Медия без
политическа реклама

Бизнесът настоява за внос на работна ръка от Индия

Само в строителството са необходими 150-200 хиляди нови работници, казаха от браншовата камара

27 Май 2024Обновена
Не само туризмът, но и строителството страда от липса на работна ръка.
Илияна Кирилова
Не само туризмът, но и строителството страда от липса на работна ръка.

България ще улесни вноса на работници от Индия с подписване на споразумение между двете страни за партньорство за миграция и мобилност. За това настоява Българската търговско-промишлена палата (БТПП), която днес съвместно с Индийско-българската бизнес камара организира дискусия на тема "Неизползвани възможности за внос на работна ръка".

Председателят на Индийско-българската бизнес камара д-р Петър Велев съобщи по време на форума, че посланикът на Индия Санджай Рана е внесъл в Министерството на външните работи позицията на правителството на Индия за готовността за подписване на подобно споразумение и поиска от представители на изпълнителната власт ускоряване на процеса, съобщи БТА.

България не може да пребори проблема с недостига на квалифицирана работна сила от години, особено в сектори като строителството, туризма, фармацевтичната промишленост, транспорта и логистиката, посочват от БТПП. И допълват, че до 2025 г. Индия ще разполага с 1/5 от световното население в трудоспособна възраст. Това я прави най-големият доставчик на работна сила в света.

В този контекст Индия се явява една неизползвана възможност и естествен партньор на България по темата за внос на работна ръка, смятат от работодателската организация. Споразумение между двете страни би улеснило достъпа на работници от Индия до българския трудов пазар. 

ДЕФИЦИТ ОТ НАД 280 000 ДУШИ

В областта на трудовата миграция България има подписани спогодби с четири държави - Израел, Молдова, Армения и Грузия, припомни на форума заместник-министърът на икономиката и индустрията Давид Сукалински. По думите му подобни двустранни спогодби осигуряват сигурност и предсказуемост, намаляване на бюрокрацията и ускоряване на процеса по наемане на работна сила.

Председателят на Индийско-българската бизнес камара д-р Петър Велев изтъкна, че дефицитът на кадри в страната е над 280 000 души, а през следващите три до пет години техният брой ще нарасне до 800 000 - не само квалифицирана, а всякакъв вид работна ръка.

По последни данни на Агенцията по заетостта броят на регистрираните безработни в страната в края на април е общо 161 049 - понижение спрямо предходния месец с 2 586 души. Увеличава се броят на заявените в бюрата по труда свободни работни места, като през април те са 15 636, а през предходния месец са били 14 706. В реалната икономика  най-много са свободните работни места в сферата на преработващата промишленост - 19,2%, търговията 18,7%, хотелиерството и ресторантьорството - 15,1%, информира зам.-министър Сукалински.

"За решаване на кадровия дефицит съществуват различни възможности, например чрез дуално обучение, професионално образование, курсове за квалификация и преквалификация и други подобни способи. Всички те към момента се използват, но наблюдаваният недостиг на квалифицирана работна ръка за бизнеса показва, че следва да се проучи и приложи възможността за привличане на квалифицирани кадри от трети страни, които в краткосрочен период да отговорят на нуждите на бизнеса", каза заместник-министър Сукалински.

СИНЯ КАРТА

Той напомни, че на 1 април 2024 г. правителството прие ред за въвеждането в експлоатация на автоматизирана информационна система по издаване на разрешения за пребиваване и работа на висококвалифицирани кадри от трети страни – т.нар. "синя карта". Тази платформа ще осигури дигитализиране на процесите и ще намали административно тежестта за всички участници, благодарение на електронен обмен, проследимост, прозрачност и ще се съкрати времето за обработка на документи. 

От съществено значение би било и създаването на централизирана информационна система, която би могла да предостави периодично данни, събирани по различни признаци, които да дават информация за вече получилите разрешения за пребиваване за работа чужденци: за броя работници, от кои държави са, какъв тип, в каква заетост, в кои сектори, образователна и квалификационна степен, срок на продължителност на тази заетост и други данни, които биха били, ползотворни за тази система.

КОНСУЛСКИ СЛУЖБИ

Според председателят на БТПП Цветан Симеонов са необходими по-решителни мерки в областта на законодателството и особено в работата на външно министерство. За пример той даде консулския отдел, който не може да удовлетвори нарасналите нужди да България от работна ръка. 

Председателят на Търговско-промишлената палата в Стара Загора Олег Стоилов съобщи, че от три месеца се организира внос на работници от Непал. "За една седмица направихме професионален подбор, по всички съвременни механизми на комуникация всичко е уточнено и накрая ни казаха от посолството ни в Индия, че до ноември нямат час за визи, каза Стоилов и заяви, че това означава липса на човешки ресурси. Ние сме готови като Търговска палата в Стара Загора, а и много работодателски организации, да командироваме представители и да помогнем", допълни Стоилов.

СТРОИТЕЛСТВО

Председателят на Управителния съвет на Камарата на строителите в България инж. Илиян Терзиев посочи, че секторът има необходимост от около 150-200 хиляди работници. Той също се оплака от забавения процес на работа в консулските ни служби. "Ние искаме, когато човек получи виза за дадено предприятие, той да може да работи само там", каза Терзиев и допълни, че подобна е практиката в редица други държави, сред които Германия, Франция, САЩ.

"Освен това е важен и подборът на хората. Ние имаме страхотна нужда от кадри, но първо трябва да си оправим нашия двор и чак тогава да се възползваме от това, което предлага индийското правителство", коментира председателят на строителната камара. Той съобщи, че в сектора вече има около 10 000 работници от Казахстан, от които строителните фирми са много доволни.

Ключови думи:

внос на работна ръка