facebook
twitter

Наблюдател

30 години свобода и тръни

Мнозинството от жителите на Централна и Източна Европа са доволни от постигнатия напредък след 1989 г.
автор
икономист
307
 ЕПА/БГНЕС
Източногермански работници под зоркия поглед на полицията отстраняват панели от Берлинската стена преди 30 години.

Няма друга империя в историята, която да се е разпаднала толкова бързо и безкръвно както съветската. Това стана през забележителната 1989 г., когато през ноември падна Берлинската стена. Клането в Румъния, което се случи през следващия месец, беше единственият ужасяващ контрапример. Югославия, която никога не е била част от тази империя, тръгна по трагично различен път; но за останалата част от Централна и Източна Европа, макар и открито несъвършени, изминалите 30 години бяха време на чудеса.  

Стандартът на живот за жителите на по-голяма част от региона в огромна степен се подобри, и повечето от тях го знаят. Ново проучване, направено от изследователския център „Пю“ показва, че 81% от поляците, 78% от чехите и 55% от унгарците са съгласни с това мнение.

 

Само българите имат мрачен поглед

 

върху нещата и едва 32% от тях смятат, че стандартът им на живот се е повишил от 1989 г. насам. Развитието е различно, но на всеки обезлюдяващ и застаряващ район в икономически упадък в Източна Европа има и такъв, който преживява бурно индустриално развитие, технологичен клъстър или център за услуги, който отчаяно се нуждае от повече работна ръка.

Мнозинствата в повечето държави, най-вече в много големите страни, одобряват многопартийна система и пазарна икономика, които водят до просперитета, както и интеграцията си в западни институции – в ЕС (от 2004 г.) и НАТО (от 1999 г.). Свободни да пътуват и да работят навсякъде в ЕС, милиони се възползваха от това. Много хора, които не заминаха, обаче се чувстват изоставени. Анико Такаш (25 г.), която работи в бензиностанция на унгарската страна на границата с Австрия, печели по 500 евро месечно. Сестра й, която работи същото в същата компания, но в Австрия, печели 1500 евро. Държавите с ниска раждаемост и малко имиграция са изправени пред сериозно намаляване на населението. Хората напускат не само защото заплатите са по-високи в Западна Европа, но и защото обществените услуги са по-добри, а корупцията е рядко явление. Толкова много лекари и медицински сестри от Източна Европа емигрират, че достъпът до добро здравеопазване се е влошил на някои места, особено извън големите градове.

След три десетилетия на демокрация

 

цинизмът по отношение на политиците е толкова широко разпространен,

 

колкото и в Западна Европа. В Словакия 63% от хората смятат, че повечето избрани от тях висши чиновници не се интересуват какво мислят избирателите, според проучването на „Пю“. В Унгария на това мнение са 71%, а в България – 78%. За сравнение - данните за Франция и Великобритания са съответно 76% и 70% .

В Западна Европа и Америка подобен гняв към управляващата класа се превърна в гласове за националисти, популисти, Брекзит и Доналд Тръмп. В Унгария и Полша тези, които се чувстват изоставени, хвърлят вината върху либерализма и Запада. Жужана Зел, която е била антикомунистически активист в Унгария през 1989 г., казва, че много от сънародниците й са били разочаровани след падането на комунизма, тъй като са очаквали страната им

 

„да стане като Австрия за една нощ“

 

Разбира се, това не се случва, но БВП на глава от населението, да не споменаваме продължителността на живота, рязко се увеличава в региона.

Някои хора се справят по-добре от други, а и не всички действат честно. Комунистически чиновници и високопоставени военни, които станаха демократи, имаха образованието и връзки, за да останат на власт, да правят пари и да печелят от приватизацията, в което доминираха вътрешни хора. Първият президент на посткомунистическа Чехословакия през 1989 г. беше Вацлав Хавел, дисидент драматург. Днес министър-председател на Чешката република е Андрей Бабиш, който е втори по богатство в родината си и е бивш сътрудник на разузнавателните служби.

 

Успехът на бившите комунисти създава проблеми

 

В някои държави популистите се възползваха от тези настроения. Пламенни привърженици на полската партия „Право и справедливост“ не отбелязаха 30-та годишнината от първите в страната полусвободни избори, които последваха детронирането от властта на подкрепяната от Кремъл комунистическа диктатура. "През 1989 г. умерените социалисти сключиха сделка с червените, за да останат червените на власт за сметка на полския народ. Полша стана истински независима през 2015 г., когато народът гласува срещу тях и истинските патриоти (т.е. „Право и справедливост“) получи доверието на хората“, въздъхва Константи Геберт, който е бивш антикомунистически активист. Това е странен начин да бъде описан възходът на Полша към просперитет по време на няколко посткомунистически демократични правителства.

В Унгария Виктор Орбан, революционер антикомунист, превърнал се в популист премиер, използва антизападна риторика, за да печели подкрепа. Той говори за защита на обикновения човек, потъпкван от арогантния либерален елит. Членовете на този елит подражават на Запада, който пък гледа на източноевропейците като на тъпаци, смята той. Краят на комунизма беше освобождаване, но Унгария трябва също така да възстанови националните и християнски ценности. Орбан отхвърля либералните представи за човешки права, толерантност и консенсус.

 

Различни места, различни ценности

 

Източна Европа остава доста по-малко либерална от Запада. Толерантността към хомосексуалистите е непостоянна и изчезва след 2002 г. в различни държави, сочи проучването. Краят на комунизма разкри враждебността към голямото ромско малцинство в региона, което остава без почти никакво политическо представителство. Режимът в Унгария подкопава институции, от които се очаква да го проверяват, а също така съдилищата и медиите. Управляващата партия в Полша се опитва да пречи на съдилищата и на гражданските служби.

Въпреки подобни отстъпления прогресът е удивителен след края на комунизма. Източноевропейците никога не са били толкова свободни или толкова богати, както днес. Някои от по-възрастните се оплакват, че животът е бил по-сигурен в миналото, но спомените им може да са помрачени от съжалението, че вече не са толкова млади, както тогава. Историците ще опишат комунистическата ера в Източна Европа като четири десетилетия на робство.

Все още няма коментари

Още

Децата ни са дебели. Спортното министерство явно е доволно

23.01.2020

ДЕЛЯН КЮЧУКОВ

929 1
Торбичката като белег на класова принадлежност

23.01.2020

АДЕЛИНА МАРИНИ

5354 2
5 неудобни въпроса за цените на лекарствата

23.01.2020

3460

Влез или се регистрирай за да коментираш

bool(false)