Скандалът с къщата на Яворов поднови, макар и не много сполучливо, дебата за наследството от имоти, които сме свикнали да определяме като културни ценности. Много от тях са носители на общата ни памет като нация, но всички се сещаме за тях само като тръгнат да падат. Голяма част от тези сгради си имат наследници, а голяма част от тези наследници нямат възможност да ги поддържат. Така сградите митарстват от ръце на ръце, докато не ги сполети някое неприемливо за публиката превъплъщение. Тогава държавни институции и общини се сещат да си направят малко пиар на гребена на скандала, както стана и с известния имот на "Раковска". Малко известно е обаче, че държавата и общините също са лоши стопани на много такива исторически важни сгради, дарени от наследниците. В. "Сега" се спира на няколко знакови за София адреса, които с годините се превръщат в емблема на разрухата под държавна и общинска опека.

Ул. „Софроний Врачански“ № 119

Къщата, в която преживява в мизерия последните осем години от своя живот (1909 г.- 1917 г.) Райна Попгеоргиева Футекова - жената, ушила знамето на Априлското въстание. Сградата е  общинска собственост от 2000 г., но от десетилетия също като знаменитата си стопанка поминува в отчайваща мизерия. Днешният й собственик нехае за огромните й пукнатини, за счупените прозорци, за опустошения интериор. Години наред обитателите на полусрутената триетажна сграда се сменят – общински наематели, настанени срещу символичен наем, самонастанили се бездомници и наркомани. След три поредни мандата, под натиска на недоволните граждани и на многобройни журналистически публикации, районният кмет на „Сердика“ най-накрая се отметна от твърдението си, че сградата е читава, без конструктивни нарушения и обеща тя да стане паметник на културата. Е, къщата вече си има статут на единична културна ценност с местно значение. В отговор на депутатско питане преди половин година министърът на културата Боил Банов отговори, че къщата на Райна Княгиня вече има и виза за проектиране на консервация, реставрация и експониране, съгласувана с писмо на министерството на културата. От общината пък заявиха, че имат намерение да подредят в нея музейна сбирка, която да разказва за героичната съдба на голямата българка и една от първите дипломирани акушерки в страната. Въпреки дадената надежда домът на Райна Княгиня и до днес тъне в отчайваща съсипия. Защото общината пише предписания на безотговорните собственици на недвижимите културни ценности, на нея обаче кой да напише?

Улица „Николай Павлович“ № 6

Красивата сграда в стил сецесион, паметник на културата с национално значение, видимо пустее и се руши безстопанствена. Къщата е собственост на Министерството на културата от края на 90-те години, а от средата на 2014 г. културното ведомство я предоставя за безвъзмездно управление на Националната художествена галерия. До момента нито един от стопаните не се е разбързал да поправи една несправедливост с давност от половин век. Този път спрямо създателя на българската политическа карикатура Александър Божинов. Съдбата на майстора на портретната карикатура не е лека, също както и тежката орисия на дома му.
Божинов е пращан многократно на подсъдимата скамейка за обиди на влиятелни личности, малко след 9-и Народният съд го хвърля в затвора. После го реабилитират, става академик, но пък губи единствения си син и наследник Любен. Карикатуристът, който е и надарен поет, писател, художествен критик, завещава на държавата дома си, както и безценното си творчество, но през годините наследството му е обречено на съсипване, разграбване, разпиляване, на институционално безхаберие.
Александър Божинов си отива от тоя свят година след сина си - през септември 1968 г. Преди това обаче пише две завещания, с които дарява имота си на БАН с условие къщата да се превърне в музей. В замяна на това държавата да даде малко жилище на снаха му Дора Божинова, а тя да поддържа музея. БАН обаче години наред не приема подаръка, а през 70-те години част от ценните картини и експонати на бъдещия музей изчезват. Архивът на Божинов е разпилян, окраден, 11-те хиляди експоната, описани през 1971 г. от държавната комисия, изчезват безследно. А в годините след промените в красивата сграда се настаняват клошари и наркомани.
Тъй като няма как да поддържа къща-музей, БАН прехвърля дарението си на Националната художествена галерия, респективно на Министерството на културата. През 2001 г. по силата на сключен договор за сътрудничество с държавното ведомство в нея се настанява Първата частна вокална детска група „Мечо Пух“. Повече от година сдружението ремонтира постройката, превърната в свърталище на наркомани, пригодява я за свой дом и се грижи за нея като добър стопанин до 2014 г. Тогава от министерството ги призовават да освободят имота заради изтекъл три години преди това договор. Пухчовците се изнасят и къщата-музей и сградата осиротява, заглъхва. Слагат й ключа и прехвърлят отговорността на Националната художествена галерия.
НХГ обаче и без това се задъхва и трудно се справя с останалите си дарения. Къщата- музей на Вера Недкова едва в края на миналата година се видя с ремонт и с обновена експозиция, след като години наред преживяваше в тежко физическо състояние. Талантливата художничка завещава дома си на държавата малко преди смъртта си през 1995 г., но едва през 2004 г. завещанието й е изпълнено – домът й приютява нейното творчество. Парите все не достигат и за къщата-музей на Никола Танев. Миша, съпругата на художника на българските слънца, дарява общия им дом на Националната художествена галерия през 1974 г., а условието на дарението е тя да бъде превърната в музей. През 1999 г. от превърнатия в музей дом на художника са откраднати 28 картини, част от различни творчески периоди от живота му. Днес просторното жилище се нуждае от редица ремонти, но това не се случва. Заради счупен кран например водата в апартамента е спряна от години, а уредникът Румяна Василева подчертава: "Филиалите трябва да са на отделен бюджет, за да могат да се покриват нуждите на конкретния имот".
Третият филиал на НХГ - къщата-музей на Иван Лазаров, пък от години е в кома и под ключ. На въпроса на „Сега“ какви са намеренията на Министерството на културата за дарения имот на ул. „Николай Павлович“ № 6, от ведомството на министър Боил Банов уточниха първо, че  сградата вече не е тяхна отговорност, а след това добавиха, че Националната художествена галерия планира ремонта й в новите си политики. Все още обаче документите за ремонтните дейности не са внесени в Националния институт за недвижимото културно наследство. Ако намеренията на НХГ един ден се реализират, дарението на карикатуриста Божинов би трябвало отново да отвори врати като къща-музей за детско творчество в областта на визуалните, музикалните и танцовите изкуства.

Ул. „Любен Каравелов“ № 15

Т.нар. Червена къща, или домът на скулптора Андрей Николов, патриарха на българската скулптура. Ако беше спазено завещанието на твореца, сградата поне от половин век трябваше да е къща-музей, но до ден днешен това не е станало. Каква точно ще е съдбата й занапред, засега не може да се каже еднозначно. След като в подписка до Народното събрание стотици граждани се обявиха за спазването на волята на дарителя и за възцаряване на справедливост – фондацията, която развива дейност в емблематичната сграда - паметник на културата, да си плаща подобаващия наем, министърът на културата Боил Банов не взе категорична позиция. Центърът за дебати и култура е настанен на този адрес още по времето на министър Ема Москова с уговорката фондацията да вдигне на крака рушащата се сграда. Ако Центърът за дебати остане в нея, модерното творчество на скулптура от европейски мащаб ще дели един покрив с културните му събития. Но и с наследниците на твореца, смогнали по неведомите пътища на Темида да сложат ръка на един от етажите на сградата.

Бул. „Васил Левски“ № 56

Къщата с класическата каменна старица в двора от години е непристъпна за посетители и копнее скръбно за цялостен ремонт. Триетажният дом на скулптора проф. Иван Лазаров е вдигнат през 1912 г. по проект на арх. Тодор Златев и на всичко отгоре е архитектурен паметник на културата. Според Анна Лазарова, внучка на твореца, покривът на къщата е в отчайващо състояние, фасадата също се нуждае от ремонт, но държавата периодично предприема само палиативни мерки.
В началото на 80-те години арх. Стефан Лазаров, синът на големият български скулптор, дарява семейния имот и голяма част от творбите му на Националната художествена галерия, за да ги стопанисва държавата. Музеят е открит през драматичната 1989 г. по идея на Светлин Русев, който по това време е директор на Националната художествена галерия. След това обаче НХГ все не намира достатъчно средства за поддръжката на филиала, в които са изложени творбите на изтъкнатия български майстор на длетото от следосвобожденския период. Наследниците на проф. Иван Лазаров обаче все още се надяват, че няма да се наложи един ден да търсят други генерални решения на проблема. И са прави, стойността на сградата и безценните творбите на проф. Лазаров, дарени при определени условия, надхвърлят многократно сумата, нужна за поддръжката на имота и функционирането му като музей. Има обаче и една добра вест. От седем месеца насам скулпторът Милко Добрев, който е и новият уредник на филиала на Националната художествена галерия, заедно с помощник и къртовски труд е на път да извади от дългата кома дома на Лазаров.
„Тази къща не бива да бъде затворена, тя  е част от наследството на един от булдозерите на българската скулптора. Хората искат да влизат в нея, но тя стои вече пет години затворена. Средствата за ремонта й се отпускат по малко, ако идваха наведнъж, отдавна всичко да е приключило“, отчита Добрев. За седем месеца той е успял да подреди експозицията, да я докара до етикети и подходящо осветление. А учениците от съседното училище по изобразително изкуство, които непрекъснато напират да надникнат в дома на Иван Лазаров, скоро ще могат да усетят духа на къщата на видния български скулптор. Добрев пък вече крои планове да насели музейното пространство с нови събития. Дворът е огромен, децата, които обикалят сградата на двореца, за да рисуват в нея, да наминават и в дома на Иван Лазаров, да творят на открито в огромния двор на сто и кусур годишната къща.

Ул. „Овче поле“ № 116

Трагичната съдба на поета Христо Смирненски сложи клеймото си и на софийския му дом в някогашния пролетарски квартал "Ючбунар". Поетът на огнените гриви живее в нея от 1916 г. до края на дните си през 1923 г. През 1955 г. сградата е национализирана, а през 1956 г. е превърната в самостоятелен институт с музейна експозиция. В края на 70-те години влиза под шапката на новосъздадения тогава Национален литературен музей. Въпреки че е паметник на културата с национално значение, в годините след политическите промени къщата се руши неумолимо, включително и конструктивно. Тъй като става опасна за посетители, през 2004 г. сградата е поставена под ключ.
За да се задействат най-накрая спасителните акции, беше създаден инициативен комитет, а имотът, който е публична общинска собственост от 2002 г., се снишаваше все по-близо до земята. След дълги пререкания между институциите чия собственост е разпадащия се паметник на културата от национално значение, с акт от 2012 г. сградата е обявена за публична държавна собственост. А Министерството на културата най-накрая прояви загрижеността на стопанин. Отпуснатите средства за цялостния й ремонт и реставрация са в размер на 287 хиляди лева с ДДС. Възстановителните работи вече текат, както се убедихме и сами с очите си. Работата, която предстои, е колосална, но пък надеждата на експертите от Националния литературен музей са, че най-рано през пролетта на 2019 г. ще могат да подреждат експозициите в спасената с много отчаяни усилия паметна сграда. И къщата-музей на Смирненски ще заживее нов живот.