Медия без
политическа реклама

Чистка на Земята започва в Театър 199

„Кроасан” утвърждава по-простичкия начин на живот

Адриана Янкулова
Човешкият вид се оказва гениална грешка в уравнението на Вселената.

Режисьор: Васил Дуев

Участват: Петко Венелинов и Цветина Петрова

 

За сънища, които спохождат човека наяве, е премиерният спектакъл в афиша на Театър 199 „Валентин Стойчев” – „Кроасан” от Мартин Колев. Това е пиесата, която миналата година спечели провеждания там конкурс за нова българска драматургия „Славка Славова”. Режисьор е Васил Дуев, по-познат на родната публика като актьор. И двете му предишни работи – „Пилето” по У. Уортън и авторският му спектакъл „Самотни персонажи” – имат номинации съответно за „Аскеер” и „Икар”.

Пестеливо, но ефектно е сценографското оформление на Даниела Николчова, пренасящо зрителите в „търбуха” на космически кораб. Условна граница между тях и него се явява ефирната, прозрачна завеса – точно както в ума на главния герой Валентин се е спуснала мъгла. В образа на похитения землянин влиза Петко Венелинов, нашумял напоследък с участието си в тв сериала „Скъпи наследници”. Като същински Атлас нему се пада отговорността да удържи на плещите си тежестта на почти цялото представление. С изключение на финалните сцени и двете заснети предварително видеа, които рамкират спектакъла, изцяло неговият персонаж е в обсега на вниманието. Макар и в епизодична роля, Цветина Петрова не опровергава изразителното описание на актьорския й профил, което й прави режисьорът: „Търпелива. Способна да действа като китайска капка и като амазонка”. На границата на съня и действителността тя е едновременно непрежалимата „земна” годеница на главния герой и извънземното създание, приело нейния образ. Подчертавайки контраста с живота на модерните хора, който технологиите превземат все по-настойчиво и агресивно, пиесата се фокусира върху душата като светая светих. Кулинарното заглавие е, ако не подвеждащо, то поне двусмислено. Кифлата с форма на полумесец и със сладък пълнеж се превръща в метафора на копнежа по любов, в усещане за същност и израз на неистово желание за бягство от нашия лудешки препускащ свят. Тъкмо защото е уязвимо човешко същество с открити белези и видими „пукнатини”, Валентин се оказва единственият оцелял жител от цялата планета Земя. Начален учител, с българско поданство, името на когото е неизменна препратка към празника на любовта. „Кроасан” е личен текст, който покълна от опита ми да провидя отговорите на някои въпроси. Как се прежалва непрежалимото? Как се посреща онова, което докрай отпъждаме, отсичайки: „Не искам да мисля за такива неща”? Има ли смисъл свят без някой, който е представлявал целият свят?”, разяснява творческия си замисъл авторът на пиесата.

Следващите представления се играят на 31 октомври, както и на 14 и 27 ноември.