Медия без
политическа реклама

КОНСУЛТ

Работник плаща вреди, нанесени на работодател

Снимка: Архив

Работодател иска да му възстановя някакви щети, които съм му нанесъл по време на работа. Възможно ли е да иска подобно нещо?

М.Я., София

 

В Кодекса на труда (КТ) е отбелязано, че работникът или служителят отговаря имуществено за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения. Това е записано в специален раздел "Имуществена отговорност на работника или служителя".

За вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление, или е причинена не при/или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон. Освен това имуществената отговорност на работника или служителя се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната и наказателната отговорност за същото деяние. Например вредата може да е от кражба на продукция - тук има и имуществена отговорност на работника, който трябва да възстанови загубата на работодателя. Но има и наказателна отговорност за кражба, която се ангажира чрез прокурор и досъдебно производство.
Важно е да се знае, че при имуществената отговорност работникът или служителят отговаря за претърпяната загуба, но не и за пропуснатата полза. Освен това размерът на вредата се определя към деня на настъпването й, а ако той не може да се установи - към деня на откриването й.
КТ специално определя правила за размера на отговорността. За вреда, причинена на работодателя по небрежност при/или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. Когато пък вредата е причинена от ръководител при/или по повод упражняване на ръководните му функции, отговорността е в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение.
Изрично е отбелязано, че отговорността е в размерите по предходните алинеи и когато работодателят е обезщетил трети лица за вреди, причинени от работника или служителя при същите условия. Става дума например за случаи, в които работник не свърши работа и не произведе продукция, поръчана от външна фирма. Тогава работодателят трябва да плати на въпросната фирма обезщетение, но има право да потърси платеното чрез имуществената отговорност на работника. 
Важно е обаче да се знае, че има и изключване на отговорност - така работникът или служителят не отговаря имуществено за вредата, която е резултат на нормален производствено-стопански риск.
Има два вида имуществена отговорност - ограничена и пълна. При ограничената отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Когато вредата е причинена от ръководителя на предприятието, заповедта се издава от съответния по-горестоящ орган, а ако няма такъв - от колективния орган за управление на предприятието.
КТ описва и процедурата. Заповедта се издава в 1-месечен срок от откриването на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването й. Ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда. Ако в срока работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя. Кодексът предвижда и случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки. Тогава работодателят може да мине към принудително изпълнение.
Пълната имуществена отговорност се осъществява само по съдебен ред. В тези случаи удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение.