И Американската търговска камара в България (AmCham BG) се присъедини към острите критики срещу мерките на "Прогресивна България" за борба с поскъпването.
"Наясно сме, че инфлацията пораждат политически и социални напрежения, както и че са генерирани очаквания за справянето с тях в полза на българските граждани. Но не сме съгласни законодателната и изпълнителната власт да се съсредоточава само в един от основните сегменти на изключително дългата и сложна верига по достигане на храната от фермите до трапезата", се казва в позицията на бизнес организацията, изпратена до Народното събрание и до медиите. Както е известно и от предишните коментари, мерките се целят преди всичко в големите търговски вериги.
Става дума за промените в двата закони - за защита на потребителите и на конкуренцията, които предстои да бъдат гласувани окончателно в НС. Камарата има много забележки, но посочва петте най-опасни репресивни и антипазарни мерки в извънредното законодателство, които трябва да бъдат силно редактирани или напълно премахнати. Ето кои са те:
"Нарушител до доказване на обратното"
Ако фирма, която има господстващо положение на пазара сама или заедно с друга фирма, бъде заподозряна за "нелоялна търговска практика", тя трябва да докаже, че съмненията са неоснователни, а ако не успее, Комисията за защита на конкуренцията ще наложи санкция. "Това е отнемане на правото на защита по изключително груб начин, при който разследваният се оказва виновен до доказване на противното. Поради „съмнения“, без да има доказателства, КЗС може да глоби търговеца с до 10% от годишния му оборот. Това погазва правния принцип, че административният орган трябва да доказва нарушението", коментират от AmCham.
Временни мерки
Въвежда се недопустима намеса в търговската политика и ценообразуването - КЗК да може да налага „временни мерки“ - например да принуждава фирми да свалят цени. Това означава държавата да регулира цени, което е антипазарно, се посочва в позицията.
Създаването на нов регистър за проследимост по веригата на доставки е поредна изключително тежка административна тежест, а трупането на чувствителни данни без гаранции за опазване на търговската тайна създава огромен риск от корупция и злоупотреба с информация срещу конкуренти. Производители, преработватели, търговци на едро и на дребно ще трябва да изпращат информация на държавата за всяко пускане и движение на стоки на пазара. Това е огромно усилие, което ще предизвика допълнителни разходи и вероятно ще е неизпълнимо за повечето предприятия.
Обикновени търговски практики се обявяват за нелоялни
Въвеждат се нови видове нелоялни търговски практики, с което напълно легитимно търговско поведение се третира като лоша практика - например бонусите за доставчици при постигане на определен оборот се договарят предварително, но се начисляват след достигането му или в края на годината, което е нормална практика.
Ограничава се договарянето на участие на доставчика в промоционално намаление на стоки, което може да доведе до по-малко промоции и по-високи цени.
Изискването за уеднаквяване на надценките за съпоставими продукти е несъстоятелно, гази принципите на пазарната икономика и би довело до по-високи цени или по-малък асортимент, което е във вреда на потребителите.
Забраната за свободно ценообразуване
Предвижда се забраната за увеличаване на цени "без обективно икономическо основание", която сега е до август, да се удължи с още 12 месеца. Ограничения за толкова дълъг период са безпрецедентни, не са въвеждани в никоя друга европейска държава, приела еврото. Те са вредни за конкурентната среда, тъй като на практика отричат свободното ценообразуване, критикуват от АmCham.
"Секторите Земеделие" и „Продоволствена сигурност" в България се нуждаят от реформи, но при спазване на принципите на пазарната икономика и при свобода на предприемаческа инициатива", заключава становището.
