От началото на XXI век се налагат няколко нови понятия и концепции: социалната, солидарната икономика, икономиката на сътрудничество. Това само нови интелектуални спекулации, чрез които чиновниците от ЕС „се намират на работа“, ли са, или са реални явления?

Въпреки че социалната икономика все още остава невидима за стопанската статистика, вече има факти, че реално съществува – тя официално е призната като третата икономика в Европа с:

• 14.5 млн. заети в Европейския съюз – около 7% от цялото население на ЕС,

• 10% от предприятията в икономиката на Европа са социални предприятия,

• 347 730 активни фирми.

Друг е въпросът колко от предприятията, обявили се за социални, реално са такива и дали значимостта на социалната икономика не се преувеличава, защото от това зависят доста, и то високи заплати на чиновници от ЕС, които „надуват балона“. Неоспорим факт е, че съвременните напреднали общества са осъзнали нуждата от икономическа дейност, насочена към проблеми, нерешени от държавата и частния бизнес, и към подкрепа на необлагодетелствани и уязвими групи хора, които не могат да намерят мястото си в изискващата все повече знания и умения съвременна икономика. Институции на ЕС като ЕСФ активно подкрепят създаването на социални предприятия като източник на работни места точно за тези групи. Европейската комисия препоръчва да се приоритизира подкрепата на социалните предприятия чрез националните програми за периода 2014 - 2020.

В България социалното предприемачество все още е в много ранен етап от развитие си, въпреки че вече има над 4700 организации, които се самоопределят като социални предприятия. След проверка се оказва, че една трета от тях не отговарят на условията за това. Доскоро социалното предприемачество беше почти нерегламентирано и чак в края на 2018 г. беше приет Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика. Според него „Социално предприятие e всяко предприятие, независимо от правно организационната му форма, което: осъществява социална дейност, която произвежда социална добавена стойност, съгласно методика, издадена от министъра на труда и социалната политика; управлява се прозрачно с участие на членовете, работниците или служителите; над 50 % от печалбата (и не по-малко от 7500 лв.) се използва и за осъществяване на социална дейност или цел; не по-малко от 30 % и не по-малко от три лица от наетите в предприятието са от уязвими групи".

Нов тласък в развитието на социалното предприемачество в България даде Процедурата “Развитие на социалното предприемачество“ в рамките на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020", реализирана от Министерството на труда и социалната политика. Основната й цел е да се улесни достъпът до заетост и да се осигури подкрепа за социалното включване на уязвими групи чрез създаване на подходящи условия за тяхната професионална интеграция в сферата на социалната икономика.

През 2018 г. по тази процедура стартираха проектите на 190 социални предприятия – нови или съществуващи вече. Финансират се 100 % от разходите за наемане на неактивни безработни лица, част от които трябва да са и от групи, които са в неравностойно положение на пазара на труда - безработни младежи до 29 г., дългосрочно безработни, хора с увреждания, самотни майки, лица от етнически малцинства, емигранти и бивши затворници и др.

Допустими кандидати бяха социални предприятия, фирми, специализирани предприятия на хора с увреждания, кооперации на хора с увреждания, общини и райони на общини, доставчици на социални услуги, и неправителствени организации, които можеха да получат безвъзмездната финансова помощ между 50 000 и 391 166 лв.

Общата стойност на финансирането по процедурата беше обявена първоначално да бъде 15 милиона, но впоследствие очевидно поради оценка на важността й бяха отпуснати общо 50 846 625 лв., като 85 % са осигурени от Европейския социален фонд, а 15 % е националното съфинансиране.

Важно е да се отбележи, че процедурата специално изисква създаването на ново предприятие да е в рамките на някаква съществуваща вече структура – НПО, фирма или община. Този подход предвидливо е насочен към създаването на условия за устойчивост. Социални предприятия, създадени като сателити към добре функциониращи организации или институции, имат много по-голям шанс да оцелеят и продължат. Всъщност това е начинът за поемането на истинска и устойчива във времето корпоративната социална отговорност от страна на работещия бизнес, защото най-ефективен начин за постигане на значим дълготраен интеграционен резултат се постига чрез добре организирано работно място и благотворен социален микроклимат. На работното място се придобиват не само трудови навици, но и могат да се попълнят други социалнопсихологически дефицити в личностното развитие.

"Кмол енд Коуд" е пример за новосъздадено социално предприятие към съществуваща от почти 20 години агенция за пазарни и социални изследвания. То осигурява работа за 6 жени над 55-годишна възраст и двама младежи до 29 години, които навлизат на първото си работно място. Фирмата превъзлага част от своите дейности – кодиране, въвеждане на данни, подбор на респонденти за проучванията, на екипа, който обособява и подготвя за самостоятелна бизнес дейност.

Друг успешен пример е социално предприятие за биокозметика, финансирано по същата програма, създадено в рамките на НПО - сдружение "Надежда за нас-2008", основано от младежи от ДДРЛГ „Асен Златаров“ - Враца и работещо в сътрудничество с дома „Олга Скобелева“ в  Пловдив. Създаването на предприятието стана постепенно с подкрепата на сподвижници консултанти с предприемачески и организационни умения за няколко години. Предприятието произвежда висококачествена биокозметика с марката QQ Natural и вече има своите лоялни потребители.

И в двата цитирани случая от ключово значение за успешния им старт и устойчивост е наличието на лидер с предприемаческа нагласа и клиентски ориентирано поведение и професионални наставници, които да го подпомогнат да сформира екип и да развие нужните организационни умения. Наличието на организация, която да зачене социалното предприятие, не е достатъчно.

Доказателство за важността на този фактор е и неуспешният старт на социалното предприятие в община Червен бряг независимо от значителната предварителна професионална подготовка на цялата му производствена и маркетингова дейност и съдействието на лидери и бизнесмени от града. Предприятието беше създадено, за да приложи опита на словашкото село Спишки Хрхов, изцяло с ромско население, чийто кмет развива социално предприятие, осигурило заетост и доходи над средните за ЕС. Поради липсата на ръководител с предприемаческо мислене, който да е в състояние да сформира свой оперативен екип, социалното предприятие на община Червен бряг въпреки наличието и на финансови средства, и на потенциално търсене на услугите, които би могло да извършва за общността, беше закрито още преди да започне дейността си.

Освен от недостиг на предприемачески и организационни умения социалните предприятия страдат също от липсата на финансиране и на признание за значимостта на дейността им, произтичащи от факта, че те са поели грижата за най-неконкурентните участници на пазара на труда.

Въпреки трудностите, които при играчите в социалната икономика очевидно са повече, тя набира скорост и тенденцията е необратима: все повече млади хора виждат бъдещето си в тази сфера. Те отказват да се присъединят към „корпоратрицата“. Просто трябва някой да ги напътства и учи на постоянство, а частният бизнес и държавата да осигурят необходимата подкрепа за стартиране на повече социални бизнеси.