„Малкият НЕднорог и СКУКАсъската“ от Марк Уве Клинг
преводач Димитър Риков, издателство „СОФТпрес“
Гледаш го: мъничко-сладичко, краченцата му тънки, очите му големи и кръгли, и отвътре нещо ти притреперва от любов.
То също те гледа. Сбръчква си нослето, мигва веднъж, два, три пъти, отваря уста и заявява: НЕ.
Няма значение за какво става дума, дали питаш, предлагаш, настояваш или умоляваш. Може дори то самото да иска това, което му даваш, няма значение. Отговорът е НЕ.
Имало било бебешки, детски и не знам какъв още пубертет. Имало глезотия, имало обикновен инат. Имало пренатални травми и зловредно влияние от реципрочната баба. Плюс слънчеви изригвания и ретрограден Меркурий. Който иска, нека да търси обяснения. Все едно, то едно си знае: НЕ.
И не говоря само за вашето дете. Отнася се за всички деца през дадени периоди от живота. В някои случаи – през първите 50 до 100 години.
Спокойно, среща се дори при еднорозите.
А ние, като родители, можем само едно – да ги обичаме. С изумление и трепет, с безпомощен бяс, с всепоглъщаща нежност. Защото това са си нашите малки, вълшебни, удивително красиви, обезоръжаващо тромави, заслужаващи цялата любов на света, еднорози.
Децата.
Сменям темата.
„Малкият НЕднорог и СКУКАсъската“ от Марк Уве Клинг е най-очакваната втора част на книга в нашето семейство.
Шестгодишният вкъщи ме е питал безброй пъти: „Мария, а кога ще излезе продължението на Неднорога?“ И как няма, като двамата са като две капки вода. Той е човече, което веднага отчита кога си неискрен и игнорира всяка лиготия. Напълно осъзнава чара си и съзнателно манипулира всички, за да получи каквото му трябва. Беснее с братовчед си и на всяка четна минута са скарани (на всяка нечетна пищят от смях). Според мен, като се съберат, пищят средно по десет пъти на минута. Имат си техен език и водят безкрайни разговори, които отстрани видимо не пращят по шевовете от смисъл, но на тях си им харесва. Например:
Какво?
Не!
Напротив!
Да бе, да!
Какво? Напротив!
Не!
И постоянно са заети. Всеки от тях си има любима тема, любима дума, любима храна (на следващия ден може да са други.)
Както в първата част на книгата на Марк Уве Клинг „Малкият НЕднорог“, така и във втората – „Малкият НЕднорог и СКУКАсъската“, поуки няма. Сигурно затова тези книги са толкова лесни за обичане. Рисунките са необикновени – в първата част на едно място книгата си сменя посоката (вместо от ляво надясно, се чете от горе надолу), във втората част пък най-красивата картина се разгъва. Ефектът на смайване тук липсва, но всички шантави идеи са доразвити, има добавена игра със зарчета и пионки; още животни със смешни имена, божествено преизмишльотени от Димитър Риков; криминална загадка за няколко откраднати шапки, упражнения против скука…
Да кажа сега за скуката.
И да го кажа на родителите като мен, които на маймуни се обръщаме, на безплатни аниматори, артисти, акробати и хора-каучук, да не би, не дай си боже, детето ни да поскучае минута или пет.
Хора, ние не сме в ред. Страшно прекаляваме с добрите си намерения. За децата е хубаво да скучаят. Ще скучаят в училище в много от учебните часове, на партита, на работа, докато се влачат с влакове и докато чакат пред гишета. Това не е краят на света. Нека се научат как се скучае интересно! И „уча се“ не случайно е възвратен глагол. На това те трябва да се научат сами, по своя си начин, да използват скуката ефикасно и продуктивно, да я запълнят с мечти, планове, дълбаене с джобно ножче и с какво ли още не. И то сега, докато ръцете, очите и умовете им не са затъкнати здраво с електронни устройства. Дисплеите убиват скуката и мисълта, едновременно, в този ред, и почти безвъзвратно. Ние дисплеи ли сме? Таблети, винаги на една ръка разстояние?
Скучаещото дете ще измисли игра, ще забележи гледката, ще извика приятелите си, ще се сбият, ще… Ще видим какво, ако ги оставим да се справят.
Все пак СКУКАсъската също има нужда от приятели.
С всичко това искам да кажа, че на любимите си деца можем за празника за подарим книга, за да свързват четенето с празник.
Дори две книги. И няма да сгрешим, ако това са двете части на „Малкият НЕднорог“.
