България ще се отърве скоро от мониторинга на Брюксел и ще бъде оставена сама да наблюдава борбата си с корупцията и организираната престъпност, обяви Европейската комисия на Жан-Клод Юнкер, която дни преди изтичането на мандата си публикува годишните доклади по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), който действа от 2007 г. Румъния обаче ще продължи да бъде наблюдавана по този механизъм от Брюксел, защото, вместо да запази напредъка си, е отбелязала обрат в прилагането на върховенството на закона. Така двете страни, заради чиито дефекти в съдебните системи възникна МСП преди 12 години, предстои за първи път да бъдат разделени.

Представител на генералния секретариат на ЕК обясни на журналисти в Брюксел, София и Букурещ какво следва. Засега това е само препоръка, която ще бъде изпратена за мнение в Европарламента и Съвета на ЕС, както е било при изготвянето на всички предишни доклади. ЕК има право сама да прекрати мониторинга, но тя предпочита да се консултира с другите институции, като Юнкер ще остави окончателното решение на наследничката си Урсула фон дер Лайен и нейната все още неодобрена от Европарламента комисия. Освен това отиващата си ЕК прехвърля и друга отговорност на следващата - да създаде механизъм за наблюдение на върховенството на закона във всички държави, който евентуално ще продължи мониторинга и над България. Идеята е на Фон дер Лайен, която предвижда и финансови санкции за груби нарушения, но не е ясно кога и как ще влезе в действие.

Междувременно сегашната ЕК възлага вътрешно наблюдение в България на проектирания Съвет за координация и сътрудничество, който след прекратяването на мониторинга от Брюксел ще действа според ангажимент на премиера Бойко Борисов "като ефективен инструмент в мониторинга на изпълнението на реформите и напредъка в постигането на резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност". Този орган се оглавява от вицепремиерката Екатерина Захариева и ще се събира на всеки три месеца, за да прави доклади какви са резултатите от съдебната реформа.

На въпрос на в. "Сега" защо след като Румъния е вкарала в затвора стотици корумпирани високопоставени лица, а България - нито един, Брюксел възнаграждава София, а наказва Букурещ, високопоставен представител на ЕК отговори: "Защото България е изпълнила отправените й през 2017 г. 17 препоръки". Те изискват само законодателни и институционални промени, но не и присъди. На втори въпрос от вестника защо Брюксел отменя наблюдението за организирана престъпност в България, след като нито един мафиотски бос не е влязъл в затвора, отговорът бе сходен: "Защото миналата година ЕК отчете, че българската организирана престъпност е влязла в нормите на престъпността в другите държави в ЕС".

Журналисти от други държави също изразиха удивление от различния подход на ЕК към България и Румъния. Обяснението бе, че през първото полугодие Букурещ е преминал на заден ход в съдебната реформа и затова не е било възможно да получи зелена светлина като София за излизане от мониторинга.