facebook
twitter

Наблюдател

ИНТЕРВЮ

Тишината е най-важното нещо в музиката

В нашия забързан свят хората нямат време да се успокоят и да слушат, смята пианистът и композитор Живко Петров
625
СНИМКА: Личен архив
Живко Петров е роден на 25 юли 1970 г. във Велико Търново. Завършва Музикалната академия с пиано и валдхорна. През 1997 г. създава формацията Jazz Breakers заедно с Васко Енчев, Венелин Кръстев, Калин Вельов и Стоян Янкулов-Стунджи. През 2007 г. с Димитър Семов и Веселин Веселинов-Еко сформират триото JP3, което вече има три албума. Композитор и аранжор е на песни за Мария Илиева, Белослава, Камелия Тодорова, дует "Каризма", Орлин Павлов, Любо Киров, Лили Иванова. През 2015 г. излезе първият му солов албум "After 4", а това лято - и вторият "Ten", чиято премиера е на 30 август на "Аполония". 

- Имате много сериозно творчество като "гръб" на други музиканти - композитор, аранжор, акомпаниращ пианист... Иска ли се смелост след 20 години да "дебютираш" като солов артист? Това се случи с "After 4", сега е факт и вторият ви самостоятелен пиано албум "Ten". 

- Вероятно се иска по-скоро вяра в това, което правиш. Ние, хората на изкуството, по принцип сме смели хора, защото, за да представиш продукта си, за да го подариш на хората, ти излизаш буквално гол пред публиката. А защо толкова късно? По-скоро става дума за обръщане вътре към себе си. Да си дадеш сметка какво си ти, какво обичаш да правиш, колкото добре си го организирал. 

- С възрастта ли идва интроспекцията, с опита ли?

- С опита, надявам се. За наше голямо щастие с годините човек се осъзнава и се смирява. Като млади искаме да си доказваме много неща, по-експресивни сме, по-стихийни. Не искам да съм млад отново. Благодарен съм, че времето минава по този начин, градивно за мен и посоката, в която вървя. Щастлив съм, че съм свързан с музиката. 

- Скоро, казахте, ви предстои и нов студиен албум с JP3?

- Да, направихме няколко пиеси още през миналата година. Сега предстои да запишем още четири и да издадем нашия следващ албум.

- Завидна продуктивност! Вие работите и в сферата на джаза, и на класиката, и на поп музиката... 

- Продуктивен съм само дотолкова, колкото душата и сърцето ми го искат. Продуктивни в истинския смисъл на думата са Хайдн, Моцарт, ние не можем да се сравним с тях. Работя в областта на малките форми и се надявам те по-лесно да достигат душите на хората. В този забързан свят хората нямат търпение да се успокоят и да слушат хубава музика - говорим за мащабна продукция, каквато е един концерт, една симфония. 

- В "Ten" централна тема е тишината, а това кореспондира с казаното от вас по-горе за забързания ни, пълен с шумове живот.

- Ние, хората на изкуството, често преекспонираме тази дума, но тишината е действително най-важното нещо. Да намериш тишината между тоновете. Защото тогава владееш всеки един тон, той е точно на мястото си, има точно стойността, която е необходима за посланието, което отправяш. Тишината е един от най-важните компоненти, за да бъдеш добър в това, което правиш - дори и да не се занимаваш с музика. Който умее да притихва, той знае и умее повече.

- Може ли да бъде тишината контрапункт на цялата агресия в живота ни?

- Светът стана агресивен за съжаление, но това е част от нашето съществуване и еволюция. Виждаме го навсякъде. Агресията може да бъде и малка, и голяма. Но тя е между нас, залива ни. Не искам да съдя обществото и хората, но се даде възможност на всеки да демонстрира агресията си. В интернет пространството всеки има достъп до всякакви форми на комуникация. Което е и хубаво, и носи своите рискове. Нашето поколение, а и малко по-големите от мен, сме деца на промяната. Минали сме през много неща, сами достигахме до това, което ни е нужно - по някакъв свой начин, с много любов, всеки намираше това, което му харесва. То се превръщаше във втора наша природа. Сега интернет залива по-младите с информация - платена, агресивна... Не им оставя възможност да търсят. Това не е пътят на тишината.

- Процесът по създаването на "Ten" e бил доста дълъг, с колебания и трудности. 

- Много сложен се оказа процесът. Записвах албума четири пъти на различни места поради липса на правилния инструмент. Търсих точния звук и накрая го намерих  - с един прекрасен "Стейнуей", на който записах албума за един час. 

- А за концертите си как успявате да намерите правилните инструменти? Ето сега ви предстои турне из страната...

- Местата за концерти определям според инструмента. Той ми е приоритет - където има хубав роял, там свиря. Обикновено това се случва в художествените галерии на градовете. Това ще бъдат и сцените на предстоящите 10 концерта, които скоро ще обявя, а финалът ще бъде в НДК на 18 декември в кино "Люмиер". Много е трудно да се намерят добри концертни рояли. Бих препоръчал на хората, които искат да подкрепят изкуството в България и имат възможност, да купят няколко хубави пиана в големите градове, за да може да се концертира, да се слуша там хубава българска музика. В Пловдив например, който тази година е Европейска столица на културата, няма хубав инструмент. Това е много смешно. 

- Изумително! Нито един?

- Говоря за големи концертни рояли - това означава "Стейнуей", означава "Фациоли". Не говоря за камерни рояли, каквито има в домовете на богатите хора у нас. При това положение как да поканиш един гостуващ музикант на световно ниво? Мира Кацарова например, която прави своя страхотен "Пловдив джаз фест" вече пета година, ангажира и докарва инструмент от София.

- Следите ли джаз сцената у нас? Прави впечатление, че в провинцията много активно се работи последните 7-8 години, и то точно в посока фестивален джаз?

- Щастлив съм, че се появяват нови фестивали и че хората слушат музика. Защото джазът отдавна не е онзи джаз отпреди десетилетия. Той не е само суинг, джазът е свобода на духа, свобода на мисълта. Музиката, която хората слушат. Защото онова другото, което излиза в интернет и по телевизията, не се вижда по концерти. То практически не е музика. Това са някакви изкуствено създадени личности, които са в пространството по някакъв начин - заради агресивна реклама, заради броя лайкове. Когато излезе на сцена, този "музикант" няма какво да представи. Затова и обществото ходи по концерти, да слуша истинска музика - било то и на Деветашкото плато, било то и на село, ако там се направи т.нар. джаз фестивал. 

- Пишете ли нови песни за поп изпълнители?

- С Ангел Дюлгеров направихме новия албум на Любо Киров. Двамата написахме музиката, Любо веднага "изля" текстовете и го записахме за четири дни в неговия дом. Получи се хубав албум, направихме няколко концерта из страната и София, навсякъде беше пълно, хората - въодушевени. С Белослава предстои да направим специален концерт в Созопол на 5 септември. Ние с нея си сътрудничим вече от 20 години и на "Аполония" ще направим ретроспекция на нашия съвместен творчески път.

- Очаква ви сериозна активност на "Аполония". 

- Да, ще имам три концерта - на 30 август е представянето на "Ten" в Археологическия музей, на 5-и - с Белослава, а на 7-и с Хилда Казасян, Теодосий Спасов, Христо Йоцов, Димитър Карамфилов и Михаил Йосифов закрива фестивала с "Да послушаме кино". Концертът включва музика на големите наши композитори от вечните филми. Вече представихме проекта в София и още 2-3 града, предстоят още концерти. Движим и по-стария проект с музика на Вили Казасян и симфоничен оркестър. 

С Лили Иванова също завършихме две нови песни, тя ще ги представи на предстоящите си концерти в НДК през декември. Едната е преаранжираната пиеса на Георги Черкин "Севдана". Стефан Вълдобрев написа текста, а като гост участва и великият наш цигулар Васко Василев. 

- Как се работи с Лили Иванова?

- Прекрасно. Това е най-големият ни професионалист, най-голямата дама на нашата музика. 

Ключови думи:

Живко Петров, интервю
2

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Марката VIVACOM ще отпразнува 10-ия си рожден ден с подаръци
Не бива операта да се превръща в циркаджилък

24.08.2019

Мария Митева

3276
Протестите срещу Гешев не могат да прераснат в национално недоволство

02.08.2019

Таня Петкова

1967 3

Коментари

Mrx

 

  това означава "Стейнуей", означава "Фациоли"

 

   за Стейнуей"  (или  немският му вариант "Щайнвек") е ясно, ама за роял  "Фациоли" не съм чувал.

Хумангоид

От всичките висококултурни джуджафки в статията баш жълтурията изкарали за заглавие.

Ама и с право, то бива снобарщина, но да си мъкнеш роял от столицата, щото ти си такава голяма работа, че не можеш да съпреживееш изкуството на провинциалните им свирки...  

Влез или се регистрирай за да коментираш

×