Популярната народна приказка за дядото, който дърпал ряпа и не могъл да я издърпа, докато не се намесили бабата, внучката, кучето, котката и мишката в миналото имаше ясна и недвусмислена поука - само задружните усилия могат да доведат до успех едно начинание. Метафоричният подтекст на онази ряпа може да бъде видян и в друг ракурс - откъм корена. Тогава и внушението става друго - за силата на корена, който може да бъде изтръгнат само ако има консенсус относно ползата от неговото изваждане и прекъсване. В българското общество рядко е постиган консенсус особено по проблеми, в които частният интерес трябва да бъде пречупен през общия. Какъвто е проблемът с корупцията. Значителни части от българското общество се държат като репи, не им се излиза на светло, а им се живее сред тъмнината и влагата на подземния свят.
В края на приказката, след като извадили ряпата, дядото, бабата, внучката и животните си устроили вкусно пиршество. Струва ми се, че в детските очи точно този момент правеше приказката някак вкусово неубедителна. Къщичката на вещицата от “Хензел и Гретел” беше много по-въздействаща с нейния шоколадов покрив и козуначени прозорци.
Какво може да се сготви от ряпа? Днес тя минава за незначителен зарзават, към който човек се заглежда само през зимата, подтикван от витаминен глад. В миналото обаче нейните продоволствени отговорности са били много по-големи. До появата на картофите в Европа ряпата - заедно с цвеклото и гулията - изцяло ги е замествала. Поради което отношението към нея през Античността и Средновековието е било твърде сериозно и почтително.
За родина на кореноплодния зеленчук Raphanus или Brassica Rapa се смятат земите на Средна Азия и Източното Средиземноморие, където най-рано е започнало неговото култивиране. В Древна Гърция и в Рим ряпата е била високо ценена, а в някои по-бедни провинции е държала висока позиция в скалата на хранителните ценности, стояла е на трето място след хляба и виното. Поради което в своята “Естествена история” Плиний Стари й е отделил специално внимание и споменава петнадесет нейни разновидности. В сатирите на Хораций тя е спомената като една от неизбежностите на честната и порядъчна селска трапеза наравно със зелето. Популярността на ряпата в Рим, както и фактът, че е непретенциозно към климата и почвите растение, обяснява и нейното широко разпространение сред всички европейски народи през Средновековието.
Българската дума “ряпа” е обща за повечето славянски езици и явно е възприета от латинското име на зеленчука “rapa”. Заради гръцкото й име Raphanus обаче някъде я наричат и рапон.
Според един твърде популярен в различни страни фолклорен мотив ряпата се е появила на бял свят като кулинарна опозиция на ябълката. След като Адам и Ева били изгонени от Рая, те започнали да гризат ряпа. Явно този митологизиран образ, както и особеното й значение като хранителен продукт в диетата на средновековните българи е причина за устойчивото й присъствие в иконографията. Нейният овал често се среща пред светите апостоли в църковни изображения на “Тайната вечеря”. Най-популярни са репите от Боянската черква. Въпреки това специално внимание от страна на зографите отношението към нея сред народа си е останало по-скоро снизходително, което личи от някои поговорки: “Озъби се като кърт на ряпа”, “Ще ти се отсрамя като на кум с ряпа” или израза “Ряпа да яде”, тоест да си гледа работата.
Любопитно е, че това пренебрежение не е специфично българско, а е характерно и за други европейски народи. Във Франция казват navet (ряпа) за слабо литературно произведение или за посредствен и сладникав филм. Освен това за малодушен човек се казва, че във вените му тече сок от ряпа. Което от строго медицинска гледна точка е некоректно. Доказано е, че точно този зеленчук е много добро средство за възстановяване на кръвта. Освен това сокът от ряпа, макар да не е особено приятен на вкус, съдържа много калций и магнезий и предпазва от различни болести, неутрализира излишните мазнини, полезен е за черния дроб и тонизира нервните клетки.
Във Франция най-рано е започнало селекционирането на ряпата и вникването в нейните кулинарни достойнства. Там тя винаги е била високо ценена не само за салата, но и като гарнитура към печена патица и други ястия с месо. Сред многобройните панорамни кулинарни образи в “Гаргантюа и Пантагрюел” Рабле споменава и солен дивеч с ряпа, което е знак, че още през XVI век френската кухня е търсела начин да вкара ряпата в нормите на кулинарната изтънченост.
“По принцип ряпата, култивирана в Средна Франция, както и в цяла Средна Европа никога не може да достигне качествата на онези репи, които се добиват в Северна Франция, Белгия и Англия”, пише в края на по-миналия век френският агроном Гюстав Йозе. И това мнение не е било самотно. До същото прозрение стигнал и друг френски изследовател. През 1912 г. Жорж Жибо в своята “История на зеленчуците” по френски иронично и двусмислено, но и с лека завист отбелязва: “Ряпата е най-голямото богатство на Англия.”
Салата с моркови, ряпа и краставица
Продукти: 5 моркова, 1 ряпа, 1 краставица, 1 зелен лимон, зехтин, соев сос.
Измитите и обелени моркови и ряпата се настъргват на ситно ренде. Отцеждат се леко и се разбъркват в купа. Добавя се обелената и нарязана на тънки кръгчета краставица. Поръсва се с лимонов сок, зехтин и соев сос и се поднася веднага.
Печени картофи с ряпа
Продукти: 1 кг картофи, 2 глави бяла ряпа, 2 яйца, 100 мл олио, сол.
Картофите и ряпата се обелват и се настъргват на едро ренде. Разбъркват се в купа заедно с яйцата и олиото. Сместа се посолява и се разстила в намаслена тавичка. Пече се в умерена фурна около 40 минути.
Крем супа от бяла ряпа
Продукти: 250 г картофи, 500 г ряпа, 2 яйца, 2 филии бял хляб, 200 мл прясно мляко, 100 г масло, магданоз, сол.
Картофите и ряпата се сваряват и се пасират. Пюрето се разрежда с малко от бульона, в който са варени зеленчуците, и се посолява. След още няколко минути се застройва с жълтъка и млякото. Преди сервиране се прибавя прясното масло и се поднася с пържени кубчета хляб.
Свинско с ряпа
Продукти: 750 г свинско месо, 600 г ряпа, 5 сушени червени пиперки, 50 г свинска мас, 1 ч.л. червен пипер, сол.
Ряпата и месото се нарязват на парчета, слагат се в глинено гърне, заливат се с малко от мазнината, посоляват се и се варят на тих огън до полуомекване. След това се прибавят останалата мазнина, пиперките и червеният пипер и ястието се задушава под капак в умерена фурна още двайсетина минути.
Телешко с ряпа и моркови
Продукти: 500 г телешко филе, 500 г моркови, 500 г бяла ряпа, 300 г грах, 100 г домати, 200 г зелена салата, 50 г копър, 50 мл лимонов сок, 50 г хрян, 200 г сметана, 30 г брашно, 100 мл олио, 400 г картофи, сол, магданоз.
Морковите и ряпата се почистват и се настъргват на ситно ренде. Подправят се с лимонов сок, част от ситно нарязания копър, сол, олио и се разбъркват. Картофите се сваряват в подсолена вода, обелват се и се настъргват на едро ренде. Грахът се задушава и се оставя да изстине. Сметаната се разбива на сняг. Към картофите се добавят грахът, останалият ситно нарязан копър, настърганият хрян и сметаната и се разбъркват. Телешкото филе се почиства от ципите и са нарязва на десет кръгли парчета, които се посоляват, овалват се в брашно и се пържат в горещо олио. Върху листа от зелена салата се оформя по една топка от сместа с морковите и ряпата, по една от сместа с картофите и по едно парче от филето.
Страницата подготви: Ясен Бориславов
