„Стълба към небето“, Джон Бойн

превод Петя Петкова, издателство „Лабиринт“

Според отзив, публикуван в „Гардиън“ и цитиран на четвърта корица на „Стълба към небето“, това било роман, изпълнен с хумор и мрак. Какъв хумор бе, братче? С всяка следваща страница образът на героя Морис Суифт се избистря като пронизващ кристал чисто зло.

А всичко започва толкова безобидно. Възрастен писател се впечатлява от красивата външност на един сервитьор и го кани да изпият по едно питие заедно. Младежът е очарователен, красотата му е безупречна и неустоима, а желанието му някой ден също да пише книги е обезоръжаващо наивно. Те се сближават и писателят го взима под крилото си, кани го на пътуванията си в Копенхаген, Рим, Мадрид, Париж, Ню Йорк, въвежда го в най-високите литературни кръгове. Споделя с него най-съкровената си тайна.

След него младежът Морис си намира друг покровител, потърсва вниманието на трети – самия Гор Видал. Впрочем не мога да си представя какво ли е отношението на споменатите исторически личности към включването им в тази иначе фикционална творба.

Романът е построен в три части и две интермедии, като всяка отделна текстова цялост успява хем да доразвие образа на Морис Суифт, хем да ни изненада. Писателството е жесток занаят, в който успехът е непостоянен, искрените приятелства – изключителна рядкост, а стремежът към Наградата може да тласне податливите към престъпление.

Като човек, който не се притеснява от темата за гей-отношенията, но и не е особено заинтригуван от нея, бях на път да се откажа от книгата някъде към края на първата й третина. Любовта е общочовешки мотив, а Джон Бойн пише толкова проникновена проза, че наистина потъваш в света на романа му, но все пак бях много радостна, когато героят прави рязък завой и във втората част го заварваме в брак с чудесна дама, писателката от карибски произход Едит. Морис е човек без предразсъдъци, той може да бъде еднакво циничен и към мъже, и към жени.

Сюжетът е построен майсторски, интелигентно и остроумно, и макар че на пръв поглед става дума за това, да бъде изобличена амбициозната посредственост и да се осмее нелепата жажда за бързо признание тук и сега у творците; въздействието на книгата е смразяващо. Това е хорър за писатели, за играчи, които не знаят кога да спрат, за психопатска зависимост от успеха и вниманието.

Неведнъж Джон Бойн прави препратки към друг свой роман – „Невидимите фурии на сърцето“. Тази книга беше едно от литературните събития на 2022 г. Тя има доста допирни точки със „Стълба към небето“ – общите теми за самотата, за нетолерантостта и търсенето на удовлетворение и мир в живота. Литературните реминисценции и това, че в книжарницата Морис Суифт разлиства книги на героиня от „Невидимите фурии на сърцето“ по симпатичен начин напомня, че Джон Бойн не се вижда като някой над нещата, не е само съдник и писателските страсти на героите не са му съвсем чужди. Той говори със съчувствие и разбиране за едно жестоко съобщество от творци, в което хищниците непрестанно дебнат, а жертвите могат да бъдат реабилитирани само от внимателния поглед на съпричастните читатели, някога във времето, може би.