Медия без
политическа реклама

Циникът мизантроп

27 Окт. 2018ПЕТЬО ЦЕКОВ
Жан-Леон Жером - "Диоген".

"Група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца без грам майчинско чувство, грижа за тях."
Валери Симеонов - уж вицепремиер на РБ


И отдалеч, и отблизо Валери Симеонов прилича на киник. Хората, които са на един акъл с Валери Симеонов, които го защитават "от нападките на улицата", или пък онези, които смятат да правят с него дясна консервативна коалиция, също наподобяват изпечени циници. Говоря за съидейници, съпартийци, работодатели и "Фейсбук" философи. Със сигурност е цинично мнението, че в името на стабилността трябва да се пази местенцето на Симеонов. Но все пак той циник ли е?

Антистен Атинянина плюл на правилата преди 24 века и се нарекъл аплокион - "истински пес". Демек, старо куче. Заради това последователите му се самонарекли киници - кучета, а ние ги наричаме циници. Най-известният циник бил ученикът на Антистен - Диоген от Синоп - онзи, дето по едно време живял в делва. И Валери Симеонов, и циниците са антагонисти - те се противопоставят, опонират, враждебно настроени са към обществените норми. Норма е ние да помагаме на нуждаещите се или, ако не можем, поне да сме съпричастни към проблемите на онеправданите, на слабите и беззащитните. За циника Симеонов няма нужда да правим това, защото "кресливите жени спекулират с уж болните си деца". Между другото, всяко заиграване с темата бе цинично - включително и на тези, които смятат, че на децата с увреждания не бива да се помага, защото зад протеста стоят фигури като Слави Трифонов и Мая Манолова. Това - да не подкрепиш добра кауза, защото тя е подкрепена от твой противник - е върхът на цинизма.

 

Откъде се появиха днешните циници?

 

Ако търсим паралел с историята - били са роби, които са се смятали за господари, както се шегувал Диоген, докато го продавали на пазара в Крит. Били са отхвърлени членове на БКП, които са кандидатствали в СДС, примерно. Но и там не прокопсали. Със сигурност и Диоген, и Валери Симеонов са решили да се занимават с "παραχάραττειν τὸ νόµισµα" - "промяна на ценностите", защото така им нашепвал или вътрешният глас, или оракулът от Делфи. И не само с това... защото на старогръцки "ценности" и "валута" са сходни думи.

Киниците като Валери Симеонов критикуват обществените норми и ценности. Презират условностите, не им харесва заобикалящият ги свят. Само "патриотите" ли са киници? Не, не, разбира се. Познавам един куп консерватори и два пъти повече неолиберали, които са чиста проба циници. Защото циникът отхвърля догмите на религията и културата, на семейството и общността - като неолибералите ни, не като Симеонов.
Циникът вчера и днес няма аргументи. Той е въплъщение на чистата критика. Той дели нещата на правилни и неправилни, на естествени и не. В смисъл, той е правилният, той е естественият -

 

всичко останало е гола вода и кал по гърба

 

Достойнство номер 1 на всеки циник е с твърдост да отстоява своята теза, "да стои зад себе си". Да е верен и храбър, разбира се - като куче.
Има една голяма разлика обаче между циниците и Симеонов. Циниците харесват простия живот. Те загърбват цивилизацията, те са първообраз на съвременните примитивисти, на дауншифтърите - онези непонятни типове, които зарязват всичко, за да водят прост живот. Симеонов е много, много далеч и от това.

Циниците имали три стълба - Аскесис (ἄσκησις), Апедевсия (ἀπαιδευσία) и Автаркия (αὐτάρκεια). Аскесисът означавал да ограничат потребностите си до минимум, да не ползват това, което не е жизненонеобходимо. И Симеонов не отговаря на това условие. Апедевсията означавала да отхвърлят догмите на вярата, културата и обществото. И Симеонов е лабилен в това отношение. Последният стълб - автаркията, означавал автономност, независимост, самостоятелност. Да не ти пука от нищо. И Симеонов здраво се е подпрял на този стълб.

Хубавата новина е, че киниците на древността не формират школа. Последователите на Диоген нямали неговата оригиналност (знаете - той кукуригал по площадите, за да му обърне внимание тълпата, и после се забавлявал да подиграва зяпачите). Така че - имаме обосновано предположение - Валери Симеонов едва ли ще формира нещо зад гърба си. Ще изчезне със собствената си оригиналност.
Симеонов може да се прави на старо куче, но не е от онези циници. Но значението на “циник” е претърпяло еволюция през вековете - днес циник е този, който вижда егоизъм навсякъде, който съзира корист зад всеки акт на доброта.

 

Симеонов е по-скоро мизантроп, но в ранен стадий

 

Недоразгърнал се мизантроп. Като всеки начинаещ мизантроп, Симеонов е тежък индивидуалист. И Симеонов, и мизантропите не мразят всички хора, те мразят само определени хора - тези, които не ги кефят. В сегашния случай - децата с уврежданията и майките им. Преди - кръчмарите по морето, които имат тонколони. Още по-преди - българите в чужбина: "Не ни се мотайте в краката, безродни капризничещи псевдосънародници". Обяви война на шума по морето, на замърсяването на сушата, зае се със ски спорта на Витоша, атакува собствениците на луксозни коли във Варна, погна хотелските кухни по Северното Черноморие, бори се като лъв за връщане на стария режим на пушене - и навсякъде не решаваше проблеми, но пък за сметка на това нарочваше едни хора за мразене. О, не сме забравили и думите му за Бухенвалд, както и последвалата му реакция, когато страдаше, че медиите са тръгнали на лов за вещици, "да не кажа на лов на фашисти". А когато буташе баби по границата? Как може да се забрави това?

В ежедневието мизантропите се държат цинично, неуважително, накратко казано - унизително към хората, които ненавиждат - точно като Симеонов, който

 

преди се изживяваше като местен шериф,

 

а сега е циникоподобен. Мизантропите нямат много приятели, чувстват се сами, изолирани - точно както се чувства Валери Симеонов и в голямата, и в малката управляваща коалиция. Тази изолация, за съжаление, ги прави още по-големи мизантропи. Тогава те започват да се сърдят защо обществото и медиите не ги обичат, след като те са такива стари псета и т.н.

Накрая шоуто свършва. Мизантропите се завръщат по родните места, майките оплакват децата си, а бащите псуват тая клета държава.