facebook
twitter

Наблюдател

Сегашна стойност

Дълбоко потапяне

4642
Снимка: Архив

А Иисус говореше:
Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят.
И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.
Лука, 23:34

 

Ето, случи се това, което мнозина очаквахме, напук на публично обявените „стратегии“ на централните банки, че ще „нормализират“ лихвите и ще спрат да заливат икономиката с „лесни пари“: Федералната резервна система на САЩ намали лихвения процент, по който рефинансира банките. Сиреч централните банкери направиха точно обратното на това, което ни убеждаваха, че целят. И постъпиха тъкмо така, както настояваше президентът Тръмп. За първи път от 10 години насам основният лихвен процент на долара се понижава след последното драматично намаление на лихвите с 5% годишно в периода 2007-2009. Първата стъпка е символична, но без съмнение ще последват нови плахи крачки надолу. Това е важен

поврат в световната парична политика,

другите централни банки, в частност японската и ЕЦБ, ще последват в същата посока, за да не допуснат йената и еврото да поскъпнат към долара, което затруднява износа към САЩ и насърчава вноса оттам. Износът към САЩ бездруго всячески се възпира от американска страна не само с новите мита, налагани от администрацията, но и с „невидими“ нетарифни ограничения. Имаме прецедент: за пръв път процентът, по който се рефинансират банките, се намалява, когато икономиката расте. Обикновено това се прави в криза, за да облекчи и спре спада. Вече ни заляха стандартните обяснения, че свалят лихвата, този път и за пръв път превантивно, преди да е настъпила рецесия, тъкмо за да я предотвратят. Идеята е, че колкото по-ниски са лихвите, толкова по-лесно бизнесът ползва и обслужва кредити, следователно може да инвестира и да се развива; плаща по-малко по кредитите си и следователно по-голяма част от приходите му остава за фирмите като печалба. Спадът на лихвите облекчава и потребителите, защото по-малка част от домакинските бюджети отиват за лихви и повече остават за потребление. Всичко това е вярно и щеше да е напълно вярно, ако всички фирми и домакинства имаха еднакъв достъп до кредит. Но ако едни спестяват, а други живеят на кредит, то понижената лихва играе ролята на данък, който облага спестяванията в полза на длъжниците. А най-големите длъжници днес са държавите. Тук стигаме до

премълчаваната истинска причина

за политиката на отрицателните лихви, която се приема вече единодушно, макар негласно, от всички правителства: ниските лихви позволяват държавите да обслужват натрупания огромен дълг, реално отрицателните лихви са скрит данък върху спестяванията. Затова и Международният валутен фонд, чиято мисия на финансов стражар е да следи платежоспособността на държавите длъжници, вече открито поддържа и предлага политиката на отрицателни лихви. Симптоматично е едно ръководство (!), публикувано от МВФ току-що (април 2019 г.), „Възможности дълбоко отрицателните проценти да се борят с рецесиите: Ръководство“ (WP/19/84). Особено място там заемат съветите как държавата да наложи

лихвен данък върху наличните пари,

защото иначе има опасност спестителите просто да си изтеглят парите от банките, за да избегнат загубите от отрицателната лихва („такса за съхранение на пари“). Ако обаче държавата обложи и наличните пари, ограничи използването им или ги премахне, тогава няма пречка всички лихви да станат „дълбоко отрицателни“, което изглежда е целта на авторите и спонсорите на ръководството. Обаче отрицателните лихви не са чудотворно лекарство,  както се опитват да ги представят обединените световни власти (без да ни обременяват с аргументи). Вредите от тази политика неведнъж сме изброявали. Някои колеги, напр. Чарлз Хю Смит от "Бизнес инсайдър", правят безпощадни изводи – тя „създаде финансовия ад“. Само да отбележим, че не е непременно вярна дори основната теза, че отрицателните лихви стимулират кредита и „борят“ рецесията. Първо, защото лихвите не са отрицателни за всички: отрицателният процент на централната банка увеличава лихвения риск и може да доведе до ограничаване на достъпа до кредит и до увеличени лихви за дребните и средните кредитополучатели, фирми и домакинства – защото са „рискови“. Второ, защото увеличават общия риск в икономиката и надуват финансови балони, особено на недвижимости и акции. В крайна сметка: отрицателните лихви са спирачка за икономическото развитие. Не вярвайте на невежите всезнайковци, които уверяват, че политиката на отрицателните лихви е нова и модерна теория, съответно – хитра, но временна монетарна мярка. От 8000 г. банкова история няма и четири века, през които банките са плащали лихви на спестителите. Всъщност бурното икономическо развитие на света започва именно тогава, когато финансовата революция от XVII век разбива системата на отрицателните лихви върху спестяванията. Днешните нелепи управници на света всъщност ни връщат четири века назад. Не е заговор, те не знаят какво правят.

8

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Циганиадата ще поразклати правителството

24.08.2019

Петьо Цеков

8375
Реквием за един ледник
Смъртта на критика като край на литературата

Коментари

Денебал

Днешните нелепи управници на света всъщност ни връщат четири века назад. Не е заговор, те не знаят какво правят.

Само Хърсев знае....😁

бонго-бонго

ниските лихви позволяват държавите да обслужват натрупания огромен дълг, реално отрицателните лихви са скрит данък върху спестяванията.

Най-сетне някой у нас да го каже в прав текст 👍

protor

По-хубаво ли е държавите да не си обслужват дълга?

Бург Гаски

За държавата, както и за всички останали длъжници е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да си обслужват дълга, но не и чрез крадене! Иначе ги чакат недобри събития.

mahler

А защо им е дълг?  За да задържаат властта си!

Желязко Желев

               1.Нямат нужда богът им да ги опрощава.Той техния е различен от на г-н Хърсев и повелява 'Не взимай лихва от брата свой.От чужденеца може'' Е малко съм преиначил цитата но същноста е тази.

               2.Лихва положителна или отрицателна е спор който е древен колкото е древен Египет.И далеч не е извесно правилното решение.Или ако е извесно то зависи от условието на задачата.Г-н Хърсев игнорира условието и натрапва решение.

               3.Предполагам преди умниците от ФЕД да вземат решение ,компютърни модели проиграват хиляди модели и фактори .Тези проиграни решения вероятно са пред всеки ФЕД умник.Нито знаем моделите,нито условието на задачката,нито възможните решения.Знаем едно число нито повече нито по-малко.Можем и приблизително да сметнем как ще ни се отрази.

mick

Който взима най-много кредити .. той изкупува целия свят. Това е.

 

Т.е. спестяващите стават собственост на тия с големите евтини кредити. 

xapoznai

 Това което е пропуснато да се отбележи е, че спестяванията таковат мамата на икономиката по ред причини. Най-важната от тях е, че друг трябва да изработи "доходността" докато спестителите поемат "риск". Всъщност това е огромна измама, но е към края си - просто не може да се изработи доходност на толкова много спестявания, а спестителите влизат в конкурентна битка на кого да покрият "риска". 

Влез или се регистрирай за да коментираш

×