Алгоритъмът, създал картината, е измислен от група учени (Хуго Каселес-Дюпре, Пиер Фотрел и Готие Верние), базирани в Париж и наричащи се Obvious. Той се описва от сложна формула и се основава на конкуренцията между две невронни мрежи:  „производител“ (генератор) и „дискриминатор“. „Алгоритъмът се състои от две части - обясни Хуго Каселес-Дюпре преди търга в "Кристис". – От една страна е генераторът, а от другата - дискриминаторът. Дадохме на системата база данни от 15 хиляди портрета, нарисувани в периода между XIV и XX век. Генераторът създаде ново изображение въз основа на тези данни, а дискриминаторът се опита да определи разликата между изображението, създадено от човека, и създаденото от генератора. Целта е в това да се излъже дискриминаторът, за да може той да приеме новите образи за истински портрети.“
"Портрет на Едмънд Белами" е бил приблизително оценен на $7-10 хиляди, но след ожесточен търг в категорията "Тиражни творби" той достига цена от  432.5 хиляди долара, което показва интереса на човечеството към произведенията от машини. Въпросът дали тези картини могат да се считат за истинско изкуство остава отворен.
Ако погледнем "Портрет на Едмънд Белами", ни се иска да предложим на двете части изкуствен интелект да се упражняват повече. Образът на модела в картината е странно изместен нагоре, чертите на лицето се размиват и изобщо всичко по-скоро много напомня на концептуална творба на съвременното изкуство, която парадира класическа живопис (например като Глен Браун). Всички портрети, създадени от алгоритъма Obvious, имат едни и същи черти - вече има доста от тях, като са комбинирани в един вид семейство от измислени модели. "Направихме няколко творби с база данни от голи модели и пейзажи - казва Каселес-Дюпре -  и „нахранихме“ алгоритъма с много други произведения на известни художници. Но открихме, че портретите най-добре илюстрират нашата гледна точка, която е, че алгоритмите могат да имитират художественото творчество."
Не само парижките учени работят в тази посока. Ахмед Елгамал, директор на лабораторията за изкуство и изкуствен интелект в университета „Рътгърс“ в Ню Джърси, експериментира с друга система, програмирана да създаде нова картина, различна от тази в базата данни, която се състои от разнообразни творби, създадени след началото на XIV век. Интересното е, че този алгоритъм произвежда много абстракции. "Мисля, че това е така - разсъждава изследователят, - защото алгоритъмът разбира, че изкуството се развива по определена траектория. Ако иска да създаде нещо ново, той не може да се върне към фигуративната живопис, както е в изкуството до ХХ век. Изкуственият интелект е разбрал, че открива повече възможности, когато се стреми към абстракция - това е мястото, където има ниша за новости."