Quantcast
Бунтът на наемателите | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Сегашна стойност

Бунтът на наемателите

9 282
 Снимка: Архив
Емил Хърсев

Хиляди жители на Берлин се струпаха миналата събота на протестен марш срещу наемите. За разлика от жилетките във френската столица берлинчани (засега) са кротки и нищо не потрошиха. И имат съвсем конкретно желание: държавата да национализира „Дойче Воонен“ СЕ, един от най-големите частни собственици и оператори на жилища в Германия, най-големия наемодател в Берлин. Но не само него, ами всички собственици с над 3000 жилища. Защо? Мотивът е социалистическата утопия, че ако държавата изземе от частника собствеността върху жилищния фонд, тя ще може да свали наемите и да ги поддържа ниски, а като се възползва от ново господстващо положение на пазара, да принуди и другите наематели да дават и техните жилища на регулираните държавни цени. Близо половината жители на федералната столица подкрепят национализацията. Мечтата на протестиращите е

 

да се върне отново доброто старо време

 

след обединението, когато Берлин се изпразни (защото цялата държавна индустрия на ГДР фалира) и стотици хиляди жилища останаха без наематели. Близо 40 години тази аномалия поддържаше в Берлин ниски наеми за масовия тип непретенциозни жилища. Но за последните 10 години наемите скочиха двойно (117%), само за 2017-2018 г. с 20%, а тенденцията е рязко нагоре. Нещо като спора за яйцето и кокошката е дискусията за първопричината за скока: дали наемите се покачват, защото още по-бързо, над 120% за 10 години, растат цените на недвижимостите, или пък обратно - жилищата поскъпват, защото носят по-високи наеми? Във всички случаи и за новата социална криза

 

обвиняват банкерите,

 

понеже лихвите са рекордно ниски, реално отрицателни, за рекордно дълго време, банките са препълнени с пари, които все по-трудно пласират, и затова охотно дават кредити за покупка и саниране на жилищни сгради. Нещо повече, почти всички кредитори свалиха изискванията за самоучастие и сумите на кредитите за инвестиции в недвижимости стигат до 100% от пазарната цена на имота. За честта на занаята трябва все пак да подчертаем, че банкерите не определят нито нивото на лихвите, нито обема на паричното предлагане – това е прерогатив на паричните политици от Европейската централна банка, а дълбоката причина да държат лихвите ниски и да изливат обилни парични потоци в обращение е дълговата криза; надеждата е евтиният кредит да крепи държавните финанси и милиони фактически фалирали фирми да не потънат. Един от страничните ефекти на тази абнормална парична политика са

 

все по-трудно поносимите наеми

 

За Германия това е огромен социален проблем, защото голяма част от германците живеят в жилища под наем. Да си купиш собствено жилище доскоро се считаше за ненужно бреме на семейните финанси. Чак глобалната финансова криза от 2007-2008 г. направи покупката на жилища атрактивна, защото доходите от банкови депозити и държавни ценни книжа станаха смешни до отрицателни. Но и до днес в собствени жилища живеят предимно фермерите и жителите на малките градчета. В Берлин например 85 до 90% от жителите живеят под наем. В традиционната сметка за бюджета на германското домакинство за наема се отделят 20% от една работна заплата. Средната заплата в Германия е 3771 евро за 2017 г., по прогноза за 2018 г. - 3899 евро. За среден жилищен наем отиват между 30 и 45% от нея в зависимост от населеното място. Но това е прословутото Kaltmiete, т.е. „студен“ наем - без разходите за общите части, осветление и отопление. Сметнете колко трябва да отделят за жилището си онези, които получават минимална заплата (за 2019 г. тя е 9.19 евро на час, 1593 евро на месец). Междувременно наемите, казахме, растат с по 20% през последните години, а средната заплата – с 3% за 2018 г., преди с 1-1.5% годишно.

 

Този проблем няма решение

 

Дори да се национализира жилищната собственост, ръстът на наемите може да бъде овладян за няколко години. Да си позволи субсидирани наеми би било пагубна за държавата политика, защото ще продължи струпването на населението в големите градове. Напротив, повишаването на наемите е върнало хора обратно в малките населени места и железниците отново са ефективни. В Германия балон на недвижимостите няма, пазарните цени са под цената да се построят отново същите сгради. Цените и бюрократичните тежести за ново строителство непрекъснато растат, вече не се изплащат при текущите наеми. (В България също.) Значи наемите могат само да растат. А какво остава за страните, където имотите са трайно надценени и още поскъпват?

 

Дори хваленият виенски модел,

 

при който с държавни субсидии общината строи и поддържа огромен жилищен фонд, не е никакво решение. Да наемеш общинско жилище във Виена е трудна работа, свободни жилища няма, чака се на опашка, желаещите се класират по сложен и тромав ред. Няма как (няма и къде) една столична община да построи жилища за всички желаещи, да ги поддържа и да ги дава на ниски наеми. Истинското решение за Европа е само едно:

 

обратно преселение към периферията,

 

съпроводено с деконцентрация на заетостта, инвестиции в транспортната инфраструктура и стимулиране на всички възможности за дистанционна работа от дома. Сериозен ресурс е извеждането на пенсионерите от големите градове. По-разумните политици вече говорят за нуждата от програми и специална организация, която да подпомага миграцията на пенсионерите. В бъдеще това ще се превърне в огромна индустрия с далеч по-голям обем от хотелиерския бизнес. И България има реални шансове да заеме водещо място в този нов и изключително доходен бизнес.

Още

В залисията отпадаме от ЕС
Брендо е срамната емблема на европравосъдието
Устремът на България към еврозоната все повече притеснява Европа