Медия без
политическа реклама

14 мита за сиренето

Нещо в този деликатес ни кара да прекаляваме с него в пандемията, но много от схващанията ни са погрешни

07 Яну. 2022
Pixabay

Един от феномените на пандемията беше бумът в потреблението на сирена. Той чак доведе до дефицит на някои популярни видове и разпродажба "на зелено" на продукцията на малки, но високо ценени майстори, например някои френски манастири. Явно нещо в сиренето задоволява дълга ни към удоволствието в тези депресивни времена.

Едно време нещата бяха прости (и страшно вкусни и истински), а сега светът на сирената и кашкавалите е свят за ценители, досущ като този на виното, кафето и шоколада. И както често става в такива случаи, той изобилства от погрешни схващания.

Британският в. "Гардиън" се допитва до производители и специалисти, за да развенчае най-популярните митове за този деликатес.

 

1. За готвене се купува евтино сирене

Това е сбъркана икономика. Сиренето на половин цена често е пълно с вода и добавки, поради което при готвене ще ви трябва двойно повече. Така че по-добре да сложите по-малко, но по-качествено. Освен това евтините сирена и кашкавали често са прекалено мазни за сосове и най-вероятно ще провалят гладката им консистенция. Няма да споменаваме и колко хидрогенирано палмово масло съдържат.

 

2. Предварително настърганото сирене е удобно

Ужасно е да купувате настъргано сирене от магазина. Веднъж натрошено, то започва да се окислява, губи присъщия си вкус, но пък прихваща всякакви неприятни миризми.

 

3. Колкото по-зряло, толкова по-хубаво

Това, според специалистите, е един от най-вредните митове в света на сирената. Всеки вид сирене си има пиков период, в който е най-добро за ядене, след което качеството му започва да спада. Има такава професия - афиньор, човек, който отговаря за зреенето на сирената, и истински добрите афиньори умеят да разпознават този пик. 48-месечното комте например е много по-скъпо от 24-месечното, но по-малко харесвано.

 

4. Винаги завивайте сиренето/кашкавала във фолио

Фолиото е най-ужасната опаковка за сирене, защото блокира влажността му. Същото се отнася и за плътно затворените кутии от пластмаса. Това овлажнява сиренето и предразполага към развитието на плесени. Тези плесени са ядливи, но развалят вкуса и вида на сиренето. Това лесно се избягва, ако можете да намерите по магазините восъчна хартия. Дори хартията за печене е за предпочитане пред фолиото. Сиренето трябва да е опаковано изцяло и плътно - не толкова стегнато, че да не може да диша, но не толкова хлабаво, че да изсъхне.

 

5. Можете да го съхранявате на вратата на хладилника

Зоната за млечни продукти в съвременните хладилници често се намира на вратата. Но хладилникът изсушава всичко, особено продуктите, съхранявани на вратата. Сиренето се чувства най-добре извън хладилника - в мазе или килер. Ако обаче нямате такава възможност, то мястото му е в чекмеджето за зеленчуци. Там е достатъчно студено, за да не се развият плесени, но е по-влажно и няма да се стигне до изсъхване.

 

6. Мухляса ли, значи е за изхвърляне

Истинското сирене е жив продукт. Ако му се даде възможност, то ще развие плесени, но те рядко са вредни за човека. Синята плесен в твърдите сирена, като чедър например, се смята за нещо хубаво, придаващо дълбочина. Бялата плесен обаче трябва да се отстранява, защото разваля вкуса. По същия начин е добре да изрежете кафявите и сивите плесени.

 

7. Температурата в стаята е стайна температура

Голяма грешка е да се яде сирене веднага след като се извади от хладилника. Но когато в препоръките пише "стайна температура", за сиренето това означава от 14 до 18 градуса. Ако стаята е по-топла, това не е добре за сиренето - върху него ще избие пот. Така че най-добре е да го подържите за кратко някъде на хладно, докато стане време за ядене.

 

8. Сиренето иска специален нож

Знаете комплектите за рязане на сирене, в които има сложни ножове за всякакви видове. Това са излишества. Идеалният нож за сирене е остър и малък, а най-важното е да е с тънко острие. Колкото по-широко е острието, толкова по-лесно ще се натроши сиренето при рязане. Тези препоръки не налагат да купувате специален нож - обикновено този, който ползвате за плодове и зеленчуци е достатъчен.

 

9. Трябва ви и дъска

Тези дъски са ужасно ефектни, особено ако са от маслиново дърво, но не са чак толкова удобни за гости. Много по-удобно е да сервирате в индивидуални чинии 5-6 вида, без да отстранявате кората. Започва се от най-леките и се завършва с тези, които имат най-остър вкус. Сиренето се реже по дължина, защото това позволява да се вкуси цялата му палитра от вкусове - по-киселата сърцевина и по-дъхавите краища. Колкото по-тънко е нарязано сиренето, толкова по-добре, защото това извежда наяве вкусовете му.

 

10. Кората не се яде

Повечето кори се ядат, дори на твърдите сирена/кашкавали. Изключенията са очевидни - платнените, восъчните и пластмасовите кори. Според ценители, кората често е най-уханната част на сиренето. Така е например при италианското таледжо - меко, кремообразно сирене с остър вкус.

 

11. Сиренето се съчетава най-добре с червено вино

Истината е, че танините в червените вина сериозно си противоречат с някои видове сирена. Естествената киселинност на бялото вино е идеална за свежи, трошливи сирена. Дори синьото сирене си отива с бяло вино. Шардонето например е чудесно за твърди сирена като грюер.

 

12. В никакъв случай бира

Бирата и сиренето имат обща история и векове наред са споделяли масата. Затова и вкусовете им чудесно се допълват. Горчивите бири например чудесно вървят на ланкашир, плодовите - на меко козе сирене, а имперският стаут е великолепен със синьо сирене.

 

13. Сиренето води до безсъние

Проблемът в тези случаи не е в сиренето, а в това, че го консумирате късно вечер. Солените храни не са препоръчителни за вечеря, особено ако имате навика да пиете по това време и газирани напитки, чай и кафе. Тези три неща никак не си вървят със сиренето и заедно ще ви причинят стомашни проблеми.

 

14. Сиренето не е за хора с непоносимост към лактоза

Точно обратното. Исторически хората са започнали да произвеждат сирене именно с цел храносмилане на млякото от преживни животни. При узряването му бактерии превръщат лактозата от млякото в млечни киселини, които се понасят добре от хората, страдащи от лактозна непоносимост. Има хора, които са алергични към кравето сирене, но това се дължи на вид протеин в него, а не на лактозата. Ако имате лактозна непоносимост, за вас са твърдите, зрели сирена, защото колкото по-прясно е едно сирене, толкова по-високо съдържание на лактоза има, макар че и то дори не е опасно.

 

Ключови думи:

здравословен живот