Медия без
политическа реклама

Ако критерият е ББР да прави печалби, по какво ще се различава?

2 от раздадените 8 големи кредита за над 1 млрд. лв. не се обслужват, твърди служебният министър на иновациите Росен Карадимов

Служебният министър на иновациите и растежа Росен Карадимов е и принципал на единствената държавна банка у нас -  Българска банка за развитие. Преди да заеме поста министър, Карадимов бе председател на Надзорния съвет на ББР, където бе назначен през есента на 2022 г.
Илияна Димитрова
Служебният министър на иновациите и растежа Росен Карадимов е и принципал на единствената държавна банка у нас - Българска банка за развитие. Преди да заеме поста министър, Карадимов бе председател на Надзорния съвет на ББР, където бе назначен през есента на 2022 г.

- Г-н Карадимов, защо служебният кабинет се разбърза да приема нова 3-годишна стратегия за Българската банка за развитие /ББР/ при положение, че има доста кратък мандат и не би трябвало да залага дългосрочни цели? 

- Предишната стратегия изтече през декември 2023 г. А банката, освен по силата на специалния закон за ББР, работи и въз основа на приета от МС стратегия. Работата по новата стратегия започна още през юни м.г., а аз, както знаете, доскоро бях председател на Надзорния съвет на ББР. Активна роля изигра и Консултативният съвет към банката, в който влизат петте работодателски организации, двата синдиката и сдружението на общините. Този съвет бе създаден по моя инициатива, веднага след като поех надзора през ноември 2022 г., защото тогава около ББР имаше, меко казано, доста наслоения, които водеха до недоверие и до поставяне на въпроси изобщо необходимо ли е такава банка и защо не я закрием. Другата крайност беше "дайте да я приватизираме". 

- Не без основание е поставян въпросът дали трябва да има такава държавна банка...

- Вероятно е имало основание тогава, но аз съм убеден в потенциала на ББР. Затова когато оглавих Надзорният съвет, първата задача беше да се мине през чистилището - през един период, в който да бъде възстановено доверието и лицето на банката, както и смисълът от нейното съществуване. Затова създадохме Консултативния съвет - първо, да бъде очевидната трансмисия между банката и бизнеса, при което заедно изработвахме програмите на банката за бизнеса, и второ, да бъде форма на обществен контрол.

- Смятате, че вече е възстановено доверието?

- Още два факта ще посоча. Преди 4-5 месеца "Трансперънси интърнешънъл" излязоха с един доклад, който верифицира всички процедури в банката от гледна точка на предотвратяване на корупционни практики. Освен това ББР стана партньор на ЕК по една ключова програма - InvestEU, за 165 млн. евро, които банката може да отпуска като гаранции на малки и средни предприятия и да поема значима част от обезпечението по кредита. Това е знак на доверие на ЕК към ББР.

Мисля, че в рамките на година и половина банката изглежда доста по-различно от преди - и като доверие, и като липса на скандали, и като прозрачност на процедурите. Така дойде моментът да заявим и по-високи претенции в новата стратегия. Защото без да минем през чистилището, щеше да изглежда неадекватно. 

- Какво предвижда тази стратегия, какво ще е новото в дейността на банката?

- ББР вече е уплътнила почти максимално дейността по подпомагане на малкия и средния бизнес. Има множество програми, мостово финансиране, различни финансови инструменти. Те не са толкова видими, тъй като ББР работи през другите търговски банки, защото няма клонова мрежа, а и целта й не е да конкурира търговските банки. Освен това малкият и средният бизнес е най-конкурентният сегмент и всички банки искат да ги финансират.

Но Законът за ББР вменява на банката още две цели: подпомагане на публичните политики на държавата и подпомагане на политики за преодоляването на регионалните дисбаланси. По тях изобщо не е работено. Аз се изкуших да го направим през новата стратегия и в продължение на година и половина като председател на Надзорния съвет се опитвах да убедя ръководството на МИР и политиците, че държавата има един могъщ пазарен инструмент в ръцете си и тя не го използва. Това имах предвид, когато казах: "да имаш оръдие, а да го използваш за лов на пъдпъдъци". Не подценявам малкия и средния бизнес. Те остават ключов аспект в дейността на банката и в новата стратегия. Но за да уплътним и другите две цели, помолих министър-председателя да формира работна група, в която се включиха осем министерства на ниво зам.-министри, наред с работодателските организации, двата синдиката и сдружението на общините.

Тази работна група определи приоритетните сектори, в които банката може да бъде използвана като пазарен инструмент: инфраструктура - транспортна, социална, здравна и образователна, земеделие, здравеопазване, енергетика, отбрана и военно-промишлен комплекс, ВиК сектора.

- Това са приоритетните за кредитиране от ББР сектори?

- Не само за кредитиране, но и за публично-частно партньорство. Банката би могла да участва в инфраструктурни проекти, да ги финансира. Представете си голям инфраструктурен проект, газов проект. Пречи ли нещо държавата да влезе в този проект със своята държавна банка?

- Явно пречи таванът от 5 млн. лв. за размер на кредитите. Затова ли предложихте да отпадне?

- Стратегията не предвижда лимитът да отпадне в общия случай на финансиране на малки и средни предприятия. Но ще ви дам два абсурдни примера."Булгартрансгаз" обяви търг за банково обслужване за 50 млн. лв. Търгът е  обезпечен с държавна гаранция. ББР не може да участва, защото има лимит от 5 млн. лв. Разбирате ли? Държавната банка не може да участва във финансовото обслужване на държавно предприятие!

Военно-промишленият комплекс - двигател на икономическото развитие за добро или за лошо. ББР не може да обслужва ВПК, не може да даде заеми заради тавана, а другите банки отказват, защото майките им в чужбина не искат да участват в такъв тип бизнес по различни причини. 

ББР е пазарният механизъм, с който държавата може да влезе в такива сфери. Във всяка развита европейска държава, в която има банка за развитие или насърчителна банка, те са инструмент на държавата в определени сфери. Вместо да се разчита само на бюджетни средства.

Още един пример от последното заседание на МС - държавна гаранция, която трябва да бъде предвидена в бюджета за 2025 г. отново за "Булгартрансгаз" за изграждането на вертикалния газов коридор, който е за 650 млн. лв. ББР би могла да участва в този процес. Ако сте управленец и имате на разположение такъв инструмент, няма ли да го използвате?

Друг пример - болници, които са пред фалит заради задължения към доставчици и към тях текат мораторни лихви. Може ли държавата да ситуира точки, които са критични, и ББР да финансира и управлява дълговете на тези болници?

- Но нали ББР изработи още преди две години специална програма точно за закъсалите здравни заведения?

- Но тя знаете ли как беше конструирана? Министерството на здравеопазването дава на заем парите на болниците, за да си изплатят дълга, а ББР добавя още 5 млн. лв., защото това е таванът на нейното участие.

- Това ли е разковничето за развитието на ББР - да се премахне този таван?

- Не. Тръгваме от нова философия - банката е инструмент за публичните политики на държавата чрез пазарен ресурс, а не бюджетен. Да не се използва държавната банка в такива проекти е политически недалновидно.

Лимитът по кредитите беше въведен в един период на много наслагвания. Не съм привърженик и няма да допусна общият лимит за размера на един кредит от 5 млн. лв. за малки и средни фирми да отпадне. Стратегията не го предвижда.

Но в определените приоритетни сектори, когато се обслужват публични политики на държавата, при определени хипотези и много ясно разписани правила, този лимит може да не важи. Защото няма как ББР да поеме дълговете на една държавна болница - 5-те млн. там не стигат. Или какъв е смисълът от този лимит, когато насреща имате вземане от държавата или безвъзмездна финансова помощ, която клиентът получава по европейска или национална програма? Пример за това са индустриалните паркове. За изграждане на индустриален парк може да се кандидатства за до 40 млн. лв. безвъзмездна помощ по ПВУ, където са заделени 212 млн. лв. Одобрените проекти може да вземат парите, след като бъде изграден индустриалният парк. Но за да го изградите, ви е нужно финансиране. В този промеждутък възможно ли е ББР да помогне с мостово финансиране? Не и в момента, заради лимита. 

Разбира се, тези проекти може да търсят кредит от търговска банка. Но когато имате банка под шапката на МИР, което е обявило процедурите и е одобрило даден проект, и да лишите тази банка от участие - не го разбирам. Реиндустриализацията е държавна политика и няма нищо по-естествено държавната банка да може да участва в мостово финансиране на индустриалните паркове.

Такова мостово финансиране в рамките на лимита от 5 млн. лв. ББР разработи преди година в една универсална програма за всички малки и средни фирми. Този механизъм работи перфектно за проектите по ОП "Иновации и Конкурентоспособност" и има огромен интерес. Сега пускаме програмата за семейните фирми и творческите индустрии на същия принцип. 

Логиката на тавана от 5 млн. лв. беше да се сложи ограничител на мениджмънта на банката да не допуска лоши практики. Не искам този ограничител да пада, но искам да бъде ясно, че когато имаш абсолютни гаранции, че няма как да се направи зулум, а просто има икономическа целесъобразност, няма смисъл да вържеш ръцете на държавната си банка.

- Няма ли опасност обаче ресурсът на ББР да се насочи основно към големи проекти, а малкият и средният бизнес да останат в ъгъла?

- Банката има достатъчен ресурс, тя е капитализирана. Има механизми за непрекъснато привличане на външен ресурс. Между другото, не е съвсем правилно да се казва, че ББР работи с държавни пари, защото банката привлича и голям ресурс като длъжник от други банки, при много прилични лихви.

- Казвате, че ББР може да изпълнява и социални функции. Как така?

- Това нещо не съм го казвал по този начин никога. Казал съм, че банката може да интервенира в социална инфраструктура. Това е различно. Класическият пример за това е финансиране на социални предприятия. Тепърва трябва да се реши кои са удачните форми да се интервенира в социална инфраструктура. Както и в здравната и образователната инфраструктура.

- А примерът с безлихвените кредити за държавни служители?

- Не са само държавните служители. В България има много хора, които по силата на закон получават обезщетение при пенсиониране - 6-10-20 заплати. Тук влизат полицаи, пожарникари, военни, учители... Това обезщетение им е дадено, за да може определен човек, който се пенсионира по-рано, да може да устрои живота си занапред. И сега въпросът е: ако се намерят подходящи финансови инструменти, възможно ли е този процес да бъде стимулиран по-рано. В смисъл - човекът, който има право на това обезщетение, може ли малко по-рано да ползва този ресурс, за да започне да преустройства живота си - може да направи семейна фирма, децата му може да започнат някакъв малък бизнес...

Но това изобщо не е тема на стратегията. Това е тема за едно редовно правителство.

- Синдикатите ли предложиха тези безлихвени кредити?

- Не, темата дори не е била отворена. Това е моя идея. Въпросът е, искаме ли допълнително да укрепим персоналния състав в критични за държавата сегменти. Ако имате дефицит на учители в Северозападна България и никой не иска да отиде там, или има сфери, в които няма желаещи - пожарникари например, има ли логика с пазарни механизми да реализираш една политика, която мотивира хората?

Ако това изобщо някога стане, то трябва да стане чрез взаимоспомагателни каси. Ако в рамките на едно ведомство се направи взаимноспомагателна каса, няма пречка ББР да кредитира взаимоспомагателна каса на пазарен принцип. И служителите ще взимат заем не от ББР, а от касата. 

- Ако ББР се впусне във финансиране на рискови проекти, каквито са задлъжнялите болници, няма ли да се влоши финансовото й състояние? Как ще излезе на печалба?

- Целта на ББР не е да прави печалби, тя няма право да се конкурира с другите търговски банки. Само един фрагмент - печалбата на банковата система за миналата година е 3.4 млрд. лв. - печалбата на ББР е 31 млн. лв. Много спекулативно се дава печалбата като критерий за добра работа. Критерий за добра работа е каква ефективност си произвел, какъв икономически растеж, а не колко пари си спечелил. Ако критерият е да печелим пари, по какво се различаваме от другите търговски банки?

- Е, да. То и затова ББР раздаваше големи кредити на близки до властта бизнеснесмени без никакво обезпечение. Какво се случва с тези кредити?

- Когато новият Надзорен съвет стъпихме в длъжност, заварихме 8 големи кредита общо за 1 млрд. лв. Изискахме от УС да изготви подробни протоколи за действие по всеки един кредит при неблагоприятно развитие. Към днешна дата един от тези кредити е изцяло погасен - 260 млн. лв. Пет се обслужват редовно и носят доходост на банката. Има два, които не са обслужвани, но не мога да цитирам имена. По единия от тях, след много консултации и анализи, се стигна до идеята за доброволна реализация на обезпечението. То е почти два пъти по-голямо от кредита. Другият кредит няма обезпечение. До този момент ББР бе назначила там управител по закона за особените залози, а резултатът е събрана някаква информация, но няма реално постъпления. Ще бъде сменен подходът, най-вероятно банката ще премине към по-директно и по-крайно изпълнение с надеждата все пак нещо да бъде събрано.

Ключови думи:

Росен Карадимов, ББР

Още по темата