Quantcast
Албания трудно ще се възстанови от корона удара | СЕГА
facebook
twitter

Чужбина

Албания трудно ще се възстанови от корона удара

Пандемията увеличи бедността и се очаква младите албанци да потърсят убежище в емиграцията
280
 ЕПА/БГНЕС
Мъж преминава през санитарен тунел в Тирана преди да бъде пуснат на местния пазар.

Всеки ден входовете към столицата на Албания Тирана са блокиран от трафик. Улиците са претъпкани с хора, бързащи за работа. Кафенетата са почти пълни. Някои от гражданите носят маски, повечето - не. Дните, когато всичко беше замряло, изглеждат далечно минало.

За съжаление, това е само фасада, зад която се крие горчива реалност. Албанската икономика е силно засегната от пандемията на COVID-19. Според прогнозите на Националния институт ИНСТАТ спадът на албанската икономика ще е с 10,2% през второто тримесечие на 2020 г. в сравнение със същия период на 2019 г. Това е най-големият спад от 1997 г., когато страната беше засегната от кризата, причинена от измамите на финансовите пирамиди. Най-засегнати са търговията, транспортът и ресторантьорството - там спадът е с 26,3% в сравнение с второто тримесечие на 2019 г.

На улиците на Тирана и много други градове могат да се видят множество табели „Дава се под наем“. Официалните данни на Агенцията за публични приходи показват, че броят на стопанските субекти (повечето от които малки), които са преустановили своята дейност, се е увеличил с над 40% в периода май-август 2020 г. в сравнение със същия период на 2019 г. Повечето от тях обвиняват за това ковид кризата и спада на покупателната способност. Това се очакваше в държава, където малките търговски обекти и дейностите в областта на услугите са от ключово значение за заетостта (в Албания има около 18 000 бара и ресторанта, което представлява 16% от общия брой търговски обекти в страната, според данните на ИНСТАТ).

В началото на април Световната банка предупреди, че Албания е изложена на риск поради големия дял сива икономика и високия процент на самозаетите (34,7% от общата заетост, което нарежда Албания на първо място в региона по този показател).

Правителството прие два пакета в подкрепа на гражданите и бизнеса, засегнати от пандемията, в размер на 45 милиарда лека (2,8% от БВП), включващи увеличение на бюджетните разходи, издаване на държавни гаранции, отлагане на плащането на данъците и субсидии за заплати за периода март-май. След края на помощта обаче безработицата рязко се увеличи. Официалните данни на ИНСТАТ показват, че през първата половина на 2020 г. около 50 000 граждани са загубили работата си, или около 6% от работната сила в частния сектор. Това е най-големият спад през това десетилетие. Около 60% от безработните са на възраст до 29 години.

Пандемията се отрази и на държавния бюджет. Към средата на 2020 г. публичният дълг се е увеличил до 80% от БВП, което е с 14 процентни пункта повече от края на 2019 г., достигайки най-високото си ниво досега. През юни 2020 г. Албания издаде еврооблигация на стойност 650 млн. евро, за да набере необходимите й средства.

 

Дълбоките корени на кризата

 

Още преди кризата с коронавируса Албания бе една от най-бедните страни в Европа, с БВП на глава от населението от едва 31% от средния за Европейския съюз. Това е един от ключовите фактори за високия процент на емиграция и увеличението на престъпленията, свързани с наркотици и трафик. Големият публичен дълг от около 70% от БВП в края на 2019 г. остави на политиците по-малко възможности за реакция в сравнение с други страни в региона като Сърбия (52%) или Северна Македония (39%). МВФ прогнозира, че до края на 2020 г. фискалният дефицит ще нарасне до около 7% от БВП, а публичният дълг ще надхвърли 80% от БВП.

Структурните слабости на страната също излязоха на преден план. Ниските заплати и работата на черно са широко разпространени. Средната заплата на албанските работници е най-ниската в Западните Балкани, а над 30% от работните места са на черно. Албания е на първо място в региона по работещи на непълно работно време и самонаети. Селското стопанство, което има нисък процент на производителност, представлява близо 40% от икономиката, а производството и услугите са слабо развити. Ниските заплати са основното конкурентно предимство на износителите, като производителите на текстил, които изнасят предимно в Италия. Износът на стоки за Италия, основният търговски партньор на Албания, е спаднал с повече от 40% по време на затварянето на страната (март-май 2020 г.) и с 15% през юни-юли в сравнение с предходната година. Като цяло общият износ на стоки през първите седем месеца на 2020 г. е намалял със 17%.

Очаква се икономическият спад да увеличи бедността. Според Световната банка преди кризата с Covid-19 около 4 от 10 албанци са живели с по-малко от 5,5 долара на ден.

 

Възстановяването ще бъде по-трудно от очакваното

 

Първоначалните надежди за бързо възстановяване избледняват. Туризмът, един от основните двигатели на албанската икономика, успя да оцелее с „помощта“ на косовските граждани. Но въздействието му върху икономиката беше незначително в сравнение с предходните години, когато тя беше в подем. Броят на чуждестранните граждани, пристигнали в Албания през осемте месеца на 2020 г., намаля с 64,2% в сравнение със същия период на миналата година. Чартърните полети на единственото международно летище в Тирана са спаднали с около 70% през седемте месеца на 2020 г. в сравнение с предходната година.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в последните си „Регионални икономически оценки“ прогнозира, че Албания и Черна гора ще имат най-голям икономически спад през 2020 г. - с 9%, поради високата си зависимост от туризма. Сърбия ще преживее по-малък спад от само 3,5%, следвана от Северна Македония, Босна и Косово с 5%.

Международният валутен фонд (МВФ) също има песимистични прогнози. В заключението си от Първата мисия за наблюдение на програмата той коригира прогнозата си за 2020 г. от спад с 5% през април на 7,5%, най-вече заради зависимостта на страната от туризма и паричните преводи от чужбина.

Това е сигнал, че въпреки че се очаква икономиката да започне да се възстановява през втората половина на 2020 г. и постепенно да укрепва през 2021 г., връщането към нормалното ще отнеме повече време.

 

Емиграцията е най-бързото решение

 

От началото на 90-те години, след като страната премина от социалистическа към демократична система, миграцията на албанското население започна рязко да нараства. Смята се, че около 1,2 милиона души са избягали от страната през последните три десетилетия, или повече от 40% от общото население. Тенденцията се засили през 2014 г. и днес Албания е лидер по броя на молбите за убежище в страните от ЕС. Данните на Евростат показват, че около 80% от търсещите убежище през 2014 г. са били на възраст под 34 години. 1/3 от тях са били на възраст под 14 години, което е отчаян знак на родителите за бъдещето на техните деца в Албания!

Тъй като пандемията допълнително ще увеличи бедността в Албания, се очаква албанците отново да потърсят убежище в емиграцията, което ще попречи на бързото и устойчиво икономическо развитие на страната.

 

Тази статия е публикувана в рамките на инициативата „Истории от региона“, реализирана от "Рес публика" в сътрудничество с Анализирај.ба  (БиХ), Sbunker  (Косово) Не давимо Београд (Сърбия), PCNEN (Черна гора), Prlija (Хърватия), ABCnews.al (Албания) и СЕГА  (България).

Още

Москва настоя Албания да разследва загадъчна смърт на туристи

17.10.2021

4895
Училищата искат с 20% по-високи бюджети
Албански шофьори искат да помогнат безплатно на Великобритания

04.10.2021

6942