С настъпването на Новата година единната европейска валута ще отпразнува 20-годишен юбилей. На 1 януари 1999 г. еврото стана единица за безналични плащания между 11 държави – Австрия, Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Португалия, Финландия, Франция и Холандия. Те сформираха зоната на еврото, която сега наброява 19 държави. Към основателите се добавиха Гърция, Кипър, Малта, Латвия, Литва, Естония, Словения и Словакия.
През юли 2018 г. България подаде молба за т.нар. чакалня на еврозоната. Тогава премиерът Бойко Борисов заяви, че искаме влизането в нея да стане едновременно с членството в Европейския банков съюз. България получи подкрепа на Еврогрупта за намерението си за членство в ERM II и банковия съюз. Очаква се това да стане през юли догодина. Няма краен срок за престой в чакалнята, макар че минимумът е две години. Продължителноста ще зависи от стабилността на икономиката и банковата система, но също и от равнището на корупцията в държавата. Оптимистичната прогноза е за 1 януари 2023 г.
Три години еврото бе въображаема валута, защото не можеше да се пипне. Служеше само за безналични разчети по първоначалния си курс от 4 януари 1999 г., фиксиран на €1 за $1,1789. На 26 октомври 2000 г. бе определен минимален курс от $0,8252 за €1, а максималният курс бе определен на 15 юли 2008 г. от $1,599 за €1.
В наличие еврото стана парична единица за европейските граждани на 1 януари 2002 г. Бяха напечатани банкноти от седем номинала (€5, €10,€20, , €50, €100, €200 и €500), пуснати бяха монети по 1, 2, 5, 10, 20, 50 евроцента, а също биметални монети от €1 и €2. За първи път думата „евро“ започна да се изписва на кирилица на банкнотата от €5, пусната в обращение на 2 май 2013 г. Това бе началото на новата серия „Европа“, от която досега са пуснати банкноти до €50. От 28 май 2019 г. надписи на кирилица ще носят също банкнотите от €100 и €200.
Влизането в еврозоната изисква да се покрият т. нар. Маастрихтски критерии, включени първоначално в Договора от Маастрихт (1992 г.) и възпроизведени в сегашния Лисабонски договор. Те се отнасят до постигането на устойчиво сближаване, измерено чрез показатели за стабилност на цените, бюджета и валутния курс.
Критериите са пет (четири, ако се обединят фискалните):
1) Инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителски цени – до 1,5 процентни пункта над средната стойност на трите страни с най-ниска инфлация (изключват се страни с прекалено ниска инфлация поради извънредни фактори – outliers);
2) Бюджетен дефицит като процент от БВП под 3%.
3) Държавен дълг като процент от БВП под 60%. Възможно е изключение, ако темпът на фискална консолидация се оцени като достатъчен, за да се прогнозира изпълнение на критерия
4) Дългосрочните лихвени проценти, измерени чрез средна доходност по десетгодишни държавни облигации, не бива да надхвърлят с 2 процентни пункта средната стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация.
5) Стабилност на курса към еврото – измерва се при спазване на диапазона на отклонение по време на престоя в ERM ІІ.
Критериите трябва да се изпълнени по устойчив начин, тоест оценяват се предходни развития и прогнозите за показателите в бъдеще.
Последната оценка за спазване на тези критерии се отнася за 2017/2018 г. и бе публикувана през юни 2018 г. България покри тези критерии – без последния, защото формално не е член на ERM ІІ. Прегледът се прави на две години.
