Медия без
политическа реклама

Консулт

Лишаването от наследство при запазена част е трудна работа

15 Дек. 2018
Снимка: Архив

Има ли варианти, според които едно лице да бъде лишено от наследство?

Я.К., София

Лишаването от наследство безспорно е нещо, за което всеки е чел по книгите, гледал по филмите, разсъждавал, говорил, спорил, мислил. Вероятно и мнозина смятат, че това може да стане лесно, безпроблемно. Но определено не е така, поне по българското законодателство и по българското наследствено право. 

Естествено, няма никакъв проблем да се направи завещание или дарение и с тях примерно едно или друго дете, съпруг/а бъдат лишени от съответната им част.  Но след смъртта на завещателя всеки, който е бил лишен от запазената си част, има право на иск по чл.30, ал.1 от ЗН. Според тази разпоредба всеки "наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния й размер поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част". 

Именно в ЗН е записано, че всеки може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество. Това правило създава усещането, че всеки  може да прави каквото си поиска с имуществото си и още приживе да каже кое от наследството къде да отиде. И заедно с това примерно безпроблемно да лиши някой, дори от близкия си кръг от наследство. Това обаче изобщо не е така. Защото ЗН указва, че "завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част на наследниците". Това означава, че наследодателят не може по никакъв начин да завещава имуществото или по-скоро частта от него, която същият този закон счита за запазена част за определена група от хора - деца, внуци, родители или съпруг.

Сигурно законодателят е знаел за тези проблеми, защото изрично е предвидил няколко хипотези, при които някой дори със запазена по закон част да не я наследи. Това се случва, ако той бъде обявен за недостоен. Законът определя, че такова е лице, което умишлено е убило или се е опитало да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тези престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемост или ако е амнистирано. Недостоен да наследява е и човек, който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба и такава не е била подадена. Пак може да бъде лишено от наследство лице, което е склонило или възпрепятствало наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание. В тези случаи запазената част не играе.
Във всички останали случаи обаче наследодател не може да лиши от запазената им част от наследството нито съпруг, нито деца, нито внуци, нито родители. Всъщност той може да го направи, но всеки с накърнена такава част може да заведе иск, и то с всички шансове за успех. Все пак съществуват варианти, при които наследодателят приживе може да прехвърли със сделка - например чрез продажба, замяна, договор за издръжка и гледане, някакъв имот. И тогава никой няма да има право на претенция за запазена част, но пък ще може да иска разваляне на договор за продажба заради симулативна сделка, например или пък да претендира, че не е имало издръжка и гледане.