Какво е един голям ръгби турнир без участието на тима на трикратния световен шампион Нова Зеландия?! Същото, което е и мач на новозеландците без задължителния боен танц хака преди началото и след края. Едното просто не може без другото. И е вън от съмнение, че този боен танц зарежда играчите много повече, отколкото химнът. Провеждащият се в момента в Япония турнир за Световната купа, на който "Ол Блекс" защитават титлите си от последните две първенства, дава още един повод да погледнем на този ритуал. Чийто изконен смисъл е събирането на сили, необходими за преодоляването на житейските трудности.
Но не всички знаят, че хака не е единствен вид, а и не е само запазена марка на новозеландците. Пример е световната купа по ръгби през 2011 г. в Нова Зеландия. Там "Ол Блекс" представи три пъти най-популярния боен танц - хака "Ка Мате", обаче не само него.
Първо да разгледаме тази хака. Тя е използвана вече близо две столетия, при това не на спортни състезания, а и в реални военни действия от новозеландски бойци - в англо-бурската (1880-1881) и Първата световна война (1914-1918).
Според легендата авторът на "Ка Мате" е Те Раупараха, който бил укрит от свои съюзници, докато бягал от враговете си. Както се криел в яма, той чул странен шум. Помислил си, че е намерен, и започнал да се подготвя да посрещне смъртта. Тогава някой отместил капака над дупката и се показал Те Уареанги (Косматия човек), неговият спасител. Така тази хака била измислена и изпята като радост от избавлението.
В началото лидерът започва да пее:
Ръцете на кръста! Гърдите напред!
Сгъни коленете! Бедрата напред!
Тропайте с крака, колкото силно можете!
Следва основната част:
Аз умирам! Аз умирам! Аз съм жив! Аз съм жив!
Аз умирам! Аз умирам! Аз съм жив! Аз съм жив!
Ето го Косматия човек
Донесе слънце и го запали.
Крачка напред! Още крачка напред!
Крачка нагоре! Насреща е слънцето.
Изправете се!
Текстът на тази хака преразказва накратко чудодейното спасение на Те Раупараха, което има и символичен смисъл, изразявайки вечния култ към Слънцето, изгрева, цикличната смяна на деня и нощта, смъртта и живота, като се явява и силен жизнеутвърждаващ призив. Естествено, сам по себе си текстът не е толкова дълбок, но става впечатляващ, съчетан с експресивното изпълнение на тази хака. Което го прави и един от любимите бойни танци, особено ритмичното повторение "Ka mate! ka mate! ka ora! ka ora!" ("Аз умирам! Аз умирам! Аз съм жив! Аз съм жив!)
"Ол Блекс" далеч не е единственият отбор с боен танц. Такива си имат и другите държави от Океания - Тонга, Фиджи, Самоа. Но погрешно се счита, че те танцуват хака - това е единствено традиция на маорите в Нова Зеландия.
Бойните танци на тонгоанците се наричат "каилао", а един от тях е "Сипи Тау", който винаги е използван от техните ръгбисти. В него се пее приблизително следното:
Обявявам на целия свят
Орлите разпериха крилата си!
Нека чуждоземците и пришълците да се пазят
Сега аз - изяждащият душите, съм навсякъде
Разделям се с човека в себе си
Пия океана, ям огъня
Спокоен съм пред смъртта и победата
С такава вяра ние, тонгоанците, сме готови да умрем
Готови сме да дадем всичко!
Но да се върнем отново към хаката на световните шампиони по ръгби от Нова Зеландия. През 2005 г. Дерек Лардели, който е от маорски произход, преработва специално за националния отбор хака от 1925 г. и я представя като "Капа о Панго" - новия ритуал на тима. Тази хака среща противоречиви отзиви заради провокативния си и дори шокиращ завършек:
Ол Блекс", нека се слеем със земята!
Ето я нашата гърмяща земя!
Ето го моето време, моят момент!
Ето ни - "Ол Блекс"
Ето го моето време, моят момент!
Нашето господство
Нашето превъзходство тържествува
И се възнася
Сребърна папрат
"Ол Блекс", моят момент!
За да няма учудени, трябва да се отбележи, че сребърната папрат на черен фон е символът на Нова Зеландия. Текстът освен това видимо отличава тази агресивна хака от жизнеутвърждаващата "Ка Мате".
За първи път "Капа о Панго" се изпълнява през 2005 г. от легендарния капитан Тана Умага. На очи се набива последният жест с ръка, наподобяващ прерязване на гърло. От ръгби съюза на Нова Зеландия още тогава се опитаха да разяснят, че в маорската символика това изобразява нещо позитивно, а не намек за убийство на врага. Но световната общественост си остана на друго мнение.
Целта на "Капа о Панго" не е да замени "Ка Мате", а само да го допълни в определени случаи. На въпросната Световна купа през 2011 г. новозеландците изиграха шест мача - четири в групите и два в плейофите. Като особените случаи бяха сблъсъкът с Франция в групите, 1/4-финалът с Аржентина и 1/2-финалът с Австралия. Защо точно мачът срещу французите в първата фаза? Отговорът се крие в двете предишни тежки загуби от тях - на Световната купа през 1999 г. в Уелс на 1/2-финал с 31:43 и на първенството през 2007 г. във Франция на 1/4-финал с 18:20. Изпълнената нова хака на домакинския турнир през 2011 г. дава своя ефект - французите този път са победени с 37:17.
Впрочем Нова Зеландия стигна до финала, където се изправи отново срещу Франция и спечели с 8:7 пред възторжената 60-хилядна публика на стадиона в Оукланд. Преди началото и след края на финала "Ол Блекс" изпълниха "Ка Мате". Това бе втората им Световна купа, която защитиха успешно на следващия турнир - през 2015-а в Англия.
На същото това първенство през 2011-а своите бойни танци демонстрираха също ръгбистите на Фиджи и Самоа, които бяха в една група. Първо фиджийците представиха "Симби" преди сблъсъка с Намибия:
Пригответе се!
Е-я, е-я, е-я, е-я
Пригответе се!
Е-я, е-я, е-я, е-я
Внимание! Внимание!
Изграждам стена на войната!
Внимание! Внимание!
Петел и кокошка.
Нападат, атакуват! Сега не ми се спи.
При звука на разбиващите се вълни
Вашият кораб няма да оцелее!
И не си мислете, че ще ни завлечете!
Вашата броня това и чака -
Че ще я разбия.
Фиджи печели този мач с 49:25.
Отборът по ръгби на Самоа е известен и като Ману Самоа. Неговият боен танц е "Сива тау":
Ману Самоа, ще победим!
Ману Самоа, ето ни!
Няма повече такъв отбор Ману!
Ние сме напълно готови!
С пълни сили сме.
Отстъпете и направете път.
Понеже този отбор Ману е велик
Ману Самоа, Ману Самоа
Ману Самоа властва на Самоа.
Тези бойни закани не помогнаха на островитяните срещу Уелс (10:17), но пък свършиха работа в сблъсъка именно с Фиджи, завършил 27:7 за Самоа. А може би самоанците са се ядосали, понеже съперниците от Фиджи не ги оставиха да довършат танца си и на свой ред започнаха своя ритуал.
