Художничката Дарина Христова представя от 28 юли до 16 август изложбата си "Картини от южния склон" в Градската галерия "Борис Георгиев" във Варна (ул. "Любен Каравелов" 1). Авторката, която от близо три десетилетия живее и работи в родопското село Лещен, гостува за първи път със самостоятелна експозиция в морската столица. Откриването е утре, вторник, от 18.00 часа.
Родената във Велико Търново художничка е завършила живопис във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", а от 1997 г. се е установила в Лещен, където излага в собствена малка галерия. "Ако една картина е наистина добра, тя ще ви намери, за да ви зарадва, където и да сте", коментира Дарина Христова преминаването на творбите от камерното пространство в Лещен към залите на Градската художествена галерия във Варна.
Изложбата въвежда зрителя в свят между разпознаваемия образ и абстракцията. В картините на Христова природни и органични форми, човешки фигури и предмети се преобразяват чрез цвета и свободното движение на живописната материя. Част от композициите са наситени и експресивни, други са изградени в приглушена атмосфера, отдалечена от всекидневната реалност.
Заглавието "Картини от южния склон" отвежда към конкретното място, в което произведенията са създадени, но носи и по-широк смисъл. "Домът ни в село Лещен е обърнат на юг – към върховете на Пирин. Тук дори мъглите, слънцето и дъждовете изглеждат различно от тези в големия град. Но "южният склон е също и метафора на място топло, високо и истинско – място с гледка, която ви казва, че птиците наистина отлитат на юг", споделя Дарина Христова пред арт експерта Нина Локмаджиева.
Животът в родопското село е не само биографичен факт, а среда, в която в продължение на години се развива изкуството на Дарина. Там тя споделя всекидневието и творческото пространство с големия поет Борис Христов. Живописта и поезията разговарят помежду си, но "повече с мълчание", както определя тази близост авторката. "Моето разбиране за живопис е повлияно от неговото разбиране за поезия. А то е: "Поезията е само възможност да се превръщаш всеки ден в нещо друго – многократно да изживееш живота си...", отбелязва тя.
Допирът между живописния и поетическия образ присъства в произведенията ѝ не като пряка илюстрация, а като близост в начина, по който видимото се превръща в метафора. Една от картините в изложбата, която Дарина мислено нарича "Портрет на Б.", е вдъхновена от началото на стихотворението "Пеперуда" на Борис Христов:
"Една пеперуда ме тегли напред и духът ми тревожи –
от дългото тичане някой ден ще се запаля…"
В собствената си работа Дарина Христова търси трудно постижимото равновесие между конкретния и абстрактния образ. Тя говори без самоувереност за този процес и признава, че опитът понякога отново я отвежда към самото начало. В по-ранни свои произведения художничката е търсила по-лаконичен изказ, който определя като своеобразна "хайку живопис". В последните години природата около Лещен я насочва към натрупването на повече детайли и живописни петна.
Изборът на Лещен като място за живот и работа намира свое поетично обяснение и в последната книга на Борис Христов "Пилигрим от края на света". На въпроса на сина им защо са избрали да живеят сред планината, поетът отговаря, че са търсили "мислещите камъни" и са ги открили именно там: "Бряг, на който няма мислещи камъни, не е нашият бряг".
Природата, светлината, човешкото присъствие и тишината участват равностойно в живописния свят на Дарина Христова. Но отвъд тях остава и нещо, което не може да бъде назовано докрай. "Това, което ни задържа тук и ни крепи, е всекидневното ни любопитство към Неназовимото и към тайнството Любов", казва художничката.
