Открадната в края на Втората световна война от банков сейф в Берлин цигулка, създадена от знаменития италиански лютиер Антонио Страдивари, беше намерена в Токио, съобщи New York Times (NYT).
Инструментът Mendelssohn е изработен през 1709 г., по време на златния век на производството на цигулки, и е предаден на фамилията Менделсон-Бонке, но във военните години той изчезва безследно и представители на семейството напразно се опитват да го открият. Цигулката е депозирана в банка години по-рано от Менделсон-Бонке, тъй като нацисткото преследване излага на риск активи, собственост на евреи. В продължение на десетилетия след войната семейството търси безуспешно цигулката, като публикува обяви в списания и подава доклади до германските власти. Доскоро тя се смяташе за безвъзвратно изгубена или унищожена.
Цигулката е идентифицирана от културния експерт Карла Шапро. Тя обследва фотографии от изложба на инструменти “Страдивариус”, организирана в Япония през 2018 г. Там забелязва цигулката, която е експонирана под името „Стела“ и е посочено, че е произведена през 1707 г. Шапро сравнява снимките с изображения на оригинала и въз основа на дървесните шарки определя, че това е именно инструментът Mendelssohn. „Челюстта ми буквално увисна“, казва пред изданието Шапро, старши сътрудник в Института за европейски изследвания в Калифорнийския университет в Бъркли, която търси инструмента повече от 15 години.
Въпросната цигулка е предложена на търг в Ню Йорк през 2000 г., но не е продадена. Тогава е оценена на 1,2 - 1,5 милиона долара.
“Очевидно е, че става дума за едно и също нещо. Няма съмнение в това и не мисля, че някой има разумна причина да твърди, че не е“, коментира Джейсън Прайс, основателят на компанията Tarisio – най-големия продавач в света на фини струнни инструменти и лъкове, с локации в Ню Йорк, Лондон и Берлин и обслужващ глобална клиентела. Той изтъква, че степента на износване, драскотините, вдлъбнатините и характеристиките на цигулката, изложена в Токио, съответстват на инструмента, откраднат по време на Втората световна война. Приликата е потвърдена и от куратора на Музея на музиката Жан-Филип Ешар, който заявява, че е технически невъзможно да се създадат два толкова подобни инструмента.
Историята на подобни инструменти често е трудна за проследяване. Случаят с цигулката “Менделсон” свидетелства за непрозрачната търговия с редки музикални инструменти, при която подробности за произхода или предишните собственици не са добре документирани или в някои случаи са умишлено прикрити. Инструментите понякога се продават и препродават за милиони долари, дори ако нямат проверима история. Културните институции и търговците на инструменти са изправени пред натиск през последните години да върнат ограбените предмети на първоначалните им собственици. Но купувачите могат да се окажат в трудно положение, ако са платили големи суми добросъвестно за предмет, за който по-късно открият, че е бил откраднат, коментира NYT.
В началото на нашето десетилетие в света са останали приблизително 650 инструмента, произведени от Страдивари, включително около 500 цигулки.
Антонио Страдивари, който умира през 1737 г., е изработил повече от 1000 струнни инструмента в ателието си в Кремона, понякога в сътрудничество със синовете си. Някои цигулки с марка „Страдивариус”, в миналото собственост на известни виртуози като Фриц Крайслер, Яша Хайфец и Йехуди Менухин, са продадени през последните години за суми до 20 милиона долара.
Използвайки записи за продажби, интервюта и други данни, Карла Шапро смята, че е проследила “Менделсон” до японски цигулар, който изглежда я е придобил около 2005 г. Известният виолист Ейджин Нимура обаче е отказал да обсъжда казуса с Шапро, която за пръв път се свързала с него миналата есен. Адвокатът на Нимура повтори тази позиция в неотдавнашно писмо до Шапро. „Г-н Нимура е добросъвестен купувач на инструмента. Инструментът принадлежи на г-н Нимура“. Нито цигуларят, нито адвокатът му са отговорили на исканията за интервю от New York Times. Остава неясно как Нимура е придобил цигулката сил Подобно на много купувачи, той може да не е имал причина да се съмнява в произхода ѝ. Живите членове на семейство Менделсон-Бонке, разпръснати из Европа и САЩ, се надяват да постигнат споразумение с Нимура.
В декларацията за произход на цигулката от 2005 г. на бланката на дилъра се посочва, че инструментът Stella отдавна е „притежание на благородническо семейство, което живее в Холандия от времето на Френската революция“.
Както е видно от публичните му изяви, Нимура не е крил собствеността си върху инструмента. Освен че го е изложил през 2018 г., той е привлякъл вниманието към своя “Страдивариус“ в официалната си биография и в социалните медии. В една публикация във Фейсбук за посещението си през 2017 г. в Кремона, родното място на Антонио Страдивари, Нимура пише, че инструментът сигурно е бил „дълбоко развълнуван, когато се е върнал в родното си място“. „Ще продължа да свиря на този инструмент с надеждата, че този “Страдивариус“ ще се превърне в нова легенда“, заключава той.
Дейвид Розентал, представителят на семейство Менделсон-Бонке, пише на Нимура миналата есен: „Вече е ясно установено, че тази цигулка в момента е във вашите ръце и че е измислен напълно фиктивен произход за нея. Истинската самоличност на така наречената „Стела“ ще бъде невъзможно да се запази в тайна“. Адвокатът на Нимура определи продължаващите разследвания на Розентал и Шапро като тормоз.
Прайс, основателят на аукционната къща Tarisio, оценява стойността на цигулката “Менделсон” дори на 5 милиона долара. А наследникът Розентал заявява, че за семейството цигулката е повече от материална загуба. „Майка ми беше пианисткау. Чичо ми беше пианист. Баба ми беше музикант и обичаше да свири на тази цигулка. Дядо ми беше диригент. Фактът, че е открита след толкова време, наистина ни разтърсва. Цигулката е част от нас. Музиката е неразделна част от нашето семейство. Просто искаме решение“.
