Медия без
политическа реклама

Алхимия на еврото: българската формула

22 Окт. 2018ЕМИЛ ХЪРСЕВ
Снимка: Архив

Една от грижливо пазените тайни на Европа е тежката некадърност на Европейската централна банка (ЕЦБ), от която очакваме да поведе България към обетованата еврозона, да управлява и балансира нейните сложни механизми за регулиране, да надзирава и възпитава банките и най-вече да е пазител на общата валута. Тази диагноза не е моя, тя се споделя от мнозинството финансисти, но нали е тайна - малцина го изричат на глас. Един от тях е бившият гръцки финансов министър проф. Янис Варуфакис, който доказва в десетки свои книги, статии и интервюта, че „една от главните причини за разпадането на гръцката икономика е некомпетентността на ЕЦБ“. Водещият финансист на в. "Гардиън" Дийн Бейкър озаглави своя програмна статия „Ще позволим ли на некомпетентната ЕЦБ да разруши (wreck) световната икономика“. За подобни думи и под натиск на ЕЦБ бе принуден да подаде оставка членът на борда на Дойче Бундесбанк уважаваният германски финансист Тило Сарацин. Знаменитият френски икономист Тома Пикети сподели още по-отчайващ извод за ЕЦБ със сп. "Шпигел":

„Ние създадохме чудовище!“

Скрита удобно зад своя статут и мандат на наднационална централна банка, продукт на епоха, когато светът бе твърдо убеден, че централната банка трябва да е абсолютно независима от правителството, политиците, избирателите, шефовете на ЕЦБ претендират с всяка своя дума и решение за неповторимост и непогрешимост. А доста от решенията им са твърде съмнителни. Паричната теория изобилства с аргументирани студии за допуснати от тях тежки грешки и причинени сериозни вреди. Учените си лаят, властелините на еврото си продължават, без да удостоят с отговор никого от критиците си. Няма мотиви и аргументи за политиката, която водят, за решенията, които вземат, за критериите, които налагат (например кои търговски ценни книжа може да купува ЕЦБ). Цялата дейност на борда и комитетите му е пълна алхимия, обвита в непроницаема тайна и гробно мълчание. Всички протоколи от заседанията са абсолютно секретни. А тази тайнственост е всъщност

„убежище за некомпетентните и безотчетните“,

предупреждаваше британският евродепутат Стюарт Егню, но никой лидер на Европа не го чу. Ние в България знаем доста примери за мъдростта и непогрешимостта на ЕЦБ. Помним как се инатяха, че българите трябвало да бъдат заставени да казват и пишат „еуро“ вместо „евро“ (сякаш отучиха германците да му викат „ойро“, а британците „юро“?). Чак най-висшият орган на ЕС, Съветът, трябваше да решава, че ЕЦБ няма право да ни налага нов правопис и правоговор. Помним, че години ЕЦБ упорстваше, че за да влезе в еврото страна с валутен борд, тя първо трябва да отвърже валутата си, да премине към свободно плаване, а след това свободно плаващата валута отново ще се привърже към еврото, но по правила и курс, посочени от ЕЦБ. Писъкът на прибалтийци и българи (не че имахме значение) беше достатъчно силен, за да накарат лидерите на Европа да укротят ЕЦБ. А сега

можем ли да вярваме на ЕЦБ,

че тя ще е грижливият и мъдър учител, който ще проведе честен тест на българските банки, ще състави разумен план, по който България да адаптира законите, регулациите и надзорните процедури, за да пристъпи някой ден сакралния праг на еврозоната. Не само не вярвам, а и не виждам нищо да се прави. А, да: тайна е! Второ тримесечие откак щеше да почне интензивна съвместна работа на ЕЦБ с българските власти, та до година страната да се присъедини… към курсовия механизъм ЕРМ II (също алхимия, смисълът и рецептурите й са велика тайна, която никой не знае – може би защото са чист вятър и мъгла). Никаква видима дейност освен анонс, че ЕБ щяла да прави

нов стрес тест на банките в България

по своя собствена, тайна методика. Защо е нужен този нов стрес тест, т.е. огромни разходи за банките, блокиране на цялата банкова система с неминуемото предизвикано свиване и спиране на кредита? А след това? Защо ЕЦБ от толкова време досега не обясни какво точно мисли да прави в България.  Подозирам, че целта е

да се търкаля някаква процедура,

докато минат назначенията за нов шеф и борд на ЕЦБ. Сегашните евро-централни банкери са накривили шапки „на уволнение“ и предпочитат техните приемници да се оправят с България. Истината е, че господата изобщо не ни искат в еврозоната (един проблем по-малко) и години „неформално“ натискаха правителството и БНБ изобщо да не подават искане за присъединяване към ЕРМ II и еврозоната – макар че е наше право, наше задължение и че всички критерии по Маастрихтския договор са изпълнени. А когато стана ясно, че в България има широк консенсус за влизане в еврозоната час по-скоро, пак ЕЦБ заедно с Брюксел накара МФ и БНБ да подпишат писмо, с което „доброволно и едностранно приемат“ куп предварителни условия за присъединяване. И кои ли са реалните автори на българското писмо?

„Еврозоната унижава България“,

пише за писмото Моймир Хампл, вицегуверньор на Чешката национална банка и член на Икономическия и финансов комитет на ЕС. Той е притеснен, разбира се, от прецедента, който ни налагат и предупреждава, че „резултатът от опита на България е, че трудно ще си представим, че някое разумно самоуважаващо се правителство изобщо ще помисли да поеме пътя към еврото.“ Факт. Но ни подсказва решение. Ние имаме шанс

да наложим наша формула

за процедурата по присъединяването. Така че да договорим най-доброто при наистина унизително положение, в което ни поставиха. Ето как: кабинетът трябва да заяви, че понеже условията, при които България ще влезе в еврозоната, засягат всяка страна, която после ще се присъединява, затова: 1. иска преговорите да са максимално прозрачни за всички; 2. събира международен надзорен съвет, който да следи и оценява преговорите между техническите екипи на БНБ, МФ и ЕЦБ; 3. кани правителствата на страните в ЕС, които още са извън еврозоната – Чехия, Унгария, Полша, Румъния и т.н., да пратят свои представители в този комитет.

United We Stand Strong,

нали така. Само ако превърнем в общ многонационален проблем и процес най-важния икономически приоритет на България - да влезем в еврозоната без протакане и (с минимум) унижения, - ние ще получим най-добрите условия. С нашите йесмени ЕК и ЕЦБ няма да се церемонят. Но с група страни, която (пребройте гласовете) има очевидно право на вето в ЕС, приказката на господа Началниците трябва да е съвсем друга. Кротка, блага, мека. Нека.