандармеристи от Сен Тропе пътуват с кораб за полицейски конгрес в Ню Йорк, където изпадат в поредица смешни ситуации поради незнание на страната и езика. За да се подготвят, главният герой Людовик Крюшо (Луи дьо Фюнес) предава на своите колеги знанията си по езика на Шекспир. От урока му на кораба те запомнят една фраза: "My flowers are beautiful" (Моите цветя са хубави), чрез която се оправят във взаимоотношенията с американците.

Откакто САЩ не намират повод да поканят Борисов на гости (а това са много години), той използва всяка възможност за контакти с американци в България или на международни срещи, за да увери себе си и своите сънародници, че всичко е наред с Големия брат. Но изглежда не е,

 

защото го преследва оценката,

 

дадена му през 2006 г. от тогавашния американски посланик Джон Байърли в доклад до Държавния департамент под заглавие "Най-популярният политик в България - големи надежди, сенчести връзки", който се изучава от всички следващи пратеници на САЩ в България. 

След огласяването му през 2011 г. се разбра какво пише в него: "Бойко Борисов е непредсказуема личност с необуздана политическа амбиция и очевидно блестящо бъдеще в българската политика (...), обвиняван е в сериозна криминална дейност в миналото и поддържа тесни връзки с "Лукойл" и руското посолство (...). Егото на Борисов може да е най-силният ни лост за влияние върху него - той жадува за международно внимание и особено цени одобрението на САЩ". Колко прозорливо! - спомнете си миналогодишния устрем на Борисов да бъде сниман как се ръкува с американския президент Доналд Тръмп в централата на ООН в Ню Йорк. Шифрограмата завършва с извода: "Ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не бива да забравяме с кого си имаме работа".

Сякаш този доклад му направи черна магия, от която отчаяно се мъчи да се освободи. Където и да срещне американци, упорито ги уверява, че не е такъв, но те си имат едно наум.

 

Поредният епизод на неговите страдания

 

бе в понеделник на бизнес закуската на Американската търговска камара с българското правителство. Словото, което произнесе, можеше да се озаглави "My Flowers Are Beautiful", защото през цялото време уверяваше, че неговата политика е хубава за Америка.

Започна с летящ старт: изтребителите Ф-16 Блок 70. Представи се като мъченик (великомъченическата поза бе разиграна и във вторник за българската тв публика ), борил се самоотвержено за сделка с американците, така че да им плати колкото може повече въпреки съпротивата на лошите сили в България: "При тази яростна, подла съпротива, която имаше (...), не се изкуших да дадем по-малко пари за израелските Ф-16 или както нашите съседи в Румъния, които купиха стари португалски самолети (...) Беше подло, защото ни обвиниха в лобизъм за сделка между българското и американското правителство (...) Беше подло, беше трудно, но с финансовия министър (Горанов) и с вицепремиера Каракачанов го направихме (контракта - б.а.) необратим (...) Действат подло, но не могат да съборят сделката. И нашето геополитическо партньорство със Съединените щати не може да го нарушим. Това беше целта, основно.  Всичко това в департамента (кой? - б.а.) го знаят. Затова се знае, че сме се борили за България и на какво бяхме подложени тука." От тази тирада американците трябваше да разберат, че техният истински приятел в страната е Борисов, а подлеците са онези, които харесват друг самолет, например "Грипен", като президента Румен Радев. Внушението бе, че САЩ не бива да гледат с добро око на опонента му, и грешат, ако му се доверяват.

 

Вторият въпрос в конспекта му

 

бе диверсификацията на енергийните източници в България, за която американците настояват от години, за да намалят зависимостта на страната от Русия. Изпя си урока без запъване и без да спомене Русия нито веднъж: "Нима е лесно да направиш интерконектор с Гърция ?! Половин милиард струва, но се строи. Така че да имаме реална диверсификация на газ. И "Балкански поток" се строи. Така че всички наши съседи - и Гърция, и Турция -  никоя не може да се сърди, че сме направили газови магистрали, за да могат нашите индустриалци да работят. Докато другите говорят, ние си направихме и тръбата с Турция. Проведохме конкурсите за компресията. Кои го спечелиха? Американската компания "Солар". Колко милиона е сделката? - 350 милиона."

Третият въпрос бе за АЕЦ "Белене" и отново го разви благоуханно: "Имаме също много добър шанс да направим много голям проект с "Дженерал електрик", "Росатом", "Арева"  - сега "Фраматом" - и една друга компания, която все я забравям. Вече имаме два български реактора. Тази догма - руска централа, руски реактори - не съществува към тоя момент. Българската държава, българският данъкоплатец е заплатил пълната стойност на тези два реактора и те са тук. Те са 100 процента българска собственост. Така както консорциумът е подал документите с американски турбини, с френско-германско оборудване на контурите и електрониката - мисля, че това също би бил един много красив проект."  С други думи: "My flowers are beautiful". Ето как една и съща фраза очертава всички аспекти на отношенията на България със САЩ и ролята на Борисов. Логично бе да завърши със скромна самопохвала: "Пак повтарям - много трудно, но геополитически решения се взеха и неслучайно всички, които говориха преди мене, споделиха, че по-добри отношения със Съединените щати никога не е имало в много сфери, и се надявам това да продължи."

В сравнение с миналогодишната бизнес закуска

 

този път Борисов се яви по-добре подготвен

 

Не се зае да разубеждава американците, че не е такъв, какъвто го знаят. Обикновено те го "бутат в правилната посока", като му напомнят за проблемното в България върховенство на закона и някои основни демократични принципи като свободата на словото. За разлика от миналата година той се въздържа да ги заблуждава каква медийна свобода има в България и как се е преборил с контрабандата, защото скандалът с политическия натиск над националното радио е съвсем пресен, а зад решетките още не е влязъл нито един голям контрабандист. Тактиката да хвърля прах в очите на американците явно не работи, защото те все така не намират основание да го поканят на посещение, отказвайки да забравят с кого си имат работа. Затова избра да ги омае с преданост.

Ако някой като Байърли му намери кусур, че поддържа "тесни връзки с руското посолство", спокойно може да му отговори, че от години не е стъпвал там по никакъв повод и че дори никой от правителството му не ходи на руските приеми. Докато на американската закуска заведе половината кабинет.