Популистите нямат граници. Когато са убедени в правотата си, смятат, че за тях няма да важат икономически, политически, а ако трябва, дори физически закони. Специфична отличителна черта им е, че живеят изцяло в краткосрочността - не се учат от миналото и не гледат в бъдещето, не обмислят следващия си ход, реагират импулсивно. Те са изцяло концентрирани върху текущия момент. Затова и няма да видите стройна популистка идеология. Популизмът е вирус, който се появява сезонно, обикновено около криза. По-слабите организми боледуват хронично от него, докато по-силните успяват бързо да се съвземат. Уви, Италия е от болнавите. Още със сформирането на правителство между две популистки партии - Движението "Пет звезди" и Лигата, която освен всичко друго е и силно антиевропейска - беше ясно, че няма да се налага да чакаме дълго Рим да отвори и втори фронт (освен миграцията) срещу ЕС. По-малко от половин година от съставянето на правителството, водено от технократа Джузепе Конте, то се насочи като "Титаник" към европейския айсберг, напълно пренебрегвайки всякакви икономически и бюджетни закони. Правителството на Конте представи проектобюджета си за 2019 г. в Брюксел, както повелява създадената заради кризата в еврозоната процедура за координиране на бюджетите, но получи отказ. За първи път в кратката петгодишна история на процедурата ЕК отхвърли бюджет на страна от еврозоната.

Причината, както обясни заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис (Латвия, ЕНП), отговарящ за еврото, е, че

проектобюджетът на Италия се отклонява драстично от нормите,

създадени, за да предотвратят нова криза в еврозоната. Не само че не се съобразява с препоръката на Съвета на ЕС за структурна корекция от 0.6 процентни пункта от БВП, но проектобюджетът прави структурно влошаване в порядъка от 0.8-0.9% от БВП, което отдалечава страната с 1.5% от заложената цел. Допустимото отклонение за страни, които имат сериозни основания за това, е 0.5% от БВП. Италианският случай тази година не е такъв, за разлика от предходни години, когато Италия се радваше на значително по-гъвкаво прилагане на правилата. Това се правеше в замяна на структурни реформи, договорени съвместно с Брюксел и в знак на благодарност, че поема основния миграционен удар. ЕК проявяваше гъвкавост и заради поредицата от унищожителни земетресения в Италия последните години. Във всички случаи обаче ставаше дума за сравнително малки отклонения. Предвиденото в проектобюджет 2019 е значително.

Въпреки че има достатъчно основания да отхвърли бюджета на Италия, ЕК показа ясно с реакцията си, че става дума и за доста повече от отклонение, като демонстрира, че няма да толерира популистки правителства. Според Валдис Домбровскис Италия съзнателно върви към нарушение и затова подчерта, че нарушаването на правилата може и да изглежда изкусително и да създава усещането за свобода, но това е само илюзия. Италианският публичен дълг е вторият най-висок след гръцкия. Като съотношение към БВП дългът възлизаше на 131.2% през миналата година. За да стане ясно и на избирателите на Салвини и Ди Майо, ЕК посочи, че това се равнява на 37 000 евро на човек. Обслужването на дълга миналата година е струвало 65.5 милиарда евро, което е почти същата сума, която правителството харчи за образование. Плащането на лихвите струва на всеки италианец по хиляда евро годишно. Но ако дори и това не може да стресне ла долче вита на популисткия избирател, пазарите вече са притеснени. Спредът между италианските правителствени облигации и германския бунд достигна 318 пункта, а цената на дълга нарасна от 3.42% сутринта във вторник на 3.57% след обявяването на решението на ЕК във вторник следобед. Италия има три седмици да коригира бюджета си, като Брюксел очаква да е доста по-рано.

Дали обаче ще го направи? Матео Салвини съвсем по популистки

заяви, че решението на ЕК е удар по народа 

От изявленията на членове на управляващата коалиция става ясно, че засега отстъпление няма да има. Но все пак докъде може да стигне конфронтацията само два месеца след като ЕС се сбогува с най-дълготрайното излизане от кризата – това на Гърция? Още през пролетта финансови министри от еврозоната изразиха притеснение от Италия, като някои от тях се опасяваха от втора Гърция. Ако преди десет години, когато Гърция беляза началото на най-голямото изпитание за еврозоната от създаването й, обстоятелствата изискваха повече разбирателство, сближаване и солидарност между страните от еврозоната, днес ситуацията е доста по-различна. Еврозоната като цяло е санирана отвътре и ако Италия пропадне, е малко вероятно да се повтори домино ефектът от 2010 година.

Рисковете пред Италия обаче са огромни. Освен че има гигантски публичен дълг, Италия е сред страните, които все още имат сериозни проблеми с наследството от предишната криза – голямо количество необслужвани кредити в банковата система. Италия все още има много нереформирани сектори и това е една от причините икономическият й растеж да е незадоволителен.

Най-големият проблем на Италия обаче е политически

В търсене на лесно решение на трупани с десетилетия проблеми италианските избиратели се довериха отново на популисти, като този път поеха доста по-сериозен риск. Ако правителството в Рим не промени курса, сблъсъкът с айсберга е сигурен и това не вещае нищо хубаво за Италия. В същото време обаче може да подейства отрезвяващо на онези с късата памет, които след трудно преболедуваната криза в еврозоната отново посягат с лекота към популистките опиати. Атакуването на Брюксел не е война срещу въображаемите брюкселски технократи, а срещу собствената страна. Луиджи Ди Майо и Матео Салвини твърдят, че техният проектобюджет е първият писан в Рим, а не в Брюксел. Това е манипулативно представяне на нещата.

Страните членки сами пишат бюджетите си

и сами са се съгласили да си ги координират, за да са сигурни, че няма да има правителство, което с краткосрочни популистки цели ще рискува стабилността и на останалите. Това беше един от болезнено научените уроци по време на кризата – неразумно решение на една членка може да прелее кризата си у съседите. Тук не става дума за суверенитет, а за отговорност – както пред гражданите ти, така и пред партньорите ти. Ако беше извън еврозоната, Италия щеше отдавна да е фалирала и вероятно щеше да е опряла до далеч по-тежките правила на МВФ, които не признават обстоятелства като миграционен натиск, избори или провеждане на мащабни структурни реформи. Матео Салвини разчита на народната подкрепа, като легитимира необмислените си действия с това, че е избран от гражданите. Според експресно проучване обаче, направено по повод конфликта с ЕК около проектобюджет 2019, ако се провежда референдум за членството в еврозоната, 76% ще гласуват за оставане и само 23% ще изберат опцията излизане. Болезнените преговори по напускането на Великобритания са добра илюстрация докъде води популизмът. При това Великобритания дори не е член на общата валута. Салвинистките маневри в еврозоната имат не по-малко разрушителен потенциал. Лошото е, че сметката отново ще платят италианските данъкоплатци, а много вероятно и европейските. Това ще е така, докато имунните системи на болнавите държави не бъдат подсилени.

Впрочем и България е сред болнавите, но понеже е свикнала да е все болна, та на гражданите не им прави вече впечатление. Пък и България не е в еврозоната. Ако беше, цената на популизма би била значително по-висока. Между другото, именно популизмът ни държи все още извън еврозоната. Онзи балканският, патриотарски популизъм, който все го удря на накърнено достойнство. А на доверяващите се на популисти все не им идва наум, че не е удар по народната гордост някой да каже, че царят е гол. Така че не Брюксел унижава Италия, а нейните управляващи. Вината на Брюксел е, че твърде дълго правеше политически услуги на приятелски правителства.