След европейските избори политическата класа изживя краткотраен катарзис на тема демография, породен от неочакваната инициатива на Делян Пеевски за безплатни детски градини. Активността по въпроса замря толкова бързо, колкото и се появи, а предложените идеи са упражнявани до болка - и безплатните градини, и безплатната храна. Повече от същото трябва да видим съвсем скоро в подготвяната стратегия за справяне с демографския срив - задача, с която Патриотите влязоха в управлението. Тези идеи обаче искат много пари, а именно когато нещата опрат дотам, ентусиазмът на управляващите секва. Така и занапред нищо чудно да останем на ниво празни приказки, а нацията да продължи да бъде нескопосано забавлявана с кампании от рода на "Майка ти ще се зарадва повече на внуче, отколкото на нов тиган".
-----------
Катастрофално ниската ни раждаемост е само клише, а действащата национална стратегия е политика само на книга, смятат двамата автори на изследването "Хоризонт 2030: Демографски тенденции в България" доц. Надежда Илиева от БАН и доц. Георги Бърдаров от СУ. С нашия коефициент от 8.9 промила сме по-скоро някъде в средата на ЕС, между Ирландия и Италия, казват те. Ирландия е страната с най-висока раждаемост в ЕС - 12.9 промила. Зад нас е Германия, чийто коефициент на раждаемост през 2014 г. е 8.8 промила, т.е. под този на България. А Италия клечи на опашката с тревожните 7.6 промила. За сравнение дори и по Жан-Виденово време, когато раждаемостта у нас бележи най-големия си спад през последния половин век, с нашите 7.7 промила пак сме били по-добре от днешна Италия. Но пък Италия, както и Испания, и Германия, за разлика от нас се спасяват от кризата, като привличат свежа имигрантска кръв. Основателни ли са тогава катастрофичните прогнози, че нацията ни върви към изчезване, след като феноменът на ниска раждаемост и застаряващо население е типичен за съвременните високоразвити държави? Изследователите са категорични: Държавата ни няма да изчезне. Факторите, които управляват демографската система, са свързани помежду си и си влияят взаимно. С промяната дори само на един от тях някой ден всичко може да се обърне и да тръгнем към стремително и чувствително подмладяване на нацията.
Къде е разковничето? В модела на Путин и Орбан?
Колкото и различни да са политиките за подкрепа на семейството на държавите в цял свят, успехът им зависи от няколко основни мерки за нарастване на раждаемостта. Те се крепят на финансовите стимули, данъчните облекчения и социалните придобивки, които дават възможност на родителите да съчетават професионалния и семейния си живот, подчертава доц. Илиева. Пример за положителен модел на демографска политика са северните държави с щедрите им социални системи. Затова и Швеция се отличава с много по-висока раждаемост от останалите държави в ЕС.
Високата раждаемост обаче не зависи единствено от стандарта на живот на семействата. Затова и стимулиращите финансови политики невинаги са ключът към вдигането на раждаемостта. Правителството на Виктор Орбан каза "не" на имигрантите и тръгна към политика, която стимулира раждаемостта. И ако във Франция такава политика даде резултат след много години работа, то в Унгария и Русия този стимул до момента не е показал особено висока ефективност. Путин предложи на семействата за раждането на всяко дете след първото над 9 хил. евро като част от мерките за борба с острия демографски срив в Русия след разпада на СССР. Естественият прираст в Русия наистина се увеличава, но не с желаните стъпки, а по-скромно: от - 5 промила до - 2 промила.
Правителството на Виктор Орбан тръгна да преборва проблема в Унгария с още по-щедри финансови стимули, като предложи на младите семейства право на държавен кредит от десет милиона форинта (около 31 500 евро), който да се опрощава изцяло при раждането на трето дете. Условието е двамата родители да са с минимум средно образование. И в Унгария обаче още не е започнал бейби бум. Данъчните облекчения и схемите за субсидирани жилища, които работят още от 2010 г., не изведоха страната от кризата. В резултат на тях естественият прираст се вдигна едва забележимо: от - 5 промила до - 3 промила, коментира доц. Илиева.
Според експерта най-успешен до този момент е белгийският модел, при който освен финансова и социална сигурност държавата отпуска и т.нар.
"кредит на свободното време"
За работещите семейства с деца недостигът на финансови средства безспорно е сериозен проблем, но липсата на свободно време е още по-голяма грижа. Все още много млади жени са принудени да избират дали да правят кариера, или да родят дете. Една от най-успешните концепции в подкрепа на семейството е подсигуряването не на пари, а на ценности, казват изследователите на демографските процеси. В Белгия платеното майчинство е само една година, но пък младите майки получават най-много свободно време спрямо другите държави на ЕС. Белгия раздава на младите семейства сериозен капитал от време, като майките получават право да започнат работа на половин щат, без това да се отрази на заплатата им. За работещите в държавните учреждения разликата между пълния и намаления работен ден се поема от самата държава. В частния сектор отново държавата дотира недостига до пълната работна заплата. Така
намаленият работен ден не е във финансов ущърб на семейството,
а родителите отделят повече внимание на децата си. Имат и време за себе си, в което могат да презаредят батериите, време за себеусъвършенстване, за спорт", коментира доц. Надежда Илиева.
Прилаганите в момента у нас държавни политики са както недостатъчни, така и противоречиви, смятат експертите. Според тях, за да се качи раждаемостта до възможните 11-12 промила, са ни необходими повече услуги за семействата и децата, но и по-високи обезщетения и помощи за майчинство и родителство. Вярно е, че продължителността на майчинството у нас е сред изключенията на световната практика. Но то в голяма степен е нископлатено, а в същото време води до загуба на трудови навици и шансове за напредък в кариерата, защото липсват и социалните услуги, които да позволят на жената да съчетава работа и отглеждане на деца. Липсата на сериозен обществен консенсус не обещава скорошни значителни реформи, които да променят това.
Неправилно представян проблем е и фактът, че сме сред най-застаряващите нации, смятат авторите на изследването "Хоризонт 2030: Демографски тенденции в България". От една страна, населението ни застарява, от друга обаче, средната продължителност на живота у нас е най-ниската в ЕС (74.7 г.). Още повече че у нас жените между 60 и 64 г. са най-голямата възрастова група. Всичко това е следствие на наблюдаващото се от десетилетия бягство на младите хора зад граница, особено от икономически безперспективните райони. "Т.е. големият проблем на България в демографски план не е раждаемостта и намаляването на населението ни в абсолютни стойности, а емиграцията на млади хора, а оттам демографският дисбаланс в отношението активно - възрастно население и изключително високата ни смъртност за европейска държава, за което има и други допълнителни фактори. Като цяло обаче България съвсем нормално се вписва в съвременните демографски тенденции на развития свят", казват доц. Илиева и доц. Бърдаров.
Диференцираните регионални демографски политики са другият фокус, към който трябва да се насочи националната ни стратегия за демографско развитие. Защото макар и малка страна, България е много различна в отделните региони, а тези различия се задълбочават през последните години. "Не може едни и същи мерки да работят в общини като София, Видин или Сливен, където високата раждаемост се дължи на високата концентрация на ромско население. Другата посока, в която трябва да бъдат насочени демографските политики, е повишаване на образованието. Да се работи върху създаването на качествена работна ръка, тъй като резкият дефицит на квалифицирана работна ръка все повече се усеща. Тук не говорим за човешкия капитал като бройка, а като качество. Само след десет години зоните, които ще са с
под десет души на квадратен километър у нас,
ще достигнат 60% от територията на страната. За сравнение такава концентрация на населението има в ледените пустини отвъд полярната окръжност, а това води до натрупване на различни социални и икономически проблеми", подчертава доц. Илиева. А за обезлюдяването допринася и ромската емиграция, чийто пик е в настоящия момент за разлика от българското население, което стегна куфарите си за път през граница при приемането ни в ЕС. Едно изследване в ромската Арман махала в Пловдив сочи, че около 30 процента от жителите на гетото живеят извън България, предимно в Германия. "По експертна оценка ромското население в страната е около 750 хил. души. Ако не използваме този ресурс работна сила, ако не предприемем мерки за повишаване на образованието им, положението ще е още по-катастрофално, отколкото е в момента. Проучването ни сочи, че до 2050 г. ромското население ще достигне около 20 на сто от населението на страната", предупреждава доц. Илиева.
