Златната мина на Ада тепе край Крумовград, разработвана от канадската компания "Дънди Прешъс Метълс", започна работа на 25 юни и вече първият добив е факт от 3 юли, рудата е на склад, предаде БГНЕС. "А когато приключи строителството на фабриката, тя ще бъде пусната в експлоатация в края на ноември или началото на декември, а това означава, че започва и производството на концентрата", заяви изпълнителният директор инж.Илия Гърков днес в Кърджали. Той посочи, че планираните производствени мощности за преработката на рудата са в размер на около 800 000 тона руда годишно. В момента се водят и процедурите по търговете за продажбата на извличания концентрат. "Геоложките запаси в находището са от 27 тона и това не значи, че толкова злато ще бъде добито, защото има загуби по време на извличането, а и част от рудата не може да бъде изкопана. Само на теория може да извлечеш 100% от ценното съдържание на метала. Тъй като ние ще прилагаме класическата технология на флотация /обогатяване/, добивът на полезен компонент прогнозно е 85-87%, а геоложките запаси - 95-97%", поясни Гърков. Продукцията ще бъде транспортирана в специални чували с обем 1 кубик със специализирани камиони и ред строги изисквания при товаро-разтоваръчните дейности. Според него това е един от най-безопасните начини за транспорт на подобни материали. В момента се водят преговори с потенциални потребители на концентрата - две български и няколко чуждестранни предприятия. Изпълнителният директор уточни, че предприятието на Ада тепе е само добивно, не се произвежда метал като краен продукт. Той припомни, че през 2011-2012 г. се наложи цялостно преразглеждане на проекта, първоначалният вариант за цианидно излужване отпадна и се премина към класическото обогатяване - флотацията. "Това се прилага във всички работещи български обогатителни фабрики за благородни и цветни метали. При тази технология няма екологични рискове", увери Гърков. На тепето са изградени три депа - за баластрата /материала без полезен компонент/, за дъждовните води и за рудните отпадъци в случай на авария. От до момента наетите 162 дългосрочни работници 153 са местни жители - инженери, техници, ръководители до средно ниво и производствени работници, максимумът ще бъде от малко над 220 наети специалисти.  Той разказа и за развоя на производството в Челопеч - от началото на септември там ще стартира работата на дигиталния рудник. Смарт-системата ще даде възможност от едно място да се управляват рудниците и в другите страни, както и този до Крумовград. Това е и бъдещето на минната индустрия, а иновациите, внедрени в рудника на "Дънди Прешъс" ще се прилагат и в Крумовград, каза той. Целият производствен процес се следи на интерактивен екран, а 16 служители едновременно могат да извличат информация онлайн. Развита е системата и за подземен безжичен интернет. В Челопеч вече са тествани подземни самообучаващи се дронове, дело на студенти в САЩ и това е за пръв път в света. Летящите машини са върхът в дигиталните технологии по отношение на трудовата безопасност, те предават онлайн информацията за цялостната ситуация в рудника след взривни дейности. Създателите на дроновете продължават усилията за усъвършенстването им. Крумовградският "Клондайк" няма да приключи скоро - над 8 г. ще функционира рудникът, а до 3 г. ще трае рекултивацията на находището. Компанията обаче смята да се установи трайно в района - в момента се извършват проучвания на още 7 терена в съседство с Ада тепе, а прогнозите са оптимистични. Целта е да се открие находище, което да осигурява работа на фабриката, а и на местните жители. "Дънди" разработва и проект за фонд от 5 млн.долара, който да подпомага малкия и средния бизнес в Крумовград. Главното условие за потенциалните му потребители е фирмите да са регистрирани в родопското градче и да са на хората от района, и дейността им да не е свързана с минната промишленост. Въпросните доларови милиони са вече осигурени и не зависят от печалбите на компанията.