Доналд Мюлер-Юдекс сочи няколко храста в малко поле в Ерфтщад, близо до Кьолн, и заявява: „Вълнуващо е!“. Зад него трима работници от местна компания поставят най-модерните облицовъчни плочки, до които някога са се докосвали: тъмносини соларни панели - всеки е с големината на подложка за чаша бира. Килимът от плочките ще направи първата в Германия соларна велосипедна пътека. „Тя вече произвежда електричество“, казва гордо 56-годишният Мюлер-Юдекс.
Всеки квадратен метър осигурява 80 кВч годишно. За тази пътека от 200 кв. метра плочки това означава общо 16 000 кВч, които захранват местната елмрежа. А велоалеята е дълга само 90 метра, но вече е пътят на бъдещето: първият соларен път в Германия може да произвежда електричество, да изолира шума, да свети през нощта, да разтопява образувал се върху него лед и дори да мисли самостоятелно. Повърхността е направена от монокристали и има вградени сензори, които при по-дълги пътища могат да отмерват пътния трафик, както и да оптимизират работата на светофарите.
Мюлер-Юдекс обяснява, че соларните панели, използвани за покриви, просто няма да са достатъчни за постигането на целта от 100% възобновяема енергия, така че съществуващият асфалт трябва също да се използва, но по устойчив начин. В съвместен изследователски проект с Рейнско-Вестфалския технически университет в Аахен, Байройтския университет и изследователския център „Юлих“, Мюлер-Юдекс и малката му компания „Солмув“ разработват „мултифункционален соларен килим“, чиито парчета се поставят на място и там се свързват. „Целта е да се направи баланс, тъй като пътят трябва също така да бъде здрав и да не е хлъзгав“, казва той.
Панелите имат издадености, които Мюлер-Юдекс сравнява с минипланински хребет. „Мръсотията се събира в долините, където тече водата, така че тя отмива нечистотиите“, обяснява той. „Автомобилните гуми са подпомагани от издатините на пътя. Те са покрити с корунд – скала, която е много устойчива на абразия и се намира точно зад диаманта по скалата за твърдост“.
Началото е поставено
Специална фабрика за стъкло в баварската гора произвежда стъклото за плочките. При лабораторни тестове стъклените парчета могат да издържат на един и половина камиона. Наскоро обаче започнаха практически изпитания.
Защо от всички места е избран точно Ерфтщад? Тъй като хората тук успяват да представят убедителен проект за велоалеи, а също така са спечелили и финансиране за соларните плочки. На въпрос за финансовото измерение на проекта огромните суми карат Мюлер-Юдекс да се колебае. „Не забравяйте, че първият микрочип струва 10 млн. долара. Ако хората тогава се бяха отказали, тъй като е прекалено скъп за компютрите, днес изобщо нямаше да имаме компютри“, казва той.
Ако соларният път може да се използва между 20 и 25 години, както се очаква, то хората от Ерфтщад дори могат да печелят от генерираното електричество в последните 10 години. „Нормална улица струва пари. Соларната улица печели пари“, обещава Мюлер-Юдекс. И все пак благодарение на собствения му капитал и на помощта на китайски инвеститор проектът няма да струва и евроцент на жителите на Ерфтщад.
Компанията „Солмув“ също така е поставила и електрическа верига, така че соларните клетки да могат да се затоплят и през зимата. „Екологично ли е да се затопля повърхността на пътищата през зимата?“, пита се Мюлер-Юдекс. Да, защото „е по-евтино, отколкото да се организира зимната поддръжка на пътя“, показват неговите изчисления.
Човек, когото го бива за всичко
Идеята на Мюлер-Юдекс се ражда преди почти 10 години, докато търси свободни места за фотоволтаични системи в региона Алгой в Бавария. Всички подходящи за това покриви обаче се оказват вече заети. „Защо пък да не използваме пътя, той също е изложен на слънчевата светлина“, замисля се обученият инженер-механик. Така започва да поставя соларни плочки. Само в Германия той вижда потенциал за 1.4 млрд. кв. метра. „Пътната мрежа в Германия, без магистралите, ще бъде достатъчна, за да осигури ток на 20 млн. електрически коли“, казва той.
Пътища и паркинги имат предимството, че електрическите коли могат да се зареждат автоматично от индукцията, без да е необходим контакт. Те взимат електричество от фотоволтаичните клетки, така да се каже. Процесът вече работи, но не много добре.
Мюлер-Юдекс не е само инженер и автоентусиаст. Той също така е и журналист, напуснал професията, тъй като искал да прави „нещо сериозно“. Първата му идея – система за разплащания за мобилни телефони - се ражда в главата му 13 години по-рано. Оттогава се е преместил от баварския град, където е живял при основаването на „Солмув“ през 2014 г. „Бавария винаги е по-мудна и апатична, когато става въпрос за технически иновации, но нещата се случват в Берлин“, обяснява той.
Решен да действа
Мюлер-Юдекс е зает човек. Освен мечтите си да изгради соларен път за електрически автобуси в Китай за следващите олимпийски игри и за част от Световното експо в Дубай, той наскоро е завършил анализ с германската жп компания „Дойче бан“ („33 000 км жп път“, ентусиазира се той). Освен това строи и тестово съоръжение в Кьолн за енергийната компания „Райненерги“, паркинг за друга регионална компания, велосипедна алея за софтуерна компания в Силиконовата долина и тестово съоръжение край Лос Анджелис. Тази година строителни предприемачи и компании също така ще могат да си поръчват плочки за собствените им паркопространства. „Има огромно търсене“, казва той. Компанията му се състои от 2-ма служители.
Мюлер-Юдекс е изправен и пред международна конкуренция, като подобни на неговите идеи има в Китай, Америка, Франция и Холандия. Франция и Холандия вече са направили малки тестови пътища. Системите им обаче имат недостатък, че вече съществуващите пътища трябва да бъдат натрошени. Плочките на „Солмув“ обаче могат да бъдат лепени към съществуващата пътна настилка, тъй като гъвкавият килим компенсира малките неравности на повърхността.
Ще проработи ли всичко това, както се надява визионерът? Ще носят ли соларните модули електричество въпреки есенните листа и кишата? Наистина ли вдлъбнатините ще позволят мръсотията да се отмива? И дали пътят вече няма да е хлъзгав и устойчив, както показват лабораторните изследвания? Тези въпроси няма да имат отговор поне в следващите месеци, а може и години. „Първият самолет е бил направен от дърво и плат“, казва Мюлер-Юдекс, като сравнява етапа на научни изследвания в неговия сектор. „Ако погледнете пропорциите на дърво и плат в съвременните самолети, ще разберете какво огромно развитие е имало. И при нас ще бъде същото. Намираме се в самото начало“.
Той обаче е убеден, че е тръгнал по правилния път – буквално! „Всеки, който се занимава с климата, знае, че точно сега е опасно да се отклоним от пътя, на който се намираме“, казва той, визирайки „колко милиони даваме на Саудитска Арабия всяка година, за да купуваме петрол. Внуците ни ще напомнят за това. И ще трябва да кажем: „Знаехме, но не предприехме нищо“. Този укор обаче няма да се отнася поне за Доналд Мюлер-Юдекс.
