"Заговорниците го приближаваха неочаквано от всички страни, все едно щяха да му отдадат почит. Но изведнъж един от тях го дръпна за тогата и го прониза с нож в гърлото, а останалите един след друг забиха своите ножове в тялото му - 23 удара, 23 смъртоносни рани", така описват историческите документи и летописецът Гай Светоний убийството на Юлий Цезар зад стените на римския Сенат. "Убийството на Цезар се смята за първия случай в историята, когато елитите решили да премахнат публично тиранин в името на републиката. Но това не донесло нищо добро. Републиката окончателно се сринала, а съзаклятниците направили голяма грешка", казва Каролайн Кенеди Пайп, професор във факултета по международни отношения и международна сигурност от университета в Лофбъро, Великобритания. Тя отбелязва, че подобни политически убийства има през цялата човешка история. През вековете методи за отстраняването на неудобни личности стават все по-разнообразни, а оръдията на тези престъпления - по-съвършени.

Все пак Светоний едва ли е могъл да си представи смъртта, която сполетя саудитския журналист Джамал Хашоги. Според информацията той е бил изтезаван, а след това разчлененото му тяло е било унищожено с киселина. Политическите убийства не са само разкази от учебниците по история. Те са реални и ужасни. Но дали постигат своите цели, особено когато поръчителите са държави?

Козът на "Мосад" - страх пред смъртта

Израелският журналист Ронен Бергман е посветил на този проблем години, изучавайки как и за какво Израел е използвал подобни практики. Той е взел хиляди интервюта и написа книгата "Издигни се и убий пръв". Първият израелски премиер Давид Бен-Гурион вярваше, че минималните сили на еврейската държава са способни да победят армиите на седем арабски страни, но бързо разбра, че младата му родина ще има нужда от още нещо. Първоначално израелските спецслужби са създадени не само с цел да събират ценна информация, но и да провеждат специални операции в тила на врага - саботажи и убийства на определени мишени. По време на изследването анализаторите на Би Би Си преброиха 2700 такива покушения за съществуването на тайните служби на Израел. От средата на миналия век Тел Авив е използвал по-често подобна практика, отколкото всяка друга страна на Запад, а възможно и в целия свят.

Всичко започва със заплахите от съседните страни, особено Египет, който тогава е ръководен от харизматичния лидер Гамал Абдел Насър. През юли 1963 г. по време на военен парад в Кайро той показва ракети "земя-земя" и балистични ракети с далечен обсег. "С тези ракети мога да унищожа всяка една цел на юг от Бейрут", казва гордо той. Всички знаят коя страна се намира там. "Израелските спецслужби "Мосад" бяха обзети от паника, особено след като разбраха, че тези ракети са сглобени от учени от бившата нацистка Германия", пише Бергман. Именно тогава те решават да ликвидират определени хора и политическите убийства придобиват нова форма. Но понякога това води до трагични грешки.

 Спецчастите на "Мосад", които са под ръководството на Ицхак Шамир, който впоследствие става премиер на Израел, се отправят в Европа за ликвидация на набелязаните немци. Израел имал информация, че един от тях е учен с името Пилц, който бил в лоши отношения със съпругата си и се готви да се разведе с нея. За целта те му изпращат писмо-бомба с надпис "лично на получателя", от името на адвокатите на съпругата му. Но шпионите не знаят, че ученият има тайна връзка със секретарката си. Когато тя видяла писмото, решила, че може би съпругата най-после иска развод и побързала да отвори плика, след което прозвучал взрив. От експлозията жената загубила няколко пръста, ухо, ослепяла и останала без зъби. След това "Мосад" сменя тактиката и започва да търси двоен агент, който да се сближи с германските учени на Насър. Такъв можело да бъде намерен само сред бившите нацисти.

Независимо че от Холокоста са изминали едва двайсетина години, Израел се решава на подобна стъпка. Техният нов агент се казвал Ото Скорцени, който навремето командвал батальон от СС и станал легендарен със спасяването на италианския диктатор Мусолини. Скорцени изгарял синагоги и убивал евреи по време на войната, но израелците решили, че е по-важно да го използват за целите на националната сигурност в настоящето, отколкото да му отмъщават за миналото. И в "Мосад" намерили начин да се сближат със Скорцени. Самият той бил женен за графиня Илзе фон Финкищайн, племенница на приближен на Хитлер. Ото и Илзе имали отворена връзка и дамата не се поколебала да се посвети на проявилия интерес "млад и красив мъж, който бил с немски корени, харизматичен, с влияние над жени след определена възраст", както се казва в досието на "Мосад". След няколко бурни нощи тя решила да го запознае със съпруга си и те се срещнали в Мадрид. След няколко питиета и намеци израелският агент

директно предложил на бившия нацист сътрудничество,

а той почти веднага приел. Израел предложил на Ото Скорцени това, което никой друг не можел да му обещае - гаранции за сигурността му. Малко след това той се внедрил успешно сред учени, които по-рано работили за Третия райх, а после в подкрепа на президента на Египет. "Мосад" получил огромно количество информация за тези хора и веднага им изпратил по няколко послания, в които те били предупредени, че разузнаването на Израел много добре знае кои са и най-важното - къде живеят и какво работят. Малко след това повечето от тях доброволно се отказали от египетската ракетна програма и тя скоро се провалила.

В дадената ситуация ключът за успеха е не самото убийство, а страхът от него. Израел използва тази тактика още веднъж много успешно - срещу ядрената програма на Иран. След 2007 г. редица ирански учени от проекта загинаха при загадъчни обстоятелства. "Много от експертите видяха в това ръката на Израел", припомня анализаторът Едуард Стьортън. "В техния списък бяха над 15 души, като шестима от тях бяха елиминирани. Това предизвика паника сред учените в Иран, тъй като постоянно някой от колегите им загиваше, губеше пръсти, очи или крайник", разказва Ронен Бергман. И пак един след друг учените напуснаха ядрената програма. Според журналиста бившият директор на ЦРУ Майкъл Хейдън веднъж му намекнал, че всички знаят кой стои зад атаките в Иран. Но никой не можа да докаже това.

Заповед да се обезглави

Друг начин да се унищожи неудобна система е тя да се лиши от мозъчния център, т.е. да се убие лидерът в дадена държава. По време на Студената война именно подобни радикални мерки заместваха дипломатическите усилия. "В двуполюсния свят и в условията на жестоко противостояние между Съветския съюз и САЩ правилата на играта се свеждаха до отстраняването на конкурентите. И това засягаше не само върховете, но и най-ниските слоеве. Например тези, които бяха смятани за пешки на СССР", припомня Пайп. Една от тези пешки бе Патрис Лумумба, първият премиер на Република Конго, която получи независимост през 1960 г.  Неговата история показва колко непредсказуеми могат да бъдат последствията при отстраняването на държавен лидер. Когато в Конго избухна подклаждана от редица западни страни гражданска война, Лумумба поиска помощ от Москва, а конфликтът всъщност си беше една хибридна война между СССР, от една страна, и САЩ, Великобритания и Белгия, от друга. А една от първите жертви бе именно Патрис Лумумба, който бе убит по варварски начин.

В САЩ, за разлика от Европа, политическите убийства винаги са били част от политиката за национална сигурност на страната. "Нали всички помним как през 80-те години конгресмените поискаха от ЦРУ да обясни твърденията, че съществува програма за убийства на редица световни лидери, между които Фидел Кастро. Даже примерът с Лумумба е показателен, защото, докато Великобритания водеше най-вече пропагандна война срещу привържениците на Лумумба, то ЦРУ даде заповед на своя резидент Лари Девлин да го отрови с паста за зъби", пояснява проф. Рори Кормик, американски изследовател на тайни операции. По-късно в интервю за Би Би Си самият Девлин описа своята реакция на тази заповед. "Преди всичко аз попитах кой точно е санкционирал тази заповед. Защото става дума за убийство. Да, аз в моя живот съм правил много лоши неща, но не убивам хора наляво и надясно. Аз не съм като агент 007. За това изхвърлих пастата в река Конго, там, където знаех, че никой няма да я намери и опита", каза той.

Убийството на Лумумба имаше много сериозни последствия, тъй като след това на власт дойде диктаторът Мобуту Сесе Секо, а политическата нестабилност и насилието в Конго продължиха още няколко десетилетия и отнеха живота на стотици хиляди.  

Смърт на предателите

С годините методите за осъществяване на политическите убийства се променят, но свързаните с това рискове са същите като във времената на Юлий Цезар. Интересно е да се разгледа примерът на страна с голям стаж в тази сфера - Русия. Смъртта на бившия сътрудник на руските тайни служби Александър Литвиненко, който бе отровен с радиоактивен полоний в Лондон през 2006 г., беше сигнал за всички други избягали шпиони. Литвиненко наруши свещеното правило на агент на руските спецслужби - той показа нелоялност, дезертира във Великобритания и разкри как функционира режимът. "Целта на операцията беше елементарна - да се убие предателят и това да бъде урок за всички други дезертьори, че ръката на Москва ще ги настигне", убеден е бившият британски посланик в Москва сър Тони Брентън. Това показа отравянето на руския двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в Солсбъри през март.

Но двата случая, освен много прилики, имат и различия. Атаката в Солсбъри бе извършена толкова аматьорски, че Кремъл вече не може убедително да отрича, че има пръст в това, както беше в случая с Литвиненко. Последвалото интервю с двамата обвинени агенти на руските спецслужби за случая в Солсбъри и тяхната "ваканция" в Англия още повече влошиха нещата за Москва. "Путин е много ядосан на Великобритания. Той смята, че ние искаме да унижим и да унищожим неговото управление. Затова той показва на Запада, че Русия има зъби и иска уважение от останалия свят", смята Тони Брентън. Отговорът след Солсбъри беше много по-твърд от случая с Литвиненко. Лондон изгони 23-ма руски дипломати, а към края на март съюзниците на Великобритания изгониха над 150 души. Според повечето анализатори Русия не е очаквала такъв съкрушителен отговор. Дали обаче тя самата смята тази цена за прекалено висока за своята демонстрация на сила, засега не е ясно.

Опасна параноя

Подобен "разбор" предстои да направи и Саудитска Арабия след смъртта на журналиста Джамал Хашоги в саудитското консулство в Истанбул. За Рияд това се превърна в катастрофа и компрометира всички досегашни реформи, а тази история тепърва ще се развива. Вече стана дума, че дългосрочната изгода от дадено политическо убийство не е възможно да се предскаже. "Тайните операции, които завършват с убийства, неизбежно стават обществено достояние. Това веднага настройва много хора против Запада. Започва една параноя и лов на вещици, както и игра на тези, които искат да спечелят политически дивиденти - авторитарните лидери в Близкия изток и Азия например, които гледат да сплотят хората около себе си срещу демокрацията", смята Рори Кормак.

Червената линия

От всичко това следва, че най-често до политически убийства е прибягвал Израел. Ронен Бергман казва, че всяка операция по ликвидиране трябва да бъде одобрена лично от израелския премиер, който подписва документ с името "червената страница". Самото ликвидиране в документите е обозначено като "отрицателна процедура". "Израелските спецслужби са най-добрите в света, те винаги разкриват тактически заплахи за националната сигурност. Но политическите лидери правят от това погрешни изводи, след като са решили, че унищожаването на враговете на тяхна територия е решение на проблема. Те мислят, че могат да спрат хода на историята, като контролират нещата и дипломацията не е решение на даден проблем. Те не искат да седнат на масата на преговорите и да постигнат резултати. Докато не стане твърде късно", обобщава Бергман.