Видин и Париж са по-замърсени от София, тя е след 20-о място.

Нено Димов пред "Канал 3"

-----------------------

По повод нелепиците, които ГЕРБ и Димов изговориха в последните дни, в. "Сега" дава думата на Европейската сметна палата, която през септември 2018 г. публикува извънреден одит на мерките за намаляване на замърсяването в няколко града, сред които бе и София.

-----

- Някои държави членки се доближават по загуба на години живот в добро здраве до Индия и Китай, като сред тях е и България. У нас мръсният въздух коства средно почти 2.5 години живот в добро здраве (на сто жители население) - значително повече от втората в класацията Чехия (под 2 години) и почти три пъти повече от средното за ЕС.

-  България единствена в ЕС нарушава нормите за три от четирите най-вредни за здравето замърсители - фини прахови частици, азотен диоксид и серен диоксид (четвъртият е тропосферният озон).

- По отношение на ФПЧ2.5 в София почти липсва напредък от 2009 до 2016 г.

- Мониторингът на замърсяването е един от посочените в доклада проблеми в София. От държавите членки се изисква да разполагат пунктовете за мониторинг едновременно на места, „в които са налице най-високите нива на замърсяване“ (пунктове от транспортно ориентиран или промишлен вид), и в други райони, „където нивата са индикативни за експозицията на по-голямата част от градското население“ (пунктове от фонов вид). Никъде не се говори за фоново мерене на Копитото.

- Друг посочен проблем - София не разполага с пунктове за мониторинг от промишлен вид, въпреки че в града се намират електроцентрали и други промишлени съоръжения.

- Превозните средства с дизелови двигатели са значителен източник на замърсяване на въздуха, особено по отношение на азотния диоксид. В същото време в шестте града като цяло липсват мерки за намаляване използването на лични автомобили в близост до местата, където са измерени най-високите концентрации.

- Плановете за качество на въздуха често предлагат мерки, които нямат пряко отражение върху намаляването на концентрациите на замърсители на въздуха, като например мерки за административно опростяване, оценки и проучвания.

- България не използва добре наличното финансиране в ЕС за намаляване на замърсяването. Вместо усвоените пари да се увеличават, те намаляват - от 120 млн. евро в предния програмен период на едва 50 в настоящия - 2014-2020 г.