Водородът е най-разпространеният елемент във вселената. Но на Земята той се среща почти само в химични съединения и за да се използва, се налага да се разделя от други елементи. Почти всeки синтетичен продукт започва с Н2. Темата за изполването на водорода като източник на енергия става все по-актуална за "зеления преход". С нея все по-често се говори за цветовете на този газ.

Водородът всъщност е безцветен.

"Палитрата" е въведена

за означаване на различните начини на добиването му, разказва в своя статия известният американски енергиен експерт Ерик Майер от компанията "Йокогава": 

Най-чистият Н2 е "зеленият". Той е единственият, който се произвежда по климатично неутрален начин, като се използват енергийни източници с нулев въглероден отпечатък (слънце, вятър и др.)

С традиционните методи, при които се изгарят въглища, се произвежда "тъмен" водород. Те генерират най-много емисии. Ако се използват битуминозни въглища, полученият Н2 е черен,  а ако са лигнитни въглища - кафяв.  И при двата варианта се освобождават въглероден моноксид (СО) и въглероден диоксид (СО2).
В наши дни по-голямата част от произвеждания Н2 е сив. Най-често той се получава от метан, но при определени процеси се използват също така етан, пропан или нафта. В САЩ за 95% от производството на Н2 се разчита на природен газ като част от процеси с преработка на метанови пари. Това е важна технологична предпоставка за преминаване към Н2 в краткосрочен план. Но и при него има нежелани емисии. 
Синият водород се различава от сивия Н2 с това, че производството му върви с улавяне на въглерод и съхраняване на парниковите газове. Понякога се казва, че синият Н2 е „въглеродно неутрален“, но на практика количеството уловен СО2 е под 100%. 
Зеленият Н2 се произвежда най-често с електролиза на вода. Дълготрайното му съхраняване обаче е скъпо - засега. Макар че се използват възобновяеми ресурси като слънце или вятър, получените от този Н2 продукти, като например зелен амоняк, струват до четири пъти повече в сравнение с производството с традиционни методи. Така индустрията за използване на Н2 като гориво е на ранен етап от своето развитие.

Предизвикателство си остава да се осигурят зарядни станции, предлагащи Н2 на разумни цени, на места, достъпни за автомобили. Предстои работа и от гледна точка на безопасността и регулациите. За момента технологиите за производство и ползване на електрически автомобили са много по-напреднали. 
Според доклад на компанията McKinsey, потенциално са налице четири технологии за двигатели на автомобили с нулеви емисии:
 електрически
 горивни клетки с Н2
 двигатели с вътрешно горене с Н2
 двигатели с вътрешно горене с биогориво или синтетично гориво.

Устойчивостта на технологиите за биогорива и синтетични горива зависи сериозно от технологиите за въглеродни емисии и улавяне на въглерод както при производството, така и при използването на автомобилите.
В доклада на McKinsey се посочва, че емисиите СО2, генерирани в процеса на производство на електричество, Н2 или синтетични горива, варират значително.
Електромобилите могат да са въглеродно неутрални, ако се зареждат само с възобновяемо електричество. Но сега не е така, те черпят от мрежата енергиен микс и използването им води до високи въглеродни емисии. 

Като се вземе предвид, че електрическите автомобили имат своите добри и лоши страни и че навлизането на Н2 е на ранен етап,

има ли други технологии,

които могат да осигурят напредък по пътя към устойчивост?
Като междинно решение се очертават икономични и възобновяеми ресурси, за които се използва съществуващата инфраструктура за традиционен черен, кафяв и сив Н2. Например генерирането на водород от биомаса е значително по-малко въглеродно интензивно.

Подобно производство с биогаз, добит от сметища и депа за биологични отпадъци, може да намали зависимостта от метан. В момента се разработват разнообразни технологии в тази посока.
Както се отбелязва в доклада на McKinsey: „Въглеродната интензивност на биогоривата и синтетичните горива зависи съответно от източника на биомаса и въглерод. Хибридните и газовите двигатели представляват свързващи технологии за намаляване на емисиите в средносрочен план, като сами по себе си не могат да постигат нулеви емисии.“ В съчетание обаче с технологии за управление на въглерода като например улавяне на въглерод, те се оказват многообещаващи.