Тези мои размишления бяха предизвикани от едно телевизионно съобщение. Емигрирало преди време българско семейство пристига с децата си в нашата столица; подобни посещения днес са типично явление през пролетта и лятото. Те не са изненада или удивление за когото и  да било при наличието на около два милиона предимно млади българи, които живеят и работят в различни страни на света. Тези "наши чужденци", полагащи усилия за адаптация към непознатите и трудни за усвояване други социални и културни условия, паралелно развиват - почти несъзнателно и неочаквано и за самите тях - чувствителност към кръга на вече трайно отсъстващите близки хора. Тук включвам родители, семейство, приятелски кръгове, бивши колеги. Социолозите констатират, че в условията на днешната масова емиграция има силна носталгия  към "семейното огнище". Очевидно същото обяснява и краткото завръщане на конкретното семейство в нашата страна. 
Но става нещо непредвидено: любимият дядо извежда своите внуци на разходка, а те неочаквано биват жестоко нападнати от две кучета. Пострадалите и техните близки преживяват шоков удар. Очакваното заместване на всекидневното усещане за живот сред разрив и разрушени връзки в чужбина с усещането за близост и топлина е парирано от физически рани и стресови преживявания. Идва нов момент на размисъл. Майката ясно осъзнава, че в чуждата среда децата са намерили по-добър прием и отношения. Още по-категоричен е бащата: след случилото се за тях дестинацията София става нежелана. Едни реални културни нагласи, очаквания  и илюзии от този момент стават наистина илюзорни.  
Трагичните истории 

със зли кучета в столицата и в страната 

стават не за пръв път. Те периодично се повтарят и внасят хаос в градското всекидневие. Преди време кучета бързо ликвидираха цял професор. В случая има съществена подробност, която не искам да отмина. Културологическата теория за шока позволява да разберем същността на събитието в неговата истинска дълбочина.
Когато човек се намира в своята традиционна група, сред познати и близки, споделящи общи норми и ценности, на личността не се налага предварително да обмисля и проектира своите думи и постъпки. Всички те знаят какво могат да очакват един от друг, доколкото имат общи виждания за света.  Под "културен шок" се разбира ситуация, при която сблъсъкът с друго общество и друга култура неизбежно, поне в началото, те кара да изпитваш постоянни трудности в процеса на общуването. Чувстваш се безпомощен и дезориентиран, несигурен в самия всекидневен процес. Културният шок е остър сблъсък на едни стари културни ценности с други, нови културни ценности на равнището на всяко отделно индивидуално съзнание.
Работата в случая е там, че пострадалите герои от цитираната история при емигрирането в чуждата страна сигурно вече са преживели подобен културен шок. И не само са го преживели, но са намерили сили и възможности да го преодолеят. Вероятно по пътя на асимилацията, чрез съзнателен стремеж да се откажат от голяма част от своя предварителен, базисен културен багаж, примерно от езика, с който са пристигнали.
Иначе няма възможност да се поемат необходимите за всекидневното съществуване нови културни норми и ценности. И все пак паметта за това откъде са тръгнали, изтласкването, но не и  загърбването на носталгията по "семейното огнище", показват, че културната асимилация не e пълна. Желанието - макар и за временно завръщане, остава като жива културна мечта. И ето, когато връщането се осъществява, конкретните обстоятелства принуждават хората да се отвратят от познатата родна среда. Те я осъзнават като хаотична, лишена от нормативна система и затова опасна. То ги кара да я поставят под съмнение. Това е вече следващото състояние 

на тежък обратен културен шок, 

натоварен с достатъчно голяма разрушителна сила. Конфликтът може да стане и неразрешим: формите на едно уж познато като мирно, като културно регламентирано всекидневие се оказва натоварено с рискове и физически опасности за живота. Те имат силата да те откъснат от най-близката неформална среда - тази на родителите, на близките, на приятелите. По-ясно остава открит пътят към пълното културно разтваряне в другата, в чуждата културна среда. В рамките на индивидуалното съзнание или на равнището на малката група се разиграва нещо като сблъсък на ценности от различни цивилизации. Нека добавя, че негативното значение на обратния шок се проявява и на други, различни, по-ниски равнища на действия и очаквания. Например завърнали се временно от чужбина наши приятели се възмущават от неравните или липсващите тротоари, от грубото отношение на някои чиновници от различни институции, от "отровната" храна, която консумираме и т.н. Даже поставят въпроса: "Всъщност как така живеете?"... 
Как да си обясним наличието в нашето всекидневие на подобни крайно неприятни случаи и ситуации? Очевидно покрай всичко друго  те ясно говорят и за наличието на определени културни дефицити в нашето общество.
Непосредствената ми жизнена практика отдавна и все по-настойчиво ме убеждава, че трябва да се научим да забелязваме и осъзнаваме трудно различимата, но - от друга страна -  с фундаментално значение за нашето съвместно съществуване култура на всекидневието.Тази култура трудно се различава, доколкото се слива  с различните форми на делнично поведение, но тъкмо поради това тя е навсякъде, произлиза от всички и засяга всички. Тази култура всъщност не е друго освен форма на организация и самоорганизация на всекидневното стереотипно съществуване: тя има заслугата да внася порядък и смисъл в неизбежната повторяемост на безкрайната верига от житейски ситуации. Осъществи ли своята роля, тази култура води до благотворното състояние на консенсус и разбирателство в човешкото общуване.  
Чрез тази своя функция тази култура в съвременното общество играе преди всичко посредническа, компенсаторна, а не толкова преобразователна (творческа) роля. По това 

се различава от високата "културна култура"; 

но същевременно, както виждаме, в отделни, изключителни, случаи има способността да ни поставя в ситуацията на тежък културен шок. Това неизбежно води до преосмисляне на индивидуалното, семейното или груповото житейско поведение. В този смисъл тя е и автентична култура, доколкото неизбежно предизвиква преосмисляне на всяко ритуално, всекидневно, шаблонно повторяемо поведение. 
Именно като пораждаща едни или други, нови смисли и значения, тя може да легитимира, но и да делегитимира познати и широко възприети всекидневни практики.   
Такава е днешната тенденция в глобалния свят и по определен начин засяга и самите нас. Затова и всекидневието без култура - на бита, на ландшафта, на инфраструктурата вече е нежелан анахронизъм.