„Домът на Холоу“, Кристъл Съдърланд
превод Светлана Дичева, издателство „Ентусаст“
Атмосферата в романа на Кристъл Съдърланд всмуква читателя още от първата страница и го потапя в преживявания на ръба между реалността и кошмара. Историята би могло да се определи като криминална. Отвлечени са три деца. Случаят е оставен да виси неразрешен, защото децата са се върнали след необяснимото си отсъствие променени, но физически здрави, няма открит извършител, нито мотив за престъплението. В края на историята разбираме какво се е случило, но не бива да го казваме – за да оставим на бъдещите читатели удоволствието от мистичния ужас, с който им предстои да се сблъскат, а и защото никой няма да ни повярва.
Макар и с фантастичен сюжет, тъканта на романа е толкова плътна и осезаема, че човек неволно започва да си задава странни въпроси. Как е възможно да има толкова много приказки от всички краища на света, в които се говори за прехода между живота и смъртта и за това как душите да не намират покой, ако им е останала недовършена работа, непростена вина или близките им тъжат прекалено силно и прекалено дълго за загубата. Приказки за изчезнали и подменени деца, за същества от други пространства, които се промъкват в домовете на невинни хора и като кукувичета израстват в чуждите гнезда. Дори и в наши дни подобни сюжети за мистерии и неразрешими загадки се разнищват в безброй платформи в интернет и въпросите продължават да бъдат много повече, отколкото са отговорите.
При все че авторката задържа вниманието ни със средствата на ужаса и погнусата, мъчително преплетени с моменти на най-чиста и съвършена красота, основната тема е за сестринската любов. „Бяхме сестри. Усещахме болката една на друга. Причинявахме си болка една на друга. Познавахме сутрешния дъх на всяка от нас. Разплаквахме се взаимно. Разсмивахме се взаимно. Ядосвахме се, щипехме се, ритахме се, крещяхме си. Целувахме се по челото, допирахме си носовете, миглите ни трепкаха като пеперуди по лицата на другите две. Разменяхме си дрехите. Крадяхме една от друга малките си съкровища, скрити под възглавниците. Защитавахме се една друга. Лъжехме се една друга. Правехме се на пораснали, на други хора. Докарвахме се с официални дрехи пак на игра. Шпионирахме се една друга. Ние се притежавахме една друга като лъскави скъпоценности. Обичахме се с мощна, пламенна ярост, животинска ярост, чудовищна ярост.“
Трите сестри – Грей, Виви и Айрис, са преследвани от чудовище. Всяка от тях има ярък характер и свои начини да използва изключителните си качества. Красотата и непреодолимата привлекателност им дават власт над всяко човешко същество, но ако Грей си служи с тях, за да спечели слава, Виви ги използва за саморазрушение, а Айрис с трудолюбие и постоянство се опитва да ги игнорира и заличи. Взаимоотношенията в тяхното семейство, взривени от неясния инцидент в миналото, са драматични и противоречиви. Единственото сигурно нещо е връзката между трите сестри. Те нямат нужда от проследяващи устройства, за да знаят къде се намира всяка от тях във всеки момент. Нуждаят се една от друга, усещат пулса и настроенията си, закрилят се и се спасяват. Тяхната привързаност и преданост са безпределни. Но какво ще стане, ако бягайки от преследващото ги зло, осъзнаят, че всъщност чудовища са те самите?
