Медия без
политическа реклама

Проектът за нова конституция очаква депутатите

Документът може да бъде разгледан най-рано на 2 ноември, а най-късно – на 2 февруари следващата година

03 Септ. 2020
Интернет

Проектът на нова конституция, предложен от ГЕРБ, е внесен с дата 2 септември в Народното събрание. Според действащия основен закон той може да бъде разгледан от депутатите най-рано 2 месеца след внасянето му (тоест, 2 ноември) или най-късно – 5 месеца (тоест, 2 февруари).

По-голямата част от проекта пренася разпоредбите на действащия основен закон. Най-съществената новост е намаляването на броя на народните представители наполовина – от 240 на 120. От мотивите не се разбира защо е избрано точно такова число. Вместо ясни обяснения, вносителите дават абсктрактни размишления като: „Намаляването на броя на народните представители у нас може да придобие смисъл не просто на количествена промяна в състава на представителното учреждение, а на преместване на акцента в разбирането за политическото представителство. Политическите проблеми, които трябва да се решават от народните представители, са въпрос не само на познание, чрез което се очаква те да получат точен експертен отговор. Тези въпроси включват ценности, цели и средства, така че да са в отговор на обществените очаквания.”

На следващо място по важност идва отпадането на Великото Народно събрание (ВНС) като орган, който приема нова конституция или изменя действаща такава. В мотивите се посочва, че България е единствената страна сред членките на Съвета на Европа, чийто конституционен модел изисква свикването на специален орган като ВНС, за да се промени основният закон или да се приеме нов такъв. В проекта на ГЕРБ функциите на ВНС в тази сфера се прехвърлят на обикновения парламент, но ще се изисква “по-голямо съглашателство” между политическите сили в него – мнозинство от четири пети от всички депутати. За определени въпроси – например промени във формата на държавно устройство, ще се изисква депутатската воля да бъде потвърдена от национален референдум.

От проекта е отпаднало намерението на управляващите да предоставят законодателна инициатива на главния прокурор. Запазва се замисълът им Висшият съдебен съвет (ВСС) да бъде заменен от Съдебен съвет на съдиите и Съдебен съвет на прокурорите, които да решават поотделно кадровите въпроси на съответните магистратски съсловия. Съдийският съвет ще назначава и освобождава председателите на върховните съдилища, а прокурорският – главния прокурор. Правомощията на правосъдния министър, който сега председателства ВСС, се ограничават до това да предлага бюджетите на органите на съдебната власт и да управлява имотите й. Тези предложения на ГЕРБ се обосновават с “продължаващото недоверие в българското правосъдие и по-специално във висшия кадрови и административен орган”.

Вносителите предлагат въвеждане на индивидуална конституционна жалба. Това става възможно при следната ситуация – когато има съмнение за несъответствие между закон и конституцията, съдът, който разглежда делото като последна инстанция, може – по своя или на заинтересованата страна инициатива – да спре съдебното производство и да поиска от Конституционния съд да се произнесе. “Когато обаче тази инициатива не е била уважена от съда, или не е било възможно да бъде направена, тъй като окончателният съдебен акт е основан на закон, чието прилагане не е било обсъждано от страните, в двумесечен срок от приключване на делото, засегнатият гражданин или юридическо лице може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на приложения закон”, пише в проекта.

ПОЛИТИЧЕСКИ КОМПРОМИС

В проекта присъстват и текстове, които влязоха в резултат на компромиса, постигнат при преговорите между ГЕРБ и ВМРО за подкрепа за новата конституция. Става въпрос за преамбюла, който отсъстваше от първоначалния проект на партията на Бойко Борисов, но сега е добавен и запазва прословутата фраза: "прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава". Също и за отделна разпоредба, в която се описва гербът на републиката, текст, в който се казва, че държавата полага особени усилия за насърчаване на раждаемостта, а бракът се описва като доброволен съюз между мъж и жена.

КОИ СА ВНОСИТЕЛИТЕ

Документът носи подписите на 127 народни представители. Освен ГЕРБ и „Обединени патриоти”, зад него са застанали още депутати от „Воля”, начело със своя лидер Веселин Марешки (който само преди ден твърдеше, че няма да направи това), и нечленуващите в парламентарни групи Спас Панчев (бивш депутат от „БСП за България”) и Ангел Исаев (който беше в ДПС).