facebook
twitter

Наблюдател

Нерви и утехи

Една империя от прах. Това ли е всичко?

7234
Снимка: Архив

Написах стихотворението „Кънтри” през 1985 г. През 1986 г. то излезе в книгата ми „Животът е последен”. В края на годината получих малък подарък по някакъв познат на поета Георги Богданов: инженер Димо Ханджиев от Сиатъл ми изпрати касета с песни на Джони Кеш. В кутийката имаше бележчица, от която ставаше ясно, че човекът е харесал стихотворението и ми праща записи на любимия си кънтри певец. Представям си какво му е било на този американски непознат – стихотворението беше за менгемето на любовния триъгълник, за умората и тегобата в изневярата, за безизходното втвърдяване на чувствата и оковите на родителския дълг. Уж любовно стихотворение, а без полет, без радост. Трябва да му е било много грубо и неуютно на инженера, за да ми прати тази музика. Бях нарекъл стихотворението „Кънтри”, защото такива бяха впечатленията ми от това изкуство: да се пее за делника – делнично, за чувствата – оголено и без превземки, а също и за трудното, за смешното, за мъжественото и славното в живота. Тогава кънтрито не беше на мода в България, музикантите го третираха малко като чалга, макар чалгата по нашите земи още да не бе нахлула. Аз вече бях донякъде замесен в тукашната поп-музика, но кънтрито ме привличаше, поне доколкото да кръстя на него едно стихотворение.

Джони Кеш бях слушал само веднъж в колата на приятеля ми капитан от далечното плаване Иван Ненчев. Певецът без съмнение бе любимец на моряците от всички океани. Не поисках касетата от Иван, сигурен бях, че веднага ще ми я подари. В голям магазин за плочи в Мюнхен опитах да си купя малко негови песни, продавачката обясни, че се свършвали веднага. Говорехме си с Бисер Киров за тази музика. Той пееше по кънтри-фестивали в Америка, пращаше ми картички от Нешвил. Но разговорите ни не се получаваха особено – той беше вътре в темата, а аз – на входа. Запомнил съм какво ми каза веднъж за местните музикални светила: „Не ги слушай, че се гнусят от кънтрито. Вкъщи всичките си го слушат. Пускат дебелите пердета и слушат.”

Но защо ви разказвам това?

Джони Кеш бе едно светило високо в небето на американската музика. Бе получил всички почести, признание и любов, които дори щедрата към своите артисти Америка не раздава току-така. Оказва се, че в залеза на дните и на раздяла с песента той е записал едно разтърсващо парче, с което зачерква постигнатото, редактира собствения си образ и оставя на слушателя опасна тема за размисъл. „Болка” се казва песента. В някои сайтове може да се срещне и като „Рана”. Думата („Hurt”) има и такова значение.

Самата песен не е от Джони Кеш, нито е писана за него. Създадена е от групата Nine Inch Nails, от нейния композитор ‎Trent Reznor. Казват, че преди да я запише, певецът я изсвирил стотици пъти, за да я опитоми, да „влезе” в нея. Защо се е съгласил на този, почти предсмъртен запис, на човек му става страшно, като си го помисли. Клипът е заснет в старата къща музей на певеца, сред вещите, плакатите, златните плочи и фотографиите на един славен живот. Вплетени са кадри от различни епизоди в неговия път. Джони в годините на триумф се редува с моменти от Джони в настоящето, в което той вече е разбрал, че си тръгва. Мигове от младостта, от блясъка му, мярва се и любимата му съпруга Джун Картър, която отива на небето само стотина дни след снимките. В този клип Джони е потиснат, но и безмилостен. Равносметката не го прави щастлив. Всички атрибути на славата са изгубили своята цена. Те го заобикалят, макар пропукани и овехтели все още са около него, а той вижда само „империята от прах”. Изчезнали са страстите и гордостта. Както и шансът за изкупление. Отнети са му от времето. Нараних се нарочно днес, за да се почувствам жив” изповядва той. Измъчва го голямата раздяла, проплаква: „Всички, които познавам, си тръгват от мен.” Великото му житейско дело се е разтворило в безкрайността. Останал е сам, с „тази корона от тръни, върху този трон на лъжците”. Всичко, което има, е готов да раздаде, само да може да се върне назад, нещо да промени, да поправи. Джони е сам срещу отминалото време и срещу времето, което идва. Ръката му трепери, разлива чашата. Онова, което го заобикаля, е последно – и чашата също.

 

Тази безжалостна песен е неговото сбогуване

 

Знаменит певец, композитор, писател и актьор, той в последните си дни е превзет от съмнения за смисъла на извървяното. В тази песен не го възприемаме като лирическия герой, а като самия Джони Кеш – разколебан, смутен, изплашен за житейското си дело. Това е творецът, който не познава самодоволството, а ако някога го е изпитвал – пред смъртта го загубва.

Hurt е създадена като изповед за разрушения живот на някакъв наркоман. За записа с Джони Кеш била съвсем леко редактирана, твърдят. И ако е така – с огромен успех е редактирана. Местата, свързани с наркотика, тук са добили друг, смразяващ смисъл – животът е дрогата, от която отрезвяваме накрая. Наркозата на успеха изветрява.Трагизмът на равносметката изпъква релефно, безпощадно. Джони е безсилен да го предотврати, но поне ни предупреждава.

Този клип е прочут, обкичен е с награди и казват, че американците обикновено плачат на него. За Джони Кеш ли плачат, или за себе си? Няма да търсим този отговор сега, при това повечето от вас сигурно имате личен опит с този запис. Плакахте ли или не, си е ваша тайна. Но доста истински творци са наясно с този последен срок от живота. Тончо Русев, (мир на праха му, в сряда се навършва една година от смъртта му) твори до последните си дни. Предпазливо го съветвах да си почине малко, но той отклоняваше това. „Работата – казваше – ни избавя от равносметки. Ако стана от пианото, ще трябва да мисля и не знам в тези мисли радост ли ще намеря, или тъга.” Подобни съмнения измъчваха и други достойни мъже, които познавах – от всички етажи на живота. Изглежда, това е наказанието на истинския човек – страхът, че делото му е незавършено и непълно и че може да се окаже една империя от прах. Не знам след такъв въпрос дали и смъртта носи покой...

 

 

28

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Хакерската атака изкова универсално оръжие
Госпожа Европа ще се радва само два пъти
Апартаментите му евтини, акциите - скъпи

Коментари

19namo

Благодаря!

И на теб, Реки!

wreckage
снимка на wreckage
Kultura

"My empire of dirt"

 

"Моята империя от пръст"

 

Не от прах, а именно от пръст. Много по-хтонично и глъбинно.

Kultura

А темата е страшна и много лична за всеки един от нас. Когато дойде онзи момент, ще се втурнем в най-великото приключение. Така мисля аз.

wreckage
снимка на wreckage

хтонично не, ами напрао инфернално.

Язък, че dirt се однася за повърхностния слой на почвата, а не за подпочвените(хтонични) региони и техните пухкави обитатели.

Думи думи
Kultura

"The Greek word khthon is one of several for "earth"; it typically refers to that which is under the earth, rather than the living surface of the land."

Kultura

https://www.youtube.com/watch?v=vQRmCy6LfjI

 

Оригиналът на Трент.

Kultura

Не е инфернално. Още не. Инферналното идва после.

19namo

Пустош. Тишина. Студена, плътна тишина.

Kultura

Гледай The House That Jack Built.

JKMM
снимка на JKMM

👍

...сам срещу отминалото време и срещу времето, което идва.

 

...животът е дрогата, от която отрезвяваме накрая. Наркозата на успеха изветрява.

 

Изглежда, това е наказанието на истинския човек – страхът, че делото му е незавършено и непълно и че може да се окаже една империя от прах. Не знам след такъв въпрос дали и смъртта носи покой...

👍👍👍

Invisible

   Разтърсващо.

 

   Но бях изненадан, че е имало времена, когато кънтрито у нас се е възприемало като чалга!

   Та тогава всички мечтаехме за Америка.

 

 

 

Миряна Б.

Кънтри любителка съм. Имах много плочи, изтъркаха се, вече не помня певците, бяха на някакви работнически теми. За огромна разлика с чалгата кънтрито има великолепни текстове. Още си прослушвам A Boy Named Sue.Помня, че като слушахме Blue Grass с дъщеря ми, наричахме музиката конска.

 

https://www.youtube.com/watch?v=3vE-mIcEXoM

 

Чувате ли конските копита?

БАСТЪР
снимка на БАСТЪР

кафбоя  пее за това как го напуснала жена му как го ритнал коня как кучето му умряло...текствоте им са от 2 куплета  и темата  една повтаряща се..🐴

Energyx2

Моят любимец е Уили Нелсън, леле какъв хит беше в студентските общежития Golden earrings 😉

Св. Ихтамнетий
снимка на Св. Ихтамнетий

Местата, свързани с наркотика, тук са добили друг, смразяващ смисъл – животът е дрогата, от която отрезвяваме накрая. Наркозата на успеха изветрява.

Животът, сам по себе си, няма как да бъде дрога. Иначе никакви наркотици -- произведени отвън или секретирани от организма -- не биха били необходими никому. А на практика те са потребни всекиму, именно за да избута някак дългия живот.

В този смисъл всеки човек е наркоман, само дрогата, до която прибягва, е различна.

19namo

Нека го формулираме така: наркотиците са за онези, които не умеят живота.

Св. Ихтамнетий
снимка на Св. Ихтамнетий

Какво ще рече "да умееш живота" ?

19namo

Да е единственият наркотик. 

 

xantip

Мда....В този ред на мисли се сещам обикновено за думите на един мой учител по неврология-"Щастието е равно на добро физическо здраве плюс нисък интелект".

Св. Ихтамнетий
снимка на Св. Ихтамнетий

Де да беше толкова просто, но не е.

Щастието е доста по-сложна категория, както може да се види примерно от книгата на Владислав Татаркевич "За щастието".

Дори и да приемем, че казаното от Еклисиаст е вярно - защото, голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга - то обратното твърдение  - голяма глупавина - голямо щастие и който не трупа познание, трупа радост - със сигурност не е вярно.

xantip

Може и да е така,но моят скромен, повече от половин вековен,житейски опит ми показва винаги точно това.

Kultura

Миряна, най-интересното в кънтри музиката е, че е основана на човешкия бит, в най-общ смисъл. Ако се замислиш, никоя друга поп (да я наречем така) музика не е такава. Например Моутаун. Или пък рокендрол. Или пък пънк. Прогресив също. Блууз и реге се доближават до този аспект. Но кънтри е уникално именно с работническите теми. И до ден днешен.

Kultura

А що се отнася до Уили--ей тази песен тука:

 

https://www.youtube.com/watch?v=R7f189Z0v0Y

 

Уили е много интересен музикант--на живо създава впечатлението, че композира парчето на място. Търси тоновете така, сякаш не знае какво ще последва; бори се с акордовите структури, иска да бъде непрекъснато изненадан и провокиран от собствената си музика. Невероятна дарба!

Думи думи

Една империя от прах. Това ли е всичко?

 

Да.

Всяка империя има своето начало и своят край.

ЗИП
снимка на ЗИП

Не съм фен на кънтрито.  

 

Кънтрито е много много стойностен жанр харесван от обикновените хора в Средния Запад. Демек по скоро е "американския фолклор".

 

За Джони Кеш какво да кажа освен, че през 2006 г се запознах с неговото творчество по-малко куриозен начин.

 

Тогава Ливърпул игра на финал за купата на Англия и избра за свой "химн" за този мач легендарното парче на Джони Кеш - "Ring of Fire"...

 

Ето как го пее Джони Кеш и как агитката :

 

https://www.youtube.com/watch?v=It7107ELQvY

https://www.youtube.com/watch?v=dsH3tEmAu10

BuboLechka
снимка на BuboLechka

Има филм за него Walk the line. Израства в семейство със седем деца. Един от братята му умира след злополука с банциг, когато двата са сами у дома. Това дава отражение върху целия му живот и отваря рана, която не зараства никога.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×