България върви уверено към реализацията на своя стратегически приоритет - членство в еврозоната от 1 януари 2026 г., въпреки "опитите на президента да отклони страната ни" от този път.
Това обяви от Брюксел финансовият министър Теменужка Петкова, където участва в заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН).
Малко по-късно стана ясно, че Европейската комисия не се е впечатлила особено от акцията "клин" на Румен Радев - ЕК даде категоричен сигнал, че очаква България в еврозоната, като одобри средносрочните бюджетна рамка на страната ни.
"Еврокомисията даде положителна оценка на средносрочния фискално-структурен план на България за периода от 2025 до 2028 г. Това е изключително добре новина за България, оценката на ЕК означава, че България ще има публични финанси, които са стабилни и устойчиви", коментира Петкова.
Следобед премиерът Росен Желязков съобщи, че заедно с управителя на БНБ Димитър Радев са изпратили в Брюксел писмо, в което уверяват европейските партньори, че България е готова за въвеждане на еврото от 1 януари.
По повод искането на президента Румен Радев за провеждане на референдум министър Петкова заяви пред журналисти: "Уведомих европейските институции, че ключов приоритет е това да се случи от 1 януари 2026 г. Този акт ще гарантира България да запази своята икономическа и финансова стабилност в тези изключително турбулентни от геополитическа гледна точка времена."
Следващата важна стъпка е представянето на конвергентните доклади в началото на юни от Еврокомисията и Европейската централна банка. "Европейските институции потвърдиха своя ангажимент за това, че следваме определения график по отношение на подготовката и разглеждането на докладите за България", каза Петкова.
Рамката
Национални средносрочни фискално-структурен планове за 4-годишен период се изискват от всяка държава членка. В този документ всяка държава членка трябва да представи и своите приоритетни публични реформи и инвестиции, които заедно да осигурят устойчиво и постепенно намаляване на дълга и икономически растеж. Допустимите нива за дефицита и дълга на държавите членки остават съответно 3% от БВП за дефицита и 60% от БВП за дълга.
Бизнесът: не вбивайте клинове
АОБР - организацията, която обединява всичи големи работодателски организации, упрекна косвено президента, че се опитва да бави приемането на еврото. В позиция, адресирана до държавния глава, председателя на Народното събрание и премиера, бизнесът заявява "категоричната си подкрепа за присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г.".
"Убедени сме, че ще продължите да сте на нивото на високите национални очаквания, давайки си сметка за националните приоритети, и ангажирано ще работим заедно в полза на просперитета на обществото ни, като не допускате действия, разпиляващи обществената енергия и създаващи предпоставки за противоречия, разделение, напрежение и недоверие сред българския народ", гласи писмото, подписано от АИКБ, КРИБ, БСК и БТПП.
В позицията се посочва, че "пълноправното ни членство в Икономическия и Паричния Съюз ще гарантира ускорен ръст на доходите и по-бърза реална конвергенция в покупателната способност на българите". И припомня, че това е неизменна цел на страната ни, заявена ясно още в началото на този век. От АОБР припомнят на председателя на републиката, че миналото лято е подписал Указ за обнародване на Закона за въвеждане на еврото. Тогава забележки от президенството нямаше.
КНСБ: Еврото ще повиши доходите
КНСБ подкрепя въвеждането на единната европейска валута възможно най-бързо, се посочва в позиция на синдиката. От ключово значение е ценообразуването на крайните стоки и услуги да става по прозрачен и пазарен начин, посочват още от КНСБ и изразяват готовност да са гарант на този процес, заедно с други граждански организации, а целта е да не се допуска спекулативно и необосновано нарастване на цените.
В позицията се казва, че еврозоната стимулира икономическото развитие, водейки до ръст на производството и търговските обороти, резултат от което са по-високи заплати и по-високо вътрешно търсене, което пък от своя страна е основен двигател на реалния икономически растеж у нас.
Членството на страната ни в еврозоната води до по-бърза конвергенция на доходите на работещите спрямо средноевропейските, допълват от КНСБ и припомнят, че тази теза е многократно потвърдена от вече присъединилите се страни членки на ЕС към икономическия паричен съюз (ИПС), като това се отнася в особена степен за Прибалтийските държави (Литва, Латвия и Естония), които имат сходна икономическа и парична система като нашата. При тях се наблюдават ръстове на заплатите от 80% до 120% в рамките на шест-седем години след присъединяването.
От синдиката напомнят, че приемането на еврото елиминира транзакционните разходи за превалутиране, което намалява разходите на българските домакинства при пътувания в чужбина.
Еврозоната е последната стъпка на европейска интеграция, която позволява по-голяма синхронизация на търсеното и предлагането на труд, чрез което се създават условия за естествено повишение на доходите на работещите. Българската парична система вече е синхронизирана с останалите представители на ИПС. България е част от банковия съюз на ЕС от пет години. Търговските банки вече са в еврозоната, нашите пари и спестявания са там, което е гаранция за сигурността им, посочват от КНСБ.
Безспорен факт е, че валутният борд пази финансовата стабилност на страната ни през последните 27 години, но в същото време ограничава потенциала на българската икономика, забавяйки реалната конвергенция на доходите. Така че колкото по-скоро направим стъпката да излезем от Валутния борд и да се присъединим към еврозоната, толкова по-бързо ще постигнем ръст на заплатите, напомнят още от синдиката.
