България си остава закована на последното място в ЕС и в новия "Индекс на настигането" (The Catch Up Index). Мащабното проучване на "Отворено общество", което се прави всяка година, обхваща 28-те държави от ЕС плюс Исландия, Турция и другите балкански кандидатки за еврочленство. Целта му е да провери как се променя Европа, на колко скорости се развива ЕС и дали държавите от "гетото" успяват да скъсят дистанцията с отличниците.
Новият "показалец" за 2018 г. само потвърждава вече оформили се тенденции. Словения, Чехия и Естония се развиват на "пета предавка" и вече са в средата на класацията - далеч пред Италия, Испания и Гърция например, а България не успява да изпревари никоя страна и се тътри на опашката, като заема 29-о място.
Оценката за всяка от 35-те изследвани страни се основава на десетки показатели, групирани в четири области - икономика, демокрация, качество на живот и управление. Балът на държавата зависи от това какъв е кредитният й рейтинг, висока или ниска е корупцията, много ли са безработните, има ли магистрали, висок ли е държавният дълг, какъв е брутният продукт на човек от населението, свободни ли са медиите, има ли политическа нестабилност, развити ли са интернет и електронните услуги, ефективни ли са държавните институции. Отчитат се още брой на убийствата спрямо населението, процент на хората в риск от бедност, продължителност на живота, представяне на учениците в тестовете PISA и др.
България се представя зле във всяка от четирите категории, като по някои конкретни показатели положението е направо трагично. По свобода на медиите например сме на 32-ра позиция от 35 възможни. Същото е класирането ни и по енергийна ефективност. По критериите "корупция" и "върховенство на закона" България е 30-а, а по потребление на домакинствата - 31-ва. Както и в предишни години, страната ни е отличник само по един показател - нисък държавен дълг, като държи четвърто място в класацията. Много прилично е и представянето на България по "е-участие" и по "дългосрочна безработица" - съответно 16-а и 21-ва позиция.
ИЗВОДИ
Отново се очертават ясни географски модели на развитие, като се вижда разделението между западните и северните страни, от една страна, и тези в югоизточния край на континента. Балканските страни, които включват страни кандидатки (заедно с Турция) и членки на ЕС, изостават в почти всички области, коментират авторите на изследването. В същото време стари страни членки като Ирландия, Португалия и Кипър напредват в последните години. Гърция също показва признаци на подобрение. Успешното представяне на Естония, Чехия и Словения показва, че географията не е непременно решаваща за съдбата на държавите и те могат да променят развитието си. Редица страни от Централна и Източна Европа продължават да напредват в категория „икономика“, но са дали на заден в категориите „демокрация“, „управление“ и „качество на живот“. Такъв е случаят с Унгария и Полша .
