Какво целят конкурсите за назначаване на учители? Да избереш човек, който обича и познава професията и има таланта да я предаде на младите, е възможен отговор. Да разпознаеш този кандидат и да стискаш палци, че си уцелил, също е обяснение. Възможни са и други - да се погрижиш за закриляни фаворити, както често се случва, или пък да се вкопчиш криворазбрано в процедурите, само и само да излезеш прав.
По-всичко личи, че директорът на Националното музикално училище Столина Добрева не е била въодушевена от внезапно проявения интерес от световноизвестната оперна прима Дарина Такова да стане преподавател в подопечното й училище. Иначе нямаше дребнаво да изтъква факта, че досега Такова отказвала поканите да преподава в училището. Сега оперната прима, загубила гласа си преди години след неудачна операция, иска да преподава - това, което прави от години извън България след края на певческата си кариера. И да я заставяш да пее 5 произведения пред конкурсна комисия, за да докаже, че има необходимия талант, е наистина буквоядство и подигравка. Фактът, че Такова може да пее, чисто и просто вече е доказан.
Директорката твърди, че процедурата за назначаване на учители в музикалното училище от десетилетия е една и съща - кандидатите развиват тема, проверяват се уменията им да пеят и провеждат урок със събеседване. Добрева твърди, че няма как да пропуснат етап от конкурса заради Такова, защото регламентът вече е утвърден и има и други участници, заявили желание да кандидатстват. През цялото време директорката внушава, че Такова е искала специално отношение.
В това втренчване в буквата на регламента (съставен на ниво училище)
смисълът от конкурса наистина потъва
Ако целта на втората част от изпита - пеене под акомпанимент на пиано, е да се докажат умения в областта на пеенето, фактът, че в учебна среда Такова продължава да дава нагледно примери и да използва гласа си, би следвало да е напълно достатъчен. Чиста проба формализъм е да не се зачете биографията на Такова, че може да пее, и то на световно ниво, че това не е нарушаване на правилата на конкурса. Конкурсът съдържа още две части, които биха позволили да бъдат преценени и преподавателските й качества.
От поста на оперната прима във Фейсбук става ясно, че разговорът в деня на подаването на документите наистина е протекъл безумно. Извън незачитането на биографията в частта пеене на Такова й е било обяснено, че опитът й на преподавател няма как да се зачете и статутът й ще е наравно с начинаещите учители.
Зад това прозира проведен разговор за евентуалното заплащане и зачитането на клас прослужено време, който при преподавателите с голям стаж има сериозна тежест към заплатата. Всичко това обаче може да бъде обяснено с много различен тон, да се мисли за допълнителни добавки към заплатата, каквито съществуват, за по-висок статут и т.н. Тук културният министър Банов е прав - има различни възможни подходи и работа на директора е да ги потърси. Но директорката не е пожелала да задържи Такова. Още повече че тя е имала време за реакция.
Затова сега твърдението на Добрева, че училището всъщност цени примата и трябва да я задържи като лектор или водеща майсторски класове, е след дъжд качулка.
Още по-нелепо е, че тя не вижда с какво е обидила Такова
Дори и зад възмущението на Такова да има артистична поза и преиграване, нейната биография е факт и отказът да бъде призната заради буквоядство в частта "певчески талант" е налице. Културният министър бе прав във възмущението си, но щеше да е още по-хубаво да не иска оставки във Фейсбук и първо да чуе аргументите на Добрева. Нейсе, в понеделник Банов и Добрева се срещнаха, а след срещата стана ясно, че оставка няма да има. Пред протестиращи деца и родители в защита на Добрева Банов е бил категоричен, че не иска от директорката да назначава Такова, а само да не създава административни ограничения, които правят невъзможно явяването й на конкурс. Сега МК ще изиска вътрешните правила на училищата по изкуства, за да види как може да се прилагат по-гъвкави подходи при такива случаи.
Със сигурност по случая може да се развие и обратна аргументация. Че никой не е по-голям от буквата на закона, че няма богоизбрани примадони и пр., че всички сме равни пред правилата. В областта на изкуството обаче изобщо не сме равни - тук Бог е талант. А законът освен буква има и дух. Той не е нещо статично и слава богу. Защото твърде често е абсурден, дори и да се прилага 20 години.
