facebook
twitter

Наблюдател

Писмо от “България” 1

Години, години

11379
Снимка: Архив
Димитри Иванов

Когато бяхме деца, не пропускахме рожден и имен ден на момиче и момче от нашия клас и махала. Изсипвахме им се вкупом на гости, поднасяхме им книга и цвете, ядяхме торта. Смеехме се на американските филмови комедии понеже в тях едни глупаци се замеряха с торти, вместо да ги изядат.

Минаха години, станахме sofisticated. На един първи януари никой не дойде на рождения ми ден. Всички се успали след безсънната новогодишна нощ. Огорчих се. Приятелите и приятелките ми разбрали, че съм огорчен, макар да казвах Няма нищо, всяко зло за добро”. Every dark cloud has a silver lining. Те се зарекли да дойдат на имения ми ден, и то с такъв подарък, че да го помня до края на живота си (който, между нас казано, вече наближава).

Един предложил да ми направят за книгите печат Ex Libris DI с три шпаги на триъгълник, понеже така изписвам “Д”, когато пиша Джимо.

Оригинално е, но ще се обиди, казали останалите, защото Джимо отпадна още на фехтовката на квалификационните по модерен петобой. (Олимпийска дициплина включваща фехтовка, стрелба, езда, плуване и бягане).

Тогава на екслибриса да няма шпага, ами телешко варено. Щото, докато ние мензахме в менза академика или карахме с една шкембе-чорба, той отиваше в Чешкия клуб и си поръчваше телешко варено. Първо, изсърбваше бульона, второ, изяждаше двете картофени кнедли, дето там ги даваха безплатно вместо две филийки хляб, трето, намазваше телешкото с хрян, дето е също безплатно на масата заедно със солта и черния пипер, и после се фукаше, че обядва първо, второ и трето. И никакви цветя, щото той тогава нощем миеше с маркуч улиците и поливаше Докторската градинка и можеше да си откъсне колкото ще цветя. Нито картина, щото той казва, че да си окачиш на стената картина, е като постоянно да слушаш една и съща музика.

Ама никой гравьор не може да направи герб с телешко варено.

Тошовата Лина, която тогава беше в Държавния ансъмбъл за народни песни и танци, изнамерила някаква апокрифна песнопойка и те пригодили две песни специално за мен. На имения ми ден се стекоха анблок и казаха: ЧИД, Джимо. Ти знаеш ли какво е кавър? То не идва от кавърма.

Знам.

Слушай тогава. И запяха жестомимично, с жестове отгоре надолу и странично, все едно оформят кирпичена тухла:

По Дунава / кирпич плава / По Дунава / кирпич плава / На кирпича / шест пет пича / Ой ве вази / шест пет пича / Ой ве вази / шест пет пича / Кой ви турна / на кирпича / Джимо Чайски пръв е на кирпича / Джи Мочайски / моча от кирпича / Наш Джемо патки пасе / юруш по ливаде / Наш Джимо патки пасе / по реката Чая / Да му порасне патката / като на ТЕЦ-о кумино

 

Простотия, но много се смяхме - и момчетата, и момичетата.

 

След години две от момчетата, които ми бяха пели Наш Джимо патки пасе, ме наругаха дистанционно по телефона. Единият от Киев, другият от Института за ядрени изследвания в Дубна. Как можело да съм такъв простак? Защо съм казал, че се е появила болест СПИН? Не знам ли, че спин е въртене на електрона? Казаха ни го навремето в час по физика в махленската Пета мъжка на улица Стара планина. Но аз по телевизията вече бях казал СПИН вместо СПИД, бях заменил дефициенция с недостъчност и на български си остана СПИН.

В БТА беше дошъл Стефан Продев, който настояваше когато има българска дума, тя да не се заменя с чуждица (недостачност с дефициенция).

Продев дойде като ароматен повей на тютюн за лула и екипност, Esprit d’equipe.

Запита ни кой какво иска?

- Да се трампим с Джимо. Да му дам “Паралели”, пък аз да правя “ЛИК”, каза Кръстан Дянков, когото наричах КръсТанхойзер. Бургаският художник Стефан Марков каза, че иска да прави графичното оформление на “ЛИК” вместо на “Паралели”, което още се казваше “Снимки и карикатури”. Стефан Продев пусна ароматен дим от лулата, а нас пусна да правим каквото ние решим. КръсТанхойзер, художникът от Бургас Стефан Марков и аз решихме, стиснахме ръце и казахме "добре". Продев също каза "добре". Но много добре не излезе на добре и виновникът май съм аз.

При мен влезе Володя, който превеждаше телеграфния бюлетин на БТА на руски, защото двата езика му бяха матерни, той имал две майки: българската го родила, руската го отглеждала, раснал ту при едната, ту при другата. Викаше ми "братовчед", понеже се ожени за моята бивша приятелка; били сме роднини по неизвестна линия. Представи ми един непознат руснак, аз им представих чаши и бутилка водка.

Междувременно тиражите бяха скочили - на ”ЛИК” дванайсет хиляди, на “Паралели” - сто и трийсет, и РЕП искаше още, но нямахме хартия. Непознатият каза, че руски летовници се връщали от България с “Паралели” в СССР, този Illustrated вървял от ръка на ръка. Защо не го печатаме и на руски? То е главно снимки. "Володя, ще превеждаш ли текстовете?" “Текстовете са нищо работа”, каза Володя, неволно обиждайки ме, защото аз ги пишех. Преглътнах обидата с глътка водка и казах “Нямаме хартия.” Непознатият каза “А ние имаме.” Знам ли аз къде те печатат “Спутник”, който също е Illustrated? Джобен формат, но много по-дебел от “Паралели”? Ще започнем малко по малко, По тихоньку, по тихоньку. Отначало само пет милиона тираж. - Какво?!- стъписах се аз. Той ме разбра погрешно. Добре де, десет.

Но не започнахме нито с фанфари, нито по тихоньку. Някой пратил в ЦК “сигнал”, че самоволно преговарям с делегация от двайсет съветски другари. Започнаха глупави неприятности, но за тях не ще разказвам, понеже всеки от нас е имал глупави неприятности, читателю любими и читателко любима. И защото още вярвам, че Every dark cloud has a silver lining.

 

DI copyright

 

Мечтите са или като Pie in the sky или като галеони в небето (Картината е “Галеон” от Франк Фразета)

 

Картина от Стефан Марков, художник от Бургас

 

Джимо с неговите патки и гъски

 

Стефан Продев с ароматната си лула

 

Кръстан Дянков, когото Джимо наричал КръсТанхойзер.

 

Списание “Спутник”, което било по-тиражно от “Паралели” на Джимо

 

42

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Борисов - любимият "заложник", избяга
Докога ще търпим безобразията на КФН?

Виктор Папазов

14.11.2018

1145 3
Монополът на "ЛУКойл" е най-големият проблем на пазара на горива в България

Коментари

Страници

Eisblock
снимка на Eisblock

Много силна Писаница, г-н Иванов, много!!! Благодаря!

(Емотикони: цяло стадо вдигнати палчета)
Павел_Маринов
Батко Джимю пак е натоврил едни писаници. Вече, не си съчинява за Брюксел, Хогуортс и Магнаура и текстчетата малко поизбледняха. Друго си беше да раскаже, как със съученика му Мишел Константен са прекарали първия учебен ден в Итън. Иначе както винги като епитафия може да се постави следното изказване на Огнян Минчев. Айде пздрави и сменяйте доларите в рубли, Избрал съм да бъда тук - и да имам позиция за това, което се случва в родината ми и в света. Напразни са опитите на озлобени хора и на алкохолици - дегенерати от последния ден да ме накарат да млъкна. Ако млъкна - ще го направя когато аз преценя и пожелая. Дотогава ще се опитвам да превърна омразата ви в енергия да продължа. Аз сигурно мога да отслабна... Но Димитри Иванов вече не може да изтрезнее... За съжаление.
генек

Хубаво...👍👍👍

--------

https://genekinfoblog.wordpress.com/

Индженеро

И на мен ми хареса много.

Относно  "По ДунавА кирпич плавааа, хей..", ние го пеехме с такъв моряшки текст, че единствената не нецензурна дума беше г.з.

Поздрави и да ни радваш още. 

Денебал

Малко нахвърляно, но отново на ниво ...😉

Xplorer

Да хилядиш, майсторе. Едва ли знам английския като теб, но soPHisticated е грешно написано. Вероятно не от теб, а от вестника.

 

Наздраве!

widenow

Джимо, не знам как я гледаш тая картина "Джимо пасе патки" отпреди 80-тина години, но на мене ми се "къса сърцето", без майтап! Немам думи, колко е ......фантастично хубаво...нещо наистина  "Било" преди 80. Има  музика, която може да ме разплаче и това е същото като нея.
Жив да си! Още много!

widenow

Джимо, не знам как я гледаш тая картина "Джимо с неговите патки и гъски" отпреди 80-тина години, но на мене ми се "къса сърцето", без майтап! Немам думи, колко е ......фантастично хубаво...нещо наистина  "Било" преди 80. Има  музика, която може да ме разплаче и това е същото като нея.
Жив да си! Още много!

PlaNed
снимка на PlaNed

До само преди няколко месеца, писаниците на Джимо бяха като бойно поле и благодарение на "омразничетата" аз многократно пътувах до Сибир.

Днес и тук е празно...

Не спирай да пишеш Маестро, макар останахме единици, ние пак те четем с благодарност, а колкото до "края", там ред няма...

 

PS Оформлението на мобилната версия е меко казано отвратително! 

widenow

Как да изтрия горния пост със сгрешеното заглавие на картината с патиците?

PlaNed
снимка на PlaNed

Отваряте текста за редактиране и изтривате всичко, като оставите само една точка ( примерно )

 

PS Едва СИГА видях, че същата бъркотия от текст и илюстрации ( + една липсваща! ) е и в десктоп версията 👎

Занаятчии!

tt34

✌️

Мария Ботева
снимка на Мария Ботева

Писателю любими,рисуваш с думи всеки път! :) 

Je vous remercie!

Treasured

който, между нас казано, вече наближава

🔚
Johnny2965

Да. Изданията на БТА бяха малки пробойни в желязната завеса. А «Спутник», копирайки формата на Reader's Digest, и отпечатван във Финландия по най-модерната технология на пет или шест езика, си беше чиста проба пропагандно издание, за което малцина граждани на СССР подозираха (разпространяваше се изключително зарубежом). 

gypsy

Обожавам аромата на вестниците, списанията и книгите. Не бих заменила хартиеният носител за електронен такъв. Просто в изданията няма електронен форум, чрез който може да се дискутира със събеседници и всеки да изкаже вижданията си. "Паралели" беше едно от луксозните български издания с гланцирана хартия и обхващаше различни теми от науката, модата, клюките, звездите. Имаше го допреди няколко години на непонятно ниска цена. После ако не се лъжа го спряха от тираж заедно с много други ежедневници и седмичници. Времената се променят, интересите и потребителската кошница - също. Незаслужено е спирането от тираж на "Паралели". Явява се като еквивалент на многобройно други. Ако го бяха задържали, можеше да взаимства на National Geographic, Biograph, Rolling Stone, и други. Красиви спомени от автора на колонката. Меланхолия и една нотка глътка въздух по повърхността на живота. Чакаме още от колумниста Димитри Иванов!

JR

Благодаря, майсторе!

Георги Вълков д...

(към №15): Какво е значел надписа "Взаимствано!" на курсовата работа? Плагиатствано?!

Георги Вълков д...

Нещо не ви работи платформата ?! 

№17 е отговор на №15, а НЕ на №14 :-(

blackthorne

@Георги Вълков д...

Предполагам въпросът Ви е реторичен, ако предположението ми е вярно от мен се предполага да влезна в разяснителен (обяснителен) режим  :/.

Сайтът на СЕГА работи коректно при мен, може би причините са ... други.

Подрави!

Георги Вълков д...

Няма нужда от "обяснителни режими", просто трябва да се оправи сайтът – всички мнения с №№ 17, 29 и 31 се отнасят към №15, а НЕ към №14, сайтът ги е групирал неправилно.

blackthorne

Прибирах се с приятели от някаква забава по нощите и на бул.Черни връх, отбих зад някакви бутки по малка нужда. Разкопчавам си колана, поглеждам си в краката и виждам  книга. Преместих се в страни, свърших си работата и отидох да вдигна книгата. Отварям заглавната страница и виждам годината на издаване 1895. „Брей! Това ще да е някакъв знак.” помисли си мозъкът ми твърде вероятно на алфа вълни. Взех книгата. Предстоеше ми първият изпит в университет, при Проф. Парижков (Бог да го прости!) „История на книгоиздаването и книготърговията”. Е тази книга си имаше и печат на титулната страница „Книжарница на Коста Евстатиевъ - Варна”, Както и ex libris на Т. Т. Страшимиров от 1898. Проф. Парижков беше споменал за тази книжарница в лекциите и студентите знаеха,  кой е любимият му въпрос „Какво е ex libris?”. Естествено взех книгата на изпита при професора.

Колегите ми приключваха, устният си изпит с любимият въпрос на професора и връщане на курсовата работа с надпис от червен химикал „Взаимствано!”. Много държеше да ни набие в главите за ex libris. Дойде и моят ред, отговорих му и го попитах, иска ли да му покажа един интересен пример за ex libris. Не ми отказа, извадих книгата и му я дадох, отвори я и каза:

”Хм, книжарницата на Коста Евстатиев”.

 Отвори на следващата страница:

„ Из книгите на Т. Т. Страшимиров, това трябва да е брата на Антон Страшимиров, Тодор”.

Ами да този е! Тодор Тодоров Страшимиров, купил е книгата 18 годишен във Варна през далечната 1989г., предстояло му е да замине в София и да учи в СУ. От където го изхвърлят, защото освиркал царя. Доизучил се в Швейцария, върнал се в България и започнал да се занимава активно с политика. Починал 1925г. от куршум в тила, получен заради убийството на политически опонент от съпартийци с което нямал общо. Едните застреляли интелектуалец на опонентите, другите им застреляли двама. Страшна тъпотия!

„Каква мислите да правите с книгата, колега ?”- попита професорът.

„Смятам да я задържа.” – отговорих аз.

„Хубаво колега, пазете я!”

Завъртя ми една шестица в книжката и ми върна курсовата работа с надписа: „Взаимствано!”.

„ Добро начало” помислих си аз.

Понякога Вселената, Бог и Реалността се наговарят да счупят теория на вероятностите, имам субективното, усещане че и с тази книга се е получило така. Появи се в точния момент на място къде кракът ми не бе стъпвал, не е и повторил. В сезон (ранна пролет) в който трябва да се увреди сериозно. Много други хора в моята ситуация нямаше да я забележат и да извършат биологичното действие върху нея. Мястото на книгите е в библиотеките а намерих тази камофлирана в нощта сред боклуци. Мисля си, че има история с пристигането и там, но не я знам.

 

ДИ Поздрави!

Eisblock
снимка на Eisblock

Тази твоя история е второто събитие след Писаницата на г-н Иванов! Благодаря за споделянето!!!

blackthorne

@Eisblock

Благодаря!Благодаря и на другите форумци харесали историята!

Поздрави!

LEFT

Майстор!

Penchobre

Джимо 👍

 

Ах, колко години, години, години,
Години, години, море,
Умряха безвъзвратно.
Къде, са кажи ни, кажи ни, кажи ни,
Кажи ни, кажи ни, море,
Искам ги обратно.

 

https://www.youtube.com/watch?v=O4uLV9UTTlI

редник

Благодаря!

 

blackthorne,

Чудесно допълнение!

-------------------------

Наистина лошо без добрите стари емотикони...

Минал оттук

👍   👍👍

И аз си спомних неща от това мое минало. "По реке плывет топор, ну и пусть себе плывет железяка  х*ева!"

Michael_P

"в Чешкия клуб" Това е ресторанта.

А по това време в Чешкия клуб функционираше чешка забавачница. Имаше много хубави играчки. В сравнение с българските. Играех си с куклите на момченцето Хурвинек и баща му Спейбл. На стената висеше портрет на Антонин Новотни. 

Този президент който е след Запотоцки и преди Свобода. Странна работа, някои народи имат културна традиция, други не чак толкова. Но списание ЛИК ставаше за четене.

Michael_P

Бюстът на 40-тия президент в Южния парк на кого е ?  Негов или на баща му?

Страници

Влез или се регистрирай за да коментираш