Изминалото лято ще се запомни с поредица от шпионски скандали, отразени от медиите. Главните герои бяха агенти и офицери, наемни убийци, работещи за руските спецслужби, действащи зад граница: Главното разузнавателно управление (ГРУ, военно разузнаване), Службата за външно разузнаване (СВР) и Федералната служба за сигурност (ФСС), която наблюдава емигрантите от постсъветското пространство.
Ехото от шпионските скандали
За да бъдат подредени в хронологичен ред разузнавателните операции, за които наскоро стана известно, трябва да се отбележат предишни успехи на европейските контраразузнавания. Нарастващата ефективност е най-сериозното доказателство, че хибридната война, чийто основен елемент е разузнавателната дейност, не спира. През юни в. „Монд“ написа, че френските служби за сигурност са разкрили руски шпионин, който работил под прикритие в консулство. На фона на задаващите се проблеми Москва сама си го прибра от Франция.
Също през юни РИА „Новости“ съобщи, че е решен шпионският казус, усложняващ двустранните отношения между Русия и Швейцария – това било постигнато благодарение на дипломатическите усилия на двете страни. Казусът е свързан с опити да се получи информация от лабораторията и централата на Световната антидопингова агенция, която се намира в Лозана. Швейцарските власти смятат, че всеки четвърти руски дипломат е таен сътрудник на разузнаването, и упорито отказват да акредитират нови дипломати, изпратени от Москва. Швейцария е основна крайна точка за изнесените от Русия капитали. Кремълските олигарси държат парите си там, така че рязкото изостряне на отношенията между Берн и Москва предизвика безпокойство сред руската власт и бизнес елита. То се оказа толкова силно, че лично министърът на външните работи Сергей Лавров трябваше да се заеме с решаването на шпионския скандал.
През юли австрийското контраразузнаване обяви за международно издирване Игор Зайцев. Това е ехо от миналогодишния шпионски скандал с участието на подполковник от австрийския Генщаб, който в периода между 1992 и 2018 г. продава на ГРУ секретни данни за австрийската армия и за НАТО. Според медиите той получил 300 000 евро за работата си, но е трудно да се каже дали тази цифра не е занижена. В повдигнатите на Зайцев обвинения се казва: „Само на една среща той е платил на предполагаем шпионин 30 000 евро“. Шпионската кариера на австриеца продължава 30 години!
Контраразузнавателната операция по случая е особено интересна, тъй като е инициирана не от австрийските сили за сигурност, а от тези в Германия. Федералната служба за защита на конституцията забелязва двамата обвиняеми при тяхна среща в Германия, а след това съобщава информацията на Виена. Австрийското контраразузнаване арестува агента благодарение на тази информация. Усещайки надвисналата опасност, руснаците прибират своя шпионин и искат от австрийците, които работят под негово командване, да унищожат всички уличаващи материали. Въпреки това при обиск в дома му са открити „сложни системи за сателитни и радиовръзки, предназначени за предаване на доклади“.
През август служители на украинската Служба за безопасност задържаха на границата руски агент, тръгнал на поредна визита към Москва. Предателят се оказа служител в компания от сферата на стратегическата отбрана, а в багажа му е открит компютър със специална програма за криптиране; телефони, които не може да се проследят, и няколко устройства за съхранение на данни, съдържащи информация за модернизацията на украински изтребители.
В началото на септември в Естония приключи съдебно дело срещу местен гражданин, разобличен от естонските сили за сигурност. Той беше осъден на 5 г. затвор заради шпионаж в полза на Русия - 15-а присъда за държавна измяна, произнесена в последните години в Естония.
Тези примери са добра илюстрация за географския обхват, на който действат руските разузнавателни служби в Европа. По очевидни причини има малко информация за интересите и методите на работа на кремълските спецслужби. Неуспехите напоследък обаче дават възможност леко да се повдигне завесата.
Индустриален шпионаж
Наскоро „Дойче веле“ съобщи, че по искане на американските власти полицията в Италия е арестувала Александър Коршунов – високопоставен мениджър в руската държавна корпорация в отбранителния сектор „Ростех“. Това е най-голямата руска фирма, която се занимава с производство и износ на оръжия, военна техника и съоръжения за гражданския пазар, по-специално пътнически самолети. С тях е свързан и скандалът с Коршунов. Той заема ръководен пост в „Обединена двигателно-строителна корпорация“, която проектира двигател за новия руски пътнически самолет МС-21. Машината извърши първия си полет преди две години, а серийното му производство е планирано да започне през 2021 г.
Проблемът е, че самолетът е оборудван с американски двигатели, а според програмата за заместване на вноса трябва да бъде снабден с първите съвременни двигатели, разработени след разпадането на СССР - ПД-14. Технологичното изоставане обаче принуди „Ростех“ да прибегне към шпионаж. И на помощ идва сътрудникът на СВР Коршунов, който разработва план за кражбата на ноу-хау от италианския клон на американската компания „Дженеръл електрик“. Официално руският мениджър договаря услуги с консултантска компания, която създават бивши служители в този филиал, но всъщност чрез тях той получава достъп до американски технологии. Незаконната дейност е разкрита благодарение на разследване на ФБР, което започва, защото „Ростех“ попада под санкциите, наложени на Русия заради Украйна и помощта, която оказва на режима на Башар Асад в Сирия.
Американците се притесняват от възможността най-новите им разработки да попаднат в Китай. Москва и Пекин заедно правят самолет CR929, който в бъдеще трябва да стане конкурент на машините на „Боинг“ и „Еърбъс“. Според ЦРУ китайците се интересуват най-много от възможността да правят свои самолетни двигатели –засега не успяват въпреки постиженията в сферата на технологиите.
Няма значение за кого е работил Коршунов - за Русия или за Китай, той все още се намира в италиански арест, където очаква съдебно решение за екстрадиране в САЩ. Там той може да получи присъда до 10 г. затвор.
Политически шпионаж
Напълно различно изглежда шпионският скандал, който избухна в България с движението „Русофили“. „Бих искал да поздравя всички православни славяни с победа в Третата кримска война“ – така започва една от тв изявите си известният бизнесмен Николай Малинов. Наскоро в ролята на ръководител на неправителствената организация „Русофили” той е арестуван по подозрения в шпионаж, а по-късно е пуснат под гаранция. Според разследващите той се опитва да промени геополитическата ориентация на България от западна на източна.
„Малинов действа в сговор с две руски организации и извършва държавна измяна, като предава секретни документи. Целта на операцията е да се окаже въздействие върху българската политика по отношение на ЕС, НАТО и Русия“, заяви главният прокурор Сотир Цацаров. За каква организация става въпрос? Първо, това е Обществото за развитие на руското историческо просвещение "Двуглав орел", което обединява руски православни националисти. То е финансирано от олигарха Константин Малофеев – същия човек, който даде пари на украинските сепаратисти в Донбас, поставили началото на конфликта между Русия и Украйна. Две години по-късно Малофеев е сред заподозрените за участие в организацията на държавен преврат в Черна гора. Втората организация е Руският институт за стратегически изследвания (РИСИ) – аналитичен център към кремълската администрация, който доскоро се оглавяваше от генерала от СВР Николай Решетников. Той е известен привърженик на хибридните войни и възстановяването на империята, която обхваща не само територията на бившия СССР, но и всички славянски (на първо място православни) европейски държави. Институтът се опитва да организира саботаж в Европейския юг – от Украйна до Балканите и Истанбул, включително Босфора и Дарданелите.
Самият Решетников е учил в България, а местните медии го наричат „неофициалния политически пратеник на Кремъл в София“. Според откритите при обиска в дома на Малинов записи става ясно, че руски бизнесмени са получили контролен пакет от акции в български предприятия за сумата от 1.5 млрд .евро. Компаниите са най-вече в сферата на отбраната и телекомуникациите.
Освен това Малинов може да бъде обвинен в незаконна намеса в президентските избори в България. Става въпрос за споразумение на РИСИ за предоставяне на консултантски услуги на българските посткомунисти. Благодарение на помощта на института те намериха „идеалния кандидат“: генерал Румен Радев, който в крайна сметка спечели президентската надпревара с голям марж.
Картината се допълва от законната кампания за промяна на цивилизационната ориентация на страната. Малинов и неговото движение казват, че София трябва да се обърне към Москва и да се присъедини към Евразийския икономически съюз, а оттам и към нововъзникващия блок Китай-Русия-Иран.
Изстрели в Берлин
На 23 август в центъра на Берлин маскиран мъж кара колело в близост до друг мъж. Той два пъти стреля в главата и гърба на минувача, след което успява да избяга. По пътя се прехвърля от колелото на предварително подготвен мотопед, сваля маската и прибира пистолета. Така описват инцидента германските медии. Поръчковите убийства в германската столица оставят на заден план икономическите и политическите операции на руските разузнавачи. Убитият се оказва чеченски емигрант с грузински паспорт - Зелимхан Хангошвили.
Убиецът е задържан случайно: когато изхвърля оръжието на престъплението, двама свидетели се обаждат в полицията. Нападателят се оказва руският гражданин Вадим Соколов, а журналистическо разследване показа, че данните в паспорта му (а и самият паспорт) са фалшиви. Организацията „Белингкат” проверява руските бази данни и не открива нито една следа от Соколов. Той не фигурира в нито един от ресурсите, които позволяват идентифицирането на хора, които стоят зад покушението в британския град Солсбъри, или на руските военни, свалили малайзийския самолет „Боинг”.
Освен това журналистите доказват, че издаденият на името на Соколов паспорт няма биометрични данни, въпреки че подобни паспорти се издават в Русия от няколко години. Основният аргумент за това, че документите са фалшиви, е, че руснакът е получил френска виза в рамките на 24 часа, което не е възможно по процедурни причини. Въпреки това той се оказва във Франция и оттам, без да предизвиква подозрения, е отпътувал за Германия.
Какво се знае за жертвата? Хангошвили е от Панкиско дефиле, където живее голяма група от чеченската диаспора. По време на Чеченската война той е начело на партизански отряд от 300 души, а по-късно се връща в Грузия и през 2008 г. започва да вербува доброволци, за да се бият срещу руснаците. Той обаче не успява да вземе участие в тази война. След два опита за покушение срещу него решава да замине в Германия с надеждата да получи статут на бежанец. Получава отказ, но обжалва решението.
Според експерта Марк Галеоти убийството може да е свързано с т.нар. списъци на смъртта, изготвени от руските спецслужби с имената на хора, които трябва да бъдат ликвидирани. Начинът, по който е организирано покушението, насочва към ФСБ, която следи за враждебно настроени към Кремъл емигранти от постсъветското пространство. Галеоти смята, че убиецът не е сътрудник на руските спецслужби, а е наемник от криминалните среди, както става ясно от затворническите му татуировки. Той е бил „убиец на свободна практика, нает да изпълни една задача”, смята експертът и прави два извода. Първо, в ерата на електронното наблюдение осъществяването на класическа операция за ликвидирането на някой става все по-сложна, както стана ясно от поредицата провали на ГРУ във Великобритания и Холандия, а преди това и в Швейцария. Второ, като наема за дадена операция „еднократни изпълнители”, Кремъл показва на Запада, че не се страхува да ги изгуби и може да действа напълно свободно, тъй като спецслужбите на демократичните държави не предприемат нищо.
Още един важен аспект на берлинското убийство изтъква агенция „Блумбърг”, която е удивена от реакцията на официален Берлин. Убийството на чеченеца може да се сравни с покушението над бившия сътрудник на руското разузнаване Сергей Скрипал, а тогава НАТО и ЕС реагираха единодушно и решително: наложени бяха нови санкции, а 100 служители в руските спецслужби, работещи в Европа и САЩ под дипломатическо прикритие, бяха прибрани в родината. Правителството на германския канцлер Ангела Меркел се опитва да спре делото за убийството на Хангошвил, по-специално опитва да се убеди следствието, че става въпрос не за покушение, което е политическа поръчка, а за „убийство на емигрант, извършено от друг”.
Какво иска Путин?
Преподавателят в Джорджтаунския университет Анджела Стент казва, че Кремъл активизира разузнавателните си операции в рамките на „примитивна, но ефективна стратегия, целяща да подкопае увеличаващата се доминация на Запада”. Тя смята това за признак на слабост на Москва, която не може да намери реална алтернатива на демокрацията. Според Стент икономическите проблеми и засилилата се напоследък социална нестабилност подтикват Путин към конфронтация, тъй като президентът и приближените му се опасяват, че могат да бъдат лишени от привилегированите си позиции. Същото е мнението и на електронното издание „Политико”, което призовава към Русия да се заеме изчаквателна позиция, тъй като тя е изправена пред опасност от вътрешен разпад - резултат от увеличаване на икономическото, социалното и етническото напрежение на фона на липсата на привлекателна програма за общонационална интеграция.
Какви изводи могат да се направят от това? Наскоро френският президент Еманюел Макрон предложи отказ от политиката на налагане на санкции и да се започне европейско-руско сближаване, за да може Москва отново да се приближи към Запада и да се освободи от влиянието на Пекин. Президентът на САЩ Доналд Тръмп със същата цел предложи Русия да се върне в Г-7. Путин обаче не иска разведряване, както показват войните и провежданите по света операции на руските спецслужби. Руският президент „използва чекистка карта на света и навсякъде вижда заговори срещу Русия”, смята сътрудничката на Радио "Свобода" Ксения Кирилова. Той се стреми да запази властта си, което означава, че управлението му няма да претърпи промени, така че никакви жестове на Запада няма да дадат резултати. Нормализирането на ситуацията, навлизането на чуждестранни технологии, развитието на частния бизнес ще събудят гражданското самосъзнание у руснаците.
За това говори и Стент, която прогнозира, че колкото повече неуспехи има Путин във вътрешната политика, толкова по-нестабилна ще става ситуацията в Русия и толкова по-силно ще се разрази хибридната война. Т.е. трябва да се очакват разузнавателни операции и убийства като тези в Солсбъри и в Берлин. Противопоставянето на Москва може да помогне само при добре изготвена стратегия, която не е дело нито на САЩ, нито на Запада.
