В популярната култура грубияните често са описвани като страхливи агресори, които нападат слабите, но се страхуват от силните. Ако бъдат предизвикани от авторитетна фигура, в повечето случаи те си подвиват опашката, не си бранят позициите. Гледаме на грубостта като фаза на съзряването и ни се ще да вярваме, че тя отминава със съзряването и помъдряването.

Това може и да е било така преди. Но вече сме в нова ера - днес дрънкането на глупости, обидите, тормозът и "тролването" са предпоставки за успех. Накъдето и да се обърнем, грубиянчетата от училищния двор са се превърнали във влиятелни възрастни, които доминират социалните медии и цапат публичното пространство.

Алфа грубиянът, разбира се, е президентът на САЩ Доналд Тръмп, който агресивно "троли" опонентите си в Туитър и

сипе обиди по световните лидери,

които се осмелят да му се противопоставят. Той обаче не е единственият, който обижда публично. Политици от всички страни възприемат неговия стил на конфронтация.

И в Европа махнаха ръкавиците - окрилени популисти сипят огън и жупел срещу имигранти и мюсюлмани. Италианският вътрешен министър Матео Салвини нарича мигрантите "престъпници" и посъветва еврокомисар "да си измие устата", след като преди това той заяви, че се опасява от възхода на "малки Мусолинчета" в Европа.

Но и консерваторите не са единствените, които тормозят словесно опонентите си. Либералите, устремени в желанието си да запазят висок морал, минаха в офанзива след избора на Тръмп и

се превърнаха в нещо като Полиция на мисълта

по Оруел, заклеймявайки като "расисти", "сексисти" и "хомофоби" всички, които се противопоставят на възгледите им. Кариерите на хората днес се разрушават само с един туит, забележка или жест.  Междувременно гамените и грубияните в училищните дворове продължават с насилието, за да попречат на онези с опасните възгледи да вземат думата. В днешния поляризиран свят всеки, който се осмели да заеме по-неутрална или нюансирана позиция, е пренебрегван и изтласкван встрани. Победителите веят като байрак гнева и бесовете си.

В помощ на разпростирането на гнева са цели армии тролове, насаждащи омраза в Туитър и други социални платформи, които подкрепят лидерите си с постоянен поток лъжи и язвителност. Появяващите се непрекъснато доказателства, че те са повлияли президентските избори в САЩ през 2016 г. в полза на Доналд Тръмп и на кампанията за Брекзит сочат, че сме

подценили силата им и разпространението й.

Дори и Кремъл да се е намесил твърдо в кампанията за онлайн измама и всяване на паника, той определено няма монопол върху омразата. Троловете са обвинявани за насърчаване на насилието срещу мюсюлманите рохинга в Мианма, дори за линча срещу потребителите на говеждо месо в Индия. Гневът и възмущението задействат бутоните на първичното у нас и са пристрастяващи като секса. Преди да бъде отстранен от Туитър, американският радиоводещ и последовател на теориите за конспирацията Алекс Джоунс имаше над 1 млн. последователи, повече от всеки традиционен информационен сайт.

Как стигнахме дотук?

И какво се случи с културата на цивилизоваността и тихата мъдрост на Дейл Карнеги и неговата "Как да печелим приятели и да влияем на другите"?

Туитър и социалните медии, които позволяват на хората да се събират със съмишленици в "ехо стаи", където никой не противоречи на позициите им, със сигурност носят отговорност за влошаването на публичната среда. Попаднали между взаимно неразбиращи се групи, станахме по-нетолерантни към онези, които не споделят възгледите ни, също както предшествениците ни наричали "варвари" всички извън своята цивилизация.

Когато хората бяха ограничени в общуване лице в лице в ерата преди интернет, цивилизоваността, учтивостта и способността да се сприятеляваме бяха ключови атрибути на успеха. Тогава печелехме, ако успеехме да докоснем човечността у опонента, а не като крещим в лицето му до посиняване.

В онлайн света не е така - за троловете е много по-лесно да унищожат някого в интернет, защото са просто акаунт в Туитър, а не истински човек.

Злобата се възцари онлайн

и бе само въпрос на време да превземе истинския живот. 

Но фаталното ни привличане към разпространяващите страх и омраза е далеч по-дълбоко. Нашето глобално общество е увредено. Климатичните промени унищожават планетата, горски пожари, урагани и други природни стихии разрушават общности с нарастваща честота и сила. Мигранти тропат по вратите на богатия свят и предизвикват социално недоволство, белите мнозинства на Запад се страхуват, че губят привилегии и статут. Движението на "жълтите жилетки" е последният пример за гнева на обикновените хора срещу системата.

Когато хората се страхуват, че иде краят на света, те често прибягват до помощта на шарлатани и Касандри. Така е било и назад във времето, и днес.

Тихият лидер, който слуша внимателно и дава мъдри съвети, може да е ценен в мирни времена, но когато се задава буря или война, Хелрейзърите печелят вниманието ни. Докато светът е повреден, сцената ще принадлежи на пръскащите сяра и бомбастика. Прозрението на Николо Макиавели, че "по-добре за един владетел е да се боят от него, отколкото да го обичат", сякаш е писано за нашето време. Готините момчета, ако са останали такива, ще трябва да насочат вътрешната си омраза в тези трудни времена или рискуват да останат извън борда.