Делото срещу бившия здравен министър Божидар Нанев за сделките за антивирусния препарат "Тамифлу", по което той беше оправдан, наистина е съсипало кариерата му, но справедливото обезщетение за него е 50 000 лева. Това е решил състав на Софийския апелативен съд (САС) с председател и докладчик Ася Събева и е отменил решението на градския съд в частта, в която на Нанев беше определено обезщетение от 100 000 лева, съобщи lex.bg.
Бившият здравен министър заведе делото срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като твърди, че процесът срещу него е сложил край на лекарската му практика в България и на политическата му кариера, тъй като е емигрирал във Франция. Освен това той описва колко тежко е преживял незаконното обвинение и това, че болната му майка е починалаq преди да разбере, че е невинен, а той се чувствал виновен за смъртта ѝ.
Миналата година Софийският градски съд (СГС) уважи изцяло иска на Нанев за неимуществени вреди. Апелативните съдии са съгласни с изводите, че политическата кариера на Нанев е претърпяла пълен крах, тъй като преди да бъде обвинен е бил председател на Българския лекарски съюз и министър на здравеопазването. За емигрирането му във Франция, САС отбелязва, че това е "загуба на ценен за обществения интерес специалист в областта на детската гръдна хирургия". В мотивите си за определяне на обезщетението, съдът пише още, че под внимание е взет високият пост, който Нанев е заемал и широкото медийно отразяване на делото срещу него, като подчертава, че в такъв случай вредите са по-тежки. САС обаче пояснява, че това са всички установени вреди, тъй като делото е продължило по-малко от 3 години и няма доказателства да се е отразило на здравословното състояние на Нанев. Затова и според апелативните съдии обезщетение от 100 хил. лв. е завишено.
Нанев беше обвинен, че в края на 2009 г. е сключил договор за доставка на лекарството срещу грип "Тамифлу" с фирма "Рош България", вместо да се възползва от оферта на Здравната служба на Великобритания и от това са настъпили вреди за около 2.4 млн. лева от разликата между двете предложени цени. Тогава той обясни, че при обявена световна пандемия България е трябвало да осигури препарати за поне 1 млн. души от населението, а в страната имало около 100 000 опаковки, без да са предвидени пари за повече за текущата година.
Договорът с „Рош“ бил за доставка на 200 000 дози и за отложено плащане през 2010 г., когато вече е щяло да има планирани и пари в бюджета. В същото време, офертата от Великобритания включвала незабавно плащане, плюс транспортни разходи, а освен това имало опасност лекарствата да са с изтекъл срок на годност на следващата година и след това да се плаща за унищожаването им. Затова и в министерството били на мнение, че офертата е неизгодна. Освен това, към края на 2009 г. вече нямало ръст на заболяваемостта. Страната обаче е трябвало да бъде подготвена и за втора вълна, каквото имаше и закупените лекарства тогава влязоха в употреба. На две инстанции съдилищата приеха, че сделката не само не е била неизгодна, а е била икономически оправдана и необходима.
